НА СНИМКАТА: С цветовете на българско знаме върху позорния надпис на МОЧА авторът на текста провери през 2012 година “патриотизма” на властите, които заличиха българската символика
само часове по-късно.
Ню Йорк, където афроамериканците са малцинство, се освобождава от статуя на един от бащите на американската демокрация Томас Джеферсън заради символиката на неговата биография като робовладелец, която възмущава това малцинство, но и солидарните с него “бели хора”. https://www.clubz.bg/119592-te_dzhefersan_mahat_nie_na_edin_alyosha_se_nazlandisvame
У нас изнасилвачите на българската свобода се радват на недосегаемостта на техните монументи поради робското отношение към изнасилването на България от нейните съветски “освободители”. Присвоили са си правото на мнозинство, което диктува волята си на “малцинството”, настояващо за демонтиране монументите на поробителите. Именно “жалони на робството” ги нарече преди близо 30 години проф. Любомир Далчев, мобилизиран в условията на комунизма да сътвори част от скулпторите на Монумента на окупационната червена армия МОЧА в София.
Разликата между Америка и България не е само в несъпоставимия мащаб на двете държави, но и в начина на мислене на гражданите им спрямо свободата като основна човешка ценност. Опитайте се да кажете на американец, че е длъжник на англичаните, които иначе днес са най-близките съюзници на САЩ и ще разберете какво искам да кажа. Защото у нас претенцията да сме освободени чрез окупация от СССР се размахва не само от отявлените русофили, но и се приема с убийствено нихилистично безразличие от всички тук, които минават с преклонена главица под заплашително размаханото от върха на МОЧА оръжие на окупатора.
При цялата острота на расовия проблем в САЩ там угнетените по расов признак успяват да се преборят за правата си именно благодарение на широката обществена подкрепа от хора с друг цвят на кожата. Нищо подобно не съществува и не се култивира от държавата и обществото у нас. А иначе сме държавата, която се бие в гърдите като уникално толерантна заради спасяването на собствените евреи от нацистките концлагери…
Дали подкрепям с този текст ревизията на историята в наши дни в самите САЩ? Не е моя работа. Те ще се оправят там и без мен. Но се надявам един ден да получим най-сетне международна демократична подкрепа с разбирането, че България не е като родината на Хитлер Австрия и неговата втора родина Германия – държавите, които днешните русофили обичат да ни дават за пример как се съхранява съветското монументално наследство. Там паметниците на загиналите стотици хиляди червеноармейци наистина са военни и отразяват действителни събития, като при това съоръженията в тяхна памет са съветско-руска собственост. Изградени са по горещите кървави следи на войната и попадат под закрилата на двустранни и международни спогодби.
У нас МОЧА и подобията му са точно обратното: не са военни паметници, собственост са на нашата подмазваческа държава и са изградени от българи с цел увековечаване на съветското господство 10 години след края на войната, в която България не изпраща войски срещу СССР, поддържа пълни дипломатически отношения с Москва до деня на нахлуването на червеноармейците на 5 септември 1944 година, не оказва съпротива на Червената армия и не причинява смъртта на нито един червеноармеец.
България е била наказана жестоко въпреки тази супер пацифистка по отношение на СССР фактология с “отдаване под аренда” на Сталин, попадайки в неговата “зона за влияние” след лъжата на Москва, че ще позволи тук права и свободи на българите. Изтърпя си наказанието за съюза с Германия с три години пряка и 42 години косвена окупация. Беше превърната в безправна съветска колония, в която нито едно важно решение не можеше да бъде взето без одобрението на Кремъл. Колко дълго още трябва да продължава това наказание, преди западните съюзници да ни признаят правото да се освободим от лъжата за нашето “освобождение” чрез съветска окупация?
Защо днешните поколения българи трябва да продължават да берат горчивите плодове на политиката на предишните от първата половина на миналия век? Мълчанието на западните ни съюзници по този въпрос е сред основните причини за фрустрацията сред българите, които се чувстват ( отново?) оставени сами срещу руската империя. Защото това мълчание се възприема от агресивната русофилщина тук като поощрение да вилнее над бащино ни огнище, както и руснак не е вилнял.
Мълчанието на западните ни съюзници също така обслужва негласното статукво на България като руски троянски кон в НАТО и ЕС. След като Западът не оказва съпротива на основната теза на защитниците на съветското наследство у нас ( като изказалият се в този смисъл неотдавна президент Румен Радев именно по повод МОЧА ), че паметниците не бива да бъдат местени, но мести у дома своите монументални великани при надделяване на обществените нагласи в тази посока, посланието към българите от Запад звучи като продължение на споразумението със Сталин за разделяне на зоните на влияние в света, но този път с “евроатлантически средства”. Иначе казано, приема приемането на България в тези съюзи като формалност за геополитическа употреба, граничеща с лицемерието, което не предвижда истинско българско присъединяване към свободния свят, за да не се дразнят нашите бивши (?) собственици, на които бяхме отдадени под аренда.
Извинете господин Инджев, но не знам как ще стане. Бях потресен, когато във военният музей в Лондон видях Т-34-85 и под него надпис: “танкът който освободи Европа. Зад танка беше бюста на касапина Жуков, пак определен като най-добрия пълководец. А експонат под номер 33 са пагоните на Сталин, които Чърчил му ги пойскал на Ялтенската конференция. Вярно, че беше през май. А и в Британия има ден на Русия. Пеят песни и пляски. Не им вярвам.
Ето го доказателството за ИСТИНСКАТА държавна политика на властимащите, провеждана чрез българските институции, които целенасочено не си изпълняват задълженията и не смеят да махнат един противоконституционен, антибългарски, антиваксърски, антиевропейски и антинатовски плакат до коня на “Освободителя”, безнаказано “облещен” точно срещу централния вход на Народното събрание !
https://i.ibb.co/RNPvS2w/antivac1.jpg
:))))))
Проблемът не е в освободителите, а в освободените. И въпросът “кога” не е съвсем коректен защото това се е случвало вече. Трябва да се чете история 😉 там пише и “кога отново”.
Западът не е това, което беше. Докато ние бяхме в затвор и изолация 45 г, партийните кадри знаеха какво става по света и накъде духа вятъра. Оказа се, че призракът на комунизма не само е пребродил Европа, ами трайно се е настанил и в Америка под нова маска с по-рафинирани черти, но със стари мурафети. Понеже пролетариатът е на изчезване по ред причини (напоследък пролетариат май има само в Китай), в ролята на бедните и онеправданите идват малцинствата – от всякакъв вид. Борбата е за човешките им права (и свободи) и революцията става културна – с цел да се пренапише историята.
Например, рушат се паметници като този на Томас Джеферсън, Уолт Дисни създава филмче за Пепеляшка, където феята е черен мъж, а в новия филм за тримата мускетари – прочетох тези дни – щели да добавят четвърти черен мускетар.
Държа да отбележа, че нямам нищо против черните хора, даже много харесвам някои от тях. По същия начин харесвам и някои от белите хора, както и някои от ЛГБТ хората – например Леонардо да Винчи. Просто за мен всеки е личност, а не категория.
Но съм против подмяната на фактите, както и на културното наследство. Не виждам защо Пепеляшка трябва да е проблем. Има достатъчно други неща, с които черните хора могат да се гордеят – например Рей Чарлз, Трейси Чапман или Пеле.
Къде е нашият прочит във всичко това ли? Ами ето как вече 32 г ДС води западните ни съюзници за носа с претенцията че крепи етническия мир, който никога не е бил застрашен.
Отличителната черта на новия комунизъм е унищожаване на свободата на словото. А си се обадил, че има корупция, а са ти скочили, че им обиждаш достойнството и не спазваш човешките им права. И те заплашват да разбутат етническия мир.
Искрено се надявам Западът ясно и категорично да заяви КОЙ затри Президента на Полша Лех Качински (заедно с още около 90 висши държавни ръководители и военни) и да спре да се гъне като мома на пилон пред кагебистите в Мордор!
Иво, Българите, които обединили Северна и Южна БЪЛГАРИЯ през 1885 година не са питали никой. Организирали се и действали. И си е наше и само наше задължение да изчистим тези позорни петна от страната.
Паметниците не се махат, защото голяма част от населението е зомбирано по отношение на Москва и както е казал един също така зомбиран поет , за това “бронебойни патрони няма открити..” И политиците не смеят да гъкнат по въпроса. А и моментът беше изпуснат. Паметникът трябваше да бъде демонтиран още през 90 те, когато червените кхмери бяха завряни в кучи г*з.
@Огнян Петков
“Моментът е изпуснат” го чувам от ранните 90 години и по отношение на лустрацията, и по отношение на съветските паметници.
Времето е когато му дойде времето. И вече не се търпи.
към Иванка:
Изключителна гледна точка! Поздравления!
Благодаря, г-н Тодоров.
От една страна, който трупа познание, трупа тъга, но все пак ние сме облагодетелствани: познаваме тъмната страна повече от всеки друг: там накъдето се е запътил светът, ние от там се връщаме-или поне искаме да-се върнем-или поне някои от нас…отдавна съм загубила вяра в колективната осъзнатост, уви:(
BLM или ALM (All Lives Matter) : кажи второто и ставаш расист и си губиш работата!
Горе долу като у нас едно време: “Критикувай смело и хващай пътя за село”.