Още за политическата педофилия и моите игри на думи

От в. Сега” научавам предсказуемата новина, че бившият ни премиер е нарушил закона, използвайки деца за предизборна агитация, но въпреки това не попада под ударите на закона, който едва ли не има пожелателен характер. Т.е.  ако Му се иска да ги стиска, посегателството над най-голямата ни ценност, каквито са децата – нашето бъдеще, не е кой знае какво нарушение на закона у нас.

Сега разбирате ли, ако не сте разбрали още,  защо реформата на съдебната система е задача номер едно на политическия ни хоризонт? Ако искаме да има бъдеще за нашите деца в нашата страна. https://www.segabg.com/hot/category-bulgaria/borisov-e-narushil-zakona-za-decata-no-shte-ostane-nenakazan

Вестникът илюстрира темата със снимка на виновника в обкръжението на дечица, чиито лица са коректно задраскани от колегите, които държат да спазят (не)писаното правило да се пази анонимността на невръстните. 

 

 

 

 

 

Понеже съм писал не веднъж за политическата педофилия на бруталния политик, се почувствах малко като Брут спрямо вестникарската коректност. Някак си не виждам смисъл да заличавам погледите на дечицата, употребени по този начин, особено като знам, че въпросните снимки не само не са апокрифни или “откраднати”, а са правени с рекламна цел по желание, изглеждащо взаимно що се отнася до родителската воля – доколкото родителите би трябвало да са първите, които да се разбунтуват, разпознавайки своите деца в обятията на туловището Му? Ако изобщо виждат нещо нередно в това…

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЧАСТ ВТОРА ( без видима връзка с първата част на текса)

Връщайки се назад в издирването на собствени текстове по горния въпрос, случайно попаднах при изписване на ключови думи в търсачката на, признавам, приятна за себе си новина със стара дата. Оказва се, че моето творчество е било част от научно изследване. И то каква част, както ще се убедите от няколкото абзаца от научния труд ( а има още много, но не искам да досаждам с големи цитати, ако има желаещи, могат сами да ги прочетат в доклада за академичния труд ) !

В края на текста ще обясня какво ме мотивира да споделя откритието, че съм награден с вниманието и оценката  на учените да съм Номер едно в своята област в България. 

Фактът, че научавам за него две години по-късно, смея да твърдя, по-скоро ме “оправдава” пред желаещите да ми вменяват търсене на похвали. 

 

Изследване на Бургаския свободен университет

https://www.bfu.bg/uploads/pages/godishnik-xl-2019.pdf

ЕКСПРЕСИВНИ ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА В БЛОГОВЕ НА ЖУРНАЛИСТИ

проф. д.ф.н. Калина Лукова, доц. д-р Веселина Ватева

Бургаски свободен университет

Студията е разработена по проект „Българският език в социалните медии“ на Бургаския свободен университет, финансиран от фонд „Научни изследвания“ на МОН. The article is written as a part of the project „Bulgarian Language in Social Media”, funded by the National Science Fund of Bulgaria (BNSF)

 

“…М. Попова, като изтъква, че „журналистите възприемат блоговете като алтернативен канал на информация, където се чувстват по- свободни в изразяването на личното си мнение“. Авторката доразвива тезата си в уточнението, че техните блогове не са просто алтернативен канал за журналистическата им дейност, а „реално средство да демонстрират позицията си, без да правят компромис със своята съвест и професионални принципи“ (Попова, 2016).

Като представя едни от на популярните имена на журналисти блогъри, Методиева оценява най-високо достойнствата на личния блог на Иво Инджев и го определя като „гражданска и социална медия от нов тип“. (Мавродиева, 2011(а).

Иван Вълчанов обръща специално внимание върху факта, че премиерът Бойко Борисов е съобщил решението на МС за прекратяването на проекта АЕЦ „Белене“ първо на блогъра Иво Инджев. Като анализира причините, поради които премиерът не е избрал официалните медии, авторът заключава, че „с това действие Борисов прави нещо далеч по-значимо от медийна гледна точка от простото съобщаване на новина – той легитимира блога на Иво Инджев като качествен и надежден източник на информация ( курсивът мой, ще го коментирам по-долу). В случая блогът действително е използван като медия, и то облагодетелствана първа да съобщи тази така важна новина“ (Вълчанов, 2012).

Първа част

Текстовете на Иво Инджев са най-богати на фразеологични словосъчетания в сравнение с другите изследвани автори. Той създава оригинални трансформации на фразеологизмите, които понякога само с една дума напомнят за речниковото значение, което е значително преосмислено чрез сложни асоциации, свързани с политически личности или събития.

През изминалата 2017 г. в периферията на общественото внимание остана приплъзването на Борисов и производните му по властова линия „величини” към позицията на някои чернеещи в отделни аспекти централно и източноврепейски овце от европейското стадо (ivo.bg/2018/01/07) (Текстът привлича вниманието с майсторското вплитане в него само на намек за фразеологизма Черна овца. Прилагателното име е заменено със сегашно деятелно причастие (чернеещи), чрез което се намалява силата на признака, прибавени са и думите в отделни аспекти, които ограничават отрицателните характеристики; конкретизация на обекта се постига с прилагателното източноевропейски). Днес тези настроения изчезнаха като вода в пустинята на завърналата се обществена апатия, която при комунизма беше постигната от чувството на безсмислие да се рита срещу режима и ръжена (ivo.bg/2018/01/30) (вм. Срещу ръжен не се рита) (Добавянето на няколко лексеми, съчетано с граматическа промяна на глагола в положителна форма, обяснява образно причините за обществената апатия при комунизма). Български проблем обаче е фактът, че с нашите русофилски камъни продължават да ни замерят самите руснаци и да затискат истината за събитията преди 140 години като процес, подбуден от Априлското въстание, от който Русия се възползва, за да опакова мотивацията си в реториката на „освобождението”, стремейки се към своята приоритетна цел за реванш спрямо Турция в отговор на загубената Кримска война 20 години по-рано (ivo.bg/2018/03/03) (вм. С моите камъни по моята глава) (Втората част от фразеологизма е съкратена, добавени са нови думи, чрез което журналистът внушава несъгласието си с тълкуването на някои събития от нашата история от страна на Русия).

Иво Инджев много често вмъква в текстовете си фразеологизма Троянски кон, определяйки положението на България по отношение на Русия. Особено трябва да сме щастливи, че 400 000 хиляди руснаци имат втори дом в България. Старата новина беше потвърдена от Ангелкова от Москва – за всеки случай, ако някой още не е разбрал, че Дядо Иван не просто е дошъл, а направо се е преселил в търбуха на троянския си кон – този път без конница и танкове (ivo.bg/2018/03/11). (В този авторски фразеологизъм речниковата форма е значително обогатена с нови лексеми, метафорични образи и така се създава представата за масовото заселване на руснаци у нас.) За да бъде полезен за Кремъл Борисов трябва преди всичко да държи българския троянски кон вързан на яслата в НАТО и ЕС. Не да изрита със своите копита руски шпиони, а да шпионира в полза на Москва (ivo.bg/2018/03/30) (Фразеологизмът отново е разширен с много думи в преносно значение, дори е раз- вит в ново изречение, което допълва семантиката му и така възниква нов преосмислен образ. Чрез този оказионален фразиологизъм Иво Инджев разкрива неодобрението си по повод решението на българското правителство да задържи руските дипломати.)”

 

Мен ако питате, цяла перверзия е точно аз да бъда “легитимиран” от Бойко Борисов като качествен и надежден източник на информация. Не това беше намерението му. Той просто се опита да ме подкупи както прави с всички и всичко. Но удари на камък, оказал се дялан при това. Или, като е тръгнало да припомням собствени мисли, да спомена реакцията си пред БНТ на следващия ден. Казах, че стават такива грешки- защото да се надява да укроти моята опърничавост с (не)обичайните си корупционни методи, определено беше грешка.

Това, което наричам простичко игра на думи, е оценено в научна разработка като нещо много повече. Реших да популяризирам това “нещо” в този текст като право отговор към онези, които в безсилието си да ме преборят и да пребродят руския поток на бедната си мисъл ме титуловат като “някой си”. Много са през годините. Напоследък се натъкнах на подобен опит да бъда принизен от страна на Костя Копейкин и от неговото подобие Петьо Блъсков, чието възмущение от мен се видя достоверно за цитиране от Телеграфната агенция на Съветския съюз ТАСС.  

Ще направя и едно признание като за колекционерите на признания. Някои от игрите на думи, макар и пренебрежимо рядко като съотношение спрямо собствените ми хрумвания, черпя с пълни шепи от шерпите на словото, които се опитват да катерят върховете му с (уни)кално хлъзгави ботуши, подковани с невежество или с лошия късмет да изпуснат, или да променят някоя буква без сами да забележат това. Такъв беше случаят с в. “Дума” и заглавието му за “месните” избори. Грешката регистрирах  с вегетариански апетит още като коментатор на радио “Свободна Европа” в средата на 90-години на миналия век. 

Добрата новина е, че все пак живеем във време, когато смеем да се посмеем без да ни се случи най-лошото. Нещо повече, самото гербаджийско Министерство на образованието поръчва  академично изследване, в което “враг”, като мен, е буквално качен на пиедестал от страна на участниците в него. Не че това е повлияло с нещо на отношението на ревнивците ( които знаят за това ) или на политиците, на които едва ли са им съобщили…

 

От стари журналисти съм чувал, че грешката в броя на “Работническо дело”, отпечатан със заглавие “Слива на Сталин”, е имала фатално отражение върху нещастния живот виновните. Като и в съветския вариант, когато Сталин е бил обявен в заглавие за “Говнокомандващ” ( Гавнокомандующий).