Прочетох заглавие в сайта на една “агенция”, че белгийска овчарка е ухапала дете. Досетих се, че става дума за белгийско овчарско куче, но за миг си помислих как ли изглежда една белгийска овчарка наистина? Каква ли ще да е отличителната за една белгийка носия и конкретно- за белгийка, която практикува овчарския занаят в малката, но пъстроцветна откъм етноси и езици държавица?
И немската овчарка си я представям трудно. Някак не ми се връзва с образа на овчаря, подпрян на гега. По-скоро е съвременна жена, облечена практично, която борави с присъщите на модерното животновъдство машини и приспособления.
НА СНИМКАТА: Германски овчар зяпа германска овчарка, внимава да не го ухапе
Кучетата наистина хапят и това понякога произвежда новини, макар по дефиниция новина би трябвало да обратното. Защото, колкото и да лошо, че и смъртоносно понякога дори, кучетата си хапят. А овчарките отглеждат овце, но не хапят нито кучетата, нито себеподобните си.
Стадото читатели трябва да се досещат, че става дума за белгийско или немско овчарско куче. В среден род, както е на български. А не в женски, както е на руски.
Само че тази промяна в пола не тревожи никого у нас. Първо, става дума само за куче и второ- що за въпрос е да отвикваме тепърва от някакъв си русизъм, с който сме си свикнали. Както с “десятката”, която на български е “десетка”. Пък и бъка в днешно време езика ни с нови думи от чужд произход, предимно английски. Защо да се вторачваме в дреболия, като промяната на рода на думата куче, когато е надвиснала страшната истанбулКска заплаха мъжете да бъдат толерирани като булки и обратното.
Правилно. Млъквам.Обаче ще продължавам да си наричам пуделчето куче и няма да му викам кучка, колкото и да хапе. Нали съм “русофоб”…
Като се замисля, не обръщаме внимание как с десетилетията сме възприели руското ударение на “дОбър ден”, макар преди русификацията българите да са казвали “добЪр ден”. Ако не вярвате, заслушайте се как говорят българите в българските филми преди съветизацията на България.
Та за някаква си овчарка ли да се заяждам(е) сега!
много навременен и актуален глас в защита на българския език и против планомерната русификация.Има една списувателка /женски Синицин/ във в-к ”Телеграф”,която упорито ни ”учи” ,че на български било янтарь,а не кехлибар,икра,а не хайвер,изумруд,а не смарагд,и още десетки примери…А ”Стършел ” например не им обръща внимание.
Ако държим да се изразяваме правилно, ще дам друг пример.
Не е правилно да се казва “числото 9”, би трябвало да се казва “цифрата 9”.
Има само10 цифри, от 0 до 9. От тяхната комбинация се образуват числата.
И аз да кажа нещо. Прави ми впечатление как се използва израза “Persona non grata”, което е правилно само в единствено число. В множествено число правилното е “Personi non grati”.
Нашите журналисти пишат и казват, че примерно трима чужди дипломати са били обявени за “Persona non grata”, а те са повече от един, затова трябва да се пише и казва “Personi non grati”.
Каракачанката Буда, любимата сука от кучкарника на Путин, беше прекръстена, след референдум (!)там на Бъфи (убийцата на вампири) 🙂
Къде отиде БЪЛГАРСКОТО СЛОВО? Този въпрос КАСАЕ /най-отвратителния ми русизъм, който се употребява много рядко от народа и масово от културни и образовани хора/ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ. Изключвам масовото опростачване след 2009г. наложено от Методиевич и кликата му герб, защото от десетилетия в училищата ни /основни, средни, висши/ преподават основно несретници, а самите те тънат в немара. И ако не променим това ще загинем не от недохранване или болести, а ще издъхнем от духовен глад и жажда. Затова на 14 ноември 2021г с БЮЛЕТИНИ №19 И №30!
Не мога да си обясня по каква причина се възприемат чужди думи, като в същото време си имаме наши. Не става въпрос за думи като компютър, а за такива като:
апликация – приложение
имплементирам – прилагам
стартирам – започвам
финализирам – завършвам
регион, регионален – район, районен
презентирам – представям
Продължение:
индикации – признаци, показатели
креативност, креативен – творчество, творчески
бодигард – охранител
Особено дразнеща е едновременната употреба на две уж различни, а имащи енакво значение думи като: респект и уважение, комфортно и удобно, смелост и кураж и т. н.
Списъкът е огромен.
Постепенно нашият език се превръща в едно ново Есперанто.
еднакво, а не енакво. Извинявам се за грешката!
С риск да досадя на някого да спомена и това, че природният газ е ту от мъжки, ту от женски род и то често в едно и също изречение.