Руската дезинформация си има български аналози в собственото ни минало

Онзи ден, на 5 ноември, обърнах внимание върху факта, че руската дезинформация си е избрала обобщаващо анононими мнения на “българи”  в български форуми в интернет, за да приписва чрез тях на българиТЕ възхищение от режима на Путин. Този абсурд предизвиква серия от подигравки в руската мрежа, чиято “съпътсваща жертва” от приятелския огън става образът на България като държава, която аплодира лъжите на Кремъл. 

Тенденцията е трайна. Вече ни сравняват и със Зимбабве във връзка с факта, че тази африканска държава сключи споразумение с Русия за сътрудничество в космоса. То също било обект на аплодисменти от страна на “българиТЕ”, както и прочее “постижения” на Русия, иронизират потребители на интернет. 

 

 

 

 

“Вообще, план норм. Объединяемся с Лукашенко и вместе Зимбабве летим в космические ебеня. Под громкие аплодисменты болгар, разумеется”.

“Болгары восхитились полётом российского дипломата”

Темата си има продължение…назад във времето. При това в България.

Споменавал съм за една уводна статия във в. “Монитор” от преди 20 години, но не пречи за илюстрация да я припомня отново като “шедьовър” на вестникарското малоумие, от което сякаш днес се учат руските пропагандисти. На първа страница на всекидневника в неподписан пасквил се появи на 20 юли 2001 година твърдение още в заглавието: “Сини стратези планирали разкол в правителството”. Украсена беше допълнително с “надзаглавие”: Клин. Което препраща към емблематичната дезинформация на в. “Дума” от 1993 година, в която пък ми се вменяваше участие в друг “син заговор” ( срещу мафиотското правителство на ДПС и “Мултигруп”) в рамките на кръг “Кинжал”, от което произтече дългогодишното етикетиране на визираните личности като “кинжали”. 

 

 

 

 

 

 

“Клиноведите” този път бяха избрали Блъсковия “Монитор” ( не мога да кажа дали по това време там работеше Волен Сидеров или вече се бяха изпокарали с Блъсков – чак такъв познавач на подробностите от биографията на атакиста не съм). В поредицата от лъжи, изписани от името на редакцията ( както се разбира от факта, че беше водеща публикация на първа страница без подпис), имаше няколко куриоза. За мен, естествено, най-любопитният беше, че научавам колко съм “велик” благодарение на неназования източник на “Монитор”. Описан бях като ръководител на заговор на СДС за разцепване на правителството на Сакскобургготски. С други думи съм бил шеф на Костов, споменат по-нататък.

Не стига това, ами съм бил и началник по заговорническа линия на сините политолози Евгений Дайнов, Огнян Минчев и Антоний Гълъбов. Наречен съм стратег- как да не се възгордее човек!   

Притоплям тази манджа заради факта, че днешните дезинформатори не са измислили нищо ново нито в Русия, нито в България. Имат си учители, които все така се смятат за “журналисти”. Виждаме техните отровни творения в предизборната кампания. Но старата “дописка” има едно предимство пред актуалните нейни подобия в наши дни: тя е доказано фалшива новина или по-точно – сбор от фалшиви новини в особено голямо количество в сравнително кратък текст. Нито една от “прогнозите” в пасквила не се потвърди и това е знайно за всички.

Малко опресняване на паметта не вреди, но се боя и че не помага много. Керванът на лъжите и дезинформациите си върви все така уверено и вероятно ще подмине и пътния знак 112, с който  е обозначено падението на българското свободно слово в световната класация на “Репортери без граници”.

Тогава защо си правя труда ? Как защо- нали съм “стратег”!