Днес е 22 ноември. На този ден през 1999 година в София се състоя огромен митинг в чест на първия американски президент, пристигнал ден по-рано на официално посещение в България. https://faktor.bg/bg/articles/predi-22-godini-za-parvi-pat-amerikanski-prezident-stapva-na-balgarska-zemya
Двата национални химна изпя акапелно младата оперна певица Росица Павлова, бъдещата Инджева.
Твърде вероятно е, това да е и за последен път.
Не съвсем прав ще да е бил радевият И. Христов, че само 80% от нашенците били Д.Б..и.
Към тях се самопричислиха и ДБ. Имах отдавна някакви съмнения и се надявах, че не съм
прав. Но уви, оказа се, че съм бил. Даже се пляснах по челото. Абе то било закодирано в
абревиатурата им, бе.
Бях на този незабравим митинг и за пръв път се почувствах гражданин на света, а не смачкано битово и духовно закрепостено соцсъщество. Росица Павлова-Инджева беше едно прекрасно, красиво и талантливо българско момиче, а изпълнението й – божествено, защото беше искрено! Всички на митинга се почувстваха горди, че са Българи!
Благодаря ти, Роси, за незабравимата емоция!
Роси и сега Е едно прекрасно, красиво и талантливо българско момиче и пее божествено.
И майка на две очарователни шампионки.
не е сигурно че е за последен път,но е сигурно за следващите 5 години.
Иво!
https://www.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/predizvikatelstvata-pred-novija-parlament.html
Бях на събитието, народът викаше “Ю Ес Ей” Това бе след огромното събиране между Орлов мост и хотел “Плиска през 1990 г.”, където пя Арт Гартфуункел от знаменития дует Пол Саймън и АГ.
. Румен.
г-н Павлов,фамилията на единият певец от знаменитото дуо е ГАРФАНКЪЛ ( Simon & Garfunkel )
Поради възрастов фактор не съм била на това историческо за Родината ни събитие (казвам го със съжаление). Чувала съм много за него, търсила съм запазени “живи” кадри в Мрежата (все се надявам да не съм търсила достатъчно упорито). Вглеждам се в първия (стоп)кадър. И преди всичко ми прави впечатление надеждата, озарението и благословията (в погледа, разкрилените – доколкото силите стигат – ръце) на Росица Павлова над бъдеща България; после – радостта на тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън; Петър Стоянов е очевидно скромен (както е прието за домакините), но същевременно горд. Вглеждам се във втория (стоп)кадър. На него заедно вече със съпруга ми сме свидетели от (едно) “живо” предаване. “Ангелогласната Роси с най-добрия си китарист! ” – така фамилиарно тогава си казахме и си го мислим и до днес.
Ако перифразирам Ф.М. Достоевски, бих казала, че изкуството ще спаси политиката в света.
Да сте много шастливи!
С уважение,
сем. Андрееви