“И ти ли, брате”, охкат (не)волните защитници на Цезар от Банкя- изпитание на огън и опън

 

 

 

 

 

Ехото от приключилите президентски избори още не е заглъхнало, но все така продължава приятелският огън между съмишленици в средите на прозападните българи, поставени отново пред трудния избор кого да подкрепят на балотажа.  Най-гласовити са прокурорските заклеймявания на ближния, който, подобно на Брут, забил нож в гърба на дясното с гласа си за Румен Радев.

“И ти ли, брате”, се носят вопли из интернет, но (уж) не от името на поразения Цезар от Банкя, а обобщаващо за онези братя по обезоръжаване на лявото, което все така не може да се състои поради нестихващото братоубийство сред “разбитите авари” ( по Петър Стоянов от преди 20 години относно синия залез по онова време).

Излишно е да обяснявам за кой ли път защо наистина беше важно да бъде отстранено статуквото на убиеца на дясното, възпитаник на двата университета имени “Живков” и “Симеон”. Който не желае да схваща и да продължава да се заяжда на тази тема, явно няма да бъде убеден да признае важността на приоритета и ще тръби, че най-голямото зло е все пак Радев.

Не съм от гласувалите за него и не се разпознавам в упрека “ и ти ли, брате”. В този смисъл призовавам изказващите се в тази посока да конкретизират с имена упреците си. Нито е достойно, нито е достатъчно като обяснение на казуса да попържат “изпълзелите ченгета” относно хилядите българи, избрали трудния компромис. Правят услуга на противника с обобщенията си, пък и да вземат да покажат лична храброст в евентуален сблъсък на мнения.

  Ще драсна все пак още няколко реда, но не за Радев, а за честта на логиката, по която мнозина съмишленици все пак го подкрепиха с едничката цел да бъде отстранен радващият се на пълна, безконтролна, корупционна и мафиотизирана власт твърде прост властелин на България. Ако има нещо вярно в твърдението, че това отстраняване е въпрос на някаква едва ли не ирационална омраза, то тя е за уважение, драги мои. Защото мутризацията на България си заслужава рационалната съпротива. 

Това ли е поредната поточна линия край потока от мисълта ( където нямаме търпение да дочакаме труповете на нашите врагове) във фабриката на фабрикувани поводи за вътрешновидова война в редиците на прозападните българи? Не разбраха ли някои самозвани пазители на десните скрижали, че позата на жреци на абсолютното идеологически чисто дясно пространство отива повече на техните антиподи с петолъчка на челото и нездрав блясък в очите, на които започват да приличат подозрително? Дано не стигнат до потвърждаването на принципа за сливането на крайно дясното с крайно лявото.   

Знам, че няма да помогне ( отново) примерът на демократична Франция, където леви и десни се обединяват на президентски избори срещу крайно дясната фамилия Льо Пен. Нито пък ще рекламирам успешно примера на съседна Турция ( нали сме европейци, под нивото ни е !), където нещо подобно се случва срещу автократа Ердоган. Да не говорим за мъчителното, но все пак случващо се единодействие на пъстри по своята идеологическа разнопосочност сили в Унгария срещу Орбан, който превърна тази прекрасна страна в черната овца на ЕС с червенеещи по своя смисъл петна по козината му  в тон с оцветяването на Червения площад, където го обичат заради овчия му таран срещу портите на Брюксел.

Тези примери не помагат за изтрезняването на братоубийците у нас. Така си признават, че тук не сме като европейците – дори не и като онези от европейската част на Турция и анклавите на европеизъм в евразийската държава.

Обявяват за Брут всеки събрат който не е съгласен с тях.  Но по този начин хранят надеждите на бруталния душител на дясното в България, който си напазарува самата марка СДС, за да се легитимира като носител на дясното. Носи го на гръб като коруба на костенурка, за да се скрие в нея и да се предпази от истината, че всъщност е десният крак на лявото. С него той шутира дясното и го доведе до положение да не може да излъчи избираем кандидат за президент въпреки благоприятната вълна, определяна от мерителите на нивото на пристрастията като дясна. 

Подобно е на онзи “депесарски шут” на Доган срещу СДС от 1992 година, който поне беше еднократен акт ( на предателство), докато истинският Брут на дясното брутално го наритваше дузина години и го отстрани трайно от терена на политически мач поради тежките контузии, които му причини.

Това е изпитание на огън и опън. Някои се огъват, други се опъват, но приятелският огън не калява дясното, драги съмишленици.

 

 

15 мнения за ““И ти ли, брате”, охкат (не)волните защитници на Цезар от Банкя- изпитание на огън и опън”

  1. Аз пък с пълно съзнание, че Румен Радев се явява необходимата химиотерапия (според Методи Андреев) си дадох гласа за него и на двата тура, за разлика от 2016 г., когато гласувах само на първия тур за Трайчо Трайков, а на втория бях пас.

  2. На последните избори гласувах за ДБ и Лозан Панов, а в неделята на балотажа бях за гъби. Не съм за “чиста десница”, а за неповлияна от Русия. Даже не съм против партия в центъра или в ляво, но пак, свободна от Русия. Вие, г-н Инджев, отдавна пишете за разделителната линия у нас, която е Русия, а не е границата ляво – дясно. И напълно съм съгласен с това. Затова съм еднакво против Радев и Борисов. Не ги различавам по критерий слугуване на Русия. Разочарован съм от масовото русоблизане. ДБ особено ме разочароваха, защото те би трябвало да артикулират ясно тази линия и пак ясно да се определят от коя страна са. Вие г-н Инджев сте кръстник на МОЧА-та, но както виждате тази тема изчезна. Очаквам Радев и зайчетата му от ПППП да продължат руската линия на ГЕРБ. Не вярвам във възможността за
    еманципацията им, и на българите въобще, от Русия.

  3. Много се радвам, че предишният разгорещен форум завърши с единомислие за Левски. А още повече се радвам, че в тази връзка с добра дума беше споменат Р. Плевнелиев, влязъл в президентската надпревара като протеже, теляк, лице на заем и т.н. на Борисов, а излязъл от президентството като един от най-читавите му обитатели. Тук сравнението с П. Стоянов по антируска линия не е уместно поради разликата между Елцинова и Путинова Русия (както и между Радев и Борисов – заради различните им властови възможности досега).
    Дори не си спомням, когато гласувах за Плевнелиев, компромис ли беше или по убеждение.
    Свят голям, компромиси разни…

  4. “Носи го на гръб като коруба на костенурка, за да се скрие в нея и да се предпази от истината, че всъщност е десният крак на лявото”

    В десетката! По-добра метафора едва ли може да се измисли…

  5. Към Val: Две са основните сили, които държат в удушаващата си прегръдка България. Едната е престъпност, корупция, простащина, бедност, липса на справедливост и върховенство на закона, и другата е русия. Те наистина се преплитат, но и са ясно разграничими и не бива да ги сливаме. Каквито и мотиви да привеждаме, ако водим битката с тях едновременно повече от сигурно е, че ще я загубим. 70% от избирателите на ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ разбраха това, и не само те, и за това гласуваха за радев, а не за човека на кремъл. Интересно е, че сред 30% избиратели на ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ, които не гласуваха, имаше една не малка част, която не гласува на балотажа, но агитираше за радев. Това ме кара да мисля, че наистина електората на ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ в огромната си част е мислещ. И не се разочаровайте толкова бързо, ако позицията на ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ спрямо русия не е толкова ясно артикулирана, колкото на вас ви се иска………………..

  6. …………..Нещата ще ви станат много по-разбираеми, ако приемете факта, че ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ не е партия, тя е СЪЕДИНЕНИЕ. В повечето случаи тя действа иносказателно, но има и такива ярки примери като посрещането на руски прокурор чайка. Така че, най-напред справяне с престъпността, корупцията, простащинта, бедността, с липсата на справедливост и върховенство на закона, след това ще дойде ред и на русия. Тогава ще действаме със СЪЕДИНЕНИТЕ СИЛИ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ.

    ВСИЧКО СЕ СЪСТОИ СПОРЕД НАС В НАШИТЕ ЗАДРУЖНИ СИЛИ, ПРОТИВ ТЯХ НЕ МОЖЕ ПРОТИВОСТОЯ И НАЙ-СИЛНАТА СТИХИЯ – ВАСИЛ ЛЕВСКИ

  7. @Todor Todorov
    Докато не го видим при бай Ставри в комплект с неговите апапи от шайката, не трябва да се успокояваме, а да настояваме това да стане колкото може по-рано!

  8. На президентския балотаж трябваше да се избира между известното и неизвестното.
    Известното е Борисов,корупция,простотия и това,което МОЧА символизира. То се криеше зад тогата на “големия учен”,професор и ректор Герджиков.
    Неизвестното – думи срещу корупцията,мутрите и едноличната власт на Борисов,нищо за агресивните действия на Русия и липса на дела.
    Да гласуваш за първото трябва да си материално заинтересован,или да си прост.
    Неизвестното крие изненади – добри,или лоши. Възможното коленичене пред Русия за сметка на връзките ни със Запада няма да са никаква изненада.
    Не гласувах,защото изборът беше предизвестен и единственото,което ни оставаше беше да не увеличаваме гласовете за избора на Радев.
    Ако той потвърди нашите страхове,само малкият брой гпасували за него ще му говорят винаги, че той не представя народа,а едно незначително малцинство.

  9. Митрофанова: ‘Като човек Румен Радев ми харесва – достоен представител на България. Той е интелигентен и красив, но най-важното е да се харесва на българите.”

    Писала му е направо шестица при това предизборно.
    Може би и затова двете му изказвания по въпроса за Крим бяха в последователността в която ги направи, а не в обратната..

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.