Съветите, прогнозите и обясненията на Ибн Халдун, Адам Смит и Макиавели за нашите избори

 

 

 

 

 

Има една мисъл на Ибн Халдун ( 1332 -1406 г.), с която искам да върна разговора към недалечното минало и несбъднатите предсказания за настоящето. Избрал съм точно Ибн Халдун, защото е смятан за бащата на социологията със своя трактат “ Въведение в историята “ ( “Мукаддима”, което означава на арабски просто “встъпление” или “въведение). Някои историци обявяват арабския мислител от Андалузия и за баща на бащата на икономиката Адам Смит, заимствал идеи от “Мукаддима” в знаменития си труд “Богатството на народите”.

 

 

 

“Ако можех да избирам между унищожаването на тираните и унищожаването на робите, без колебание бих унищожил робите, защото те създават тираните”, пише Ибн Халдун в зората на 14 век в първия в света трактат върху основите на либералната икономика век преди Макиавели ( , който също заимствал от неговите разсъждения за прословутото си произведение “Владетелят”. 

През 18 век Адам Смит обобщава наблюденията на предходните мислители по въпроса що е това сделката. 

“Всеки, който предлага на друг каквато и да била сделка, му прави следното предложение: дай ми това, което ми е нужно, и ти ще имаш онова, което е нужно на тебе – такъв смисълът на всяко подобно предложение и именно по този начин ние получаваме един от друг далеч по-голямата част от услугите, от които се нуждаем. Ние очакваме своя обяд не от благоволението на месаря, пивоваря или хлебаря, а от ревнивото им отношение към собствените им интереси. Ние се обръщаме не към тяхната хуманност, а към техния егоизъм, и никога не им говорим за нашите нужди, а за техните изгоди”. ( Адам Смит, “Богатството на народите”,  ИК “Рата”, София 2010, преводач Георги Георгиев, стр. 20).

Нека от висините на горните прозрения да се приземим към нищетата на нашата политическа действителност и да опитаме да си обясним как така си избираме владетели ( ще стане дума и за обяснението на самия автор на “Владетеля”), които винаги се оказват неудовлетворителни в крайна смета за самите нас. Нали става дума за сделка за избирателя, който предлага на владетеля ( политика) своя глас и срещу това иска да получи онова, което политикът му обещава ( по Адам Смит)!

Ибн Халдун е прав, че робите избират тираните. А робското у нас си личи от безразличието към лъжата. Тя е изписана с позлатени букви на най-високия, на доминиращия над главите ни паметник в центъра на столицата ни, като ни съобщава, че сме освободени чрез окупация. Така сме свикнали с тази лъжа, че ни ни прави впечатление. Тираните обаче са си направили изводите от тази търпимост към лъжата и системно я употребяват срещу интереса ни на свободолюбиви по природа индивиди, поробени от търпимостта си към лъжата.

Да взема конкретен пример по горещите следи на лъжата от предизборната кампания за току-що състоялите се избори у нас, както и за предходните само преди месеци. Помните ли колко пъти бившият ни владетел буквално обеща, че изборите ще се провалят, защото не ги организира той?  Ще ви кажа: най-малкото три пъти излъга. Защото имаше три избирателни кампании и преди всяка той “прогнозираше” с фалцетна заплаха в гласа си, че изборите ще се провалят. Излъга, както се доказа, но му гласуваха отново и отново стотици хиляди българи.

Друг пример, по-дребен по своя ранг в политиката, макар да беше доста едър фактор в предишното управление. В последното си предизборно говорене пред БНТ в навечерието на парламентарните избори бившият вицепремиер Каракачанов предрече, че на следващия ден след изборите ще бъдем затворени по домовете си ( локдаун, според утвърдилия се термин). Толкова държеше на тази прогноза, че я повтори няколко пъти. Но и тя се оказа лъжлива.

Писал съм за провала на социологията, която не “позна” буквално нищо относно резултата от парламентарните избори. И какво от това? Нали е сключила сделка с поръчителите ( по Адам Смит). Явно и двете страни са си получили онова, което им е нужно от сделката. Няма и да се промени нищо, докато робът в нас не бъде изтребен ( по Ибн Халдун, бащата на социологията).

А ето и мнението на любимеца на владетелите по света.

“ Ако някои смятат, че един владетел, считан за разумен, е такъв НЕ ( курсивът мой – бел. ИИ) по природа, а благодарение на добрите съвети, които получава от приближените си, без съмнение грешат. Защото това е едно правило, което никога не допуска грешки : владетел, който не е мъдър по природа, не може да има добри съветници, освен ако, той изцяло не се е доверил на някого, който да го направлява във всичко и да е изключително благоразумен. В такъв случай това би било възможно, обаче не за дълго, защото такъв съветник много скоро би му отнел властта. Но ако един владетел, който не е мъдър, се съветва не с един, а с мнозина, той никога няма да получи еднакви съвети и няма да може сам да извлече нещо цялостно от тях. Всеки съветник ще мисли за личната си изгода ( виж. Адам Смит по-горе – бел. ИИ), а владетелят няма да разбере това и няма да може да вземе мерки. Другояче не може да и да бъде, защото хората всякога са лоши, докато необходимостта ги върне към доброто. И така, в заключение ще кажа, че добрите съвети, от когото и да идват, се дължат на мъдростта на владетеля, а не мъдростта на владетеля е плод на добрите съвети”. ( Николо Макиавели, “Владетелят” , “ PANORAMA BG, София, 2006, стр. 110 ).