Студентът от “Университета Тодор Живков” се загрижи за автономията на университетите

Вместо да обясни защо избяга от бойното поле на “генералската” битка и прати под куршумите политически новобранец в ролята на пушечно месо, обречено да загуби както Цецка Цачева, дезертьорът изчака цяла седмица да ни съобщи днес на какъв терор бил подложен. 

Загрижи се за автономията на университета както за окупацията на Украйна, която Путин продължи да задушава с помощта на услужливо прокопания за целта през цяла България руски “Турски поток” – на цената на милиарди, взети от нашите путинисти на заем. Ще го изплащат поколенията, за които сега Той се развълнува като бъдещи длъжници. Да не говорим, че геополитическият дълг, който ни завеща спрямо съюзниците, опозорявайки България като путинофилска държава, тепърва ще трябва да се изчиства. Това няма да е много лесно заради неизбежното участие на БСП в управлението – същото участие, заради което Той злорадства от своите фалшиви антикомунистически позиции.

Нахлуване имаше, но то беше на преторианската му гвардия от прокуратурата. Осъществено беше миналото лято в сградата на президентството. При това беше направено зрелищно, демонстративно, за да видят всички. За сравнение: двама служители на МВР са поискали информация на входа на СУ, твърдят от самото МВР. Други източници за това “нахлуване” не съм забелязал, поради липса на “зрелище”, което да е било организирано самоцелно.  

Нахлуване в университети всъщност не се налагаше при дългото управление на ГЕРБ и патериците му по една много проста причина: куп университетски преподаватели сами “нахлуха” през задния вход на властта, която започнаха да обслужват. Особено някои, които се занимават с политически науки. Но и не само те – имаше и математици, които се превърнаха в постоянно присъствие в телевизионните студиа като специалисти по всичкознание и гадачество ( по Симеон). Да споменавам ли имена или сами се досетихте?

Ето това нахлуване на университетски дейци в свитата на властелина на простите наистина беше проблем. Отрази се не само на опетнената им лична репутация, но и на манипулираната аудитория. Някои вече търсят такива възможности, както установих лично, но като умни хора сами трябва да се справят с тази трудна задача, а не да бъдат “ожалени” ( тук и където и да било другаде).

Иначе от Методиевич да дочакаш смирение и признание за грешки е по трудно, отколкото да получиш от умрял писмо. Умрелите все пак “пращат” писма, подготвени приживе с цел да бъдат прочетени след тяхната смърт. Но в нашия случай говорим за човек, болен необратимо от чувство за непогрешимост, за което голяма вина носят и гореспоменатите интелектуалци, задълбочили с ласкателствата си това негово заболяване, превърнало се с тяхна помощ в хронично състояние на “дясното”.

Лесно е сега да бъдат заклеймявани преговарящите с БСП, че контактуват с излъчените от средите на червените дискредитирани пред обществото партийци. Само че до тази необходимост от компромис се стигна след като валякът на ГЕРБ системно мачкаше години наред кълновете на всяка своя демократична алтернатива и сега се налага да се върви напред върху останките от тази разрушителна дейност, прокарала в сегашния й вид единствено възможната “магистрала”  за изход от завареното положение.