Право на отговор срещу клеветата на Богомил Бонев

Не бих се връщал към излъчения на 27.11. 2021 година документален филм на БТВ “Технология на вота”, в който най-сетне получих възможността да обясня пред голяма телевизионна аудитория технологията на измамата, с помощта на която Георги Първанов стана президент през 2001 година. Писал съм за това в блога си тук и в книгата “Президент на РъБъ”, но този път имах възможността да представя от екрана на БТВ тезата си, че става дума за български “Уотъргейт”, в основата на която стои партиен шпионаж.https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-25.html

 

 

 

 

Онези, които ме познават ( или просто четат ivo.bg ) знаят, че нямам навика да преразказвам вече казаното от мен в някое телевизионно предаване и дори не анонсирам  предавания с мое участие. Но съм провокиран от реакцията на Богомил Бонев, на която попаднах. https://www.big5.bg/2021/11/28/богомил-бонев-бтв-участваше-в-това-гну/

Вместо да каже нещо по въпроса за това откъде Първанов е узнал за предстоящата поява на скандалния доклад на НСО, в който той е сред главните “герои”, това “голямо ченге” с генералски пагони се нахвърля върху …мен. Клевети ме, че съм знаел предварително за намерението на Петър Стоянов да извади този доклад ( твърди същото и за Нери Терзиева, но не искам да говоря от нейно име).

 

 

 

 

Клеветникът Бонев явно съзнателно избягва темата за технологията на партийния шпионаж с изнасянето на информацията от щаба на Петър Стоянов- защото не му изнася. Превърна се от бивш син политик в доста червенеещ, подобно на онзи, който е злоупотребил с доверието на Петър Стоянов, за да захлеби Първанов, а след това да бъде щедро възнаграден.

В качеството си на мой адвокат, макар и с милиционерско образование, Бонев с лекота спечели през лятото на 1993 година във Върховния съд делото срещу противоконституционния ( доказано по късно и от Конституционния съд ) акт за моето уволнение на марионетката на проруската корпорация “Мултигруп” и бивш съветник на президента Желев Любен Беров. А го спечели лесно благодарение на две неща:  юридическата експертиза на сериозни юристи от Софийския университет, събрана и представена пред съда от неговата бивша съпруга Таня Градинарова и на самия факт, че нарушението на основния закон беше твърде очевидно, за да бъде пренебрегнато от който и да е съд.

НА СНИМКАТА ( личен архив):  Таня Градинарова пледира във Върховния съд по делото, което спечелих срещу противоконституционния акт на Беров за моето уволнение като директор на БТА. Присъства и нейният бивш съпруг Богомил Бонев.

 

 

 

 

Припомням това, защото Богомил Бонев беше доброволен и повече от добронамерен мой съмишленик по онова време, но днес злобно ме клепа както всички, които няма с какво друго да ме уязвят, освен с ругателства на тема “доносник”. Понеже никога не съм бил такъв, бих могъл да го съдя, но това е безсмислено упражнение – ако тръгна да съдя всеки клеветник няма да ми стигне животът за нищо друго.

Падението на този човек, който е добре запознат като адвокатствал бивш милиционер колко трудно се доказва в съда клевета на принципа “дума срещу дума” , е грозно, но не мога да го оставя съвсем безнаказано. Мога само да го нарека лъжец в частта на реакцията му, в която ми вменява, че съм участвал в някакъв заговор срещу него. 

Най-добрият начин да се провери дали клеветата му има основание е да бъде питан самият Петър Стоянов, както и Първанов, който също би трябвало да знае, ако твърдението на Бонев беше истина. Да не говорим, че “голямото ченге” би трябвало да е узнало нещо повече по главната сюжетна линия: “изтичането” на информация от предизборния щаб да действащия президент и преливането й в щаба на лидера на БСП, срещу която Бонев се изявяваше тогава като политически противник. Щом като е убеден ( като мен) , че Първанов е знаел предварително за употребата на доклада в предизборния дебат, защо не сподели с нас на какво се дължи тази негова убеденост?

Не очаквам “президентска” подкрепа, особено пък от Първанов. Ето защо правя, каквото мога сам ( почти) както винаги. Кой от нас казва истината, оставям на читателите да преценят – въпрос на репутация, която Бонев – доколкото му е останала такава- продължава да харчи със злобните си изблици и клевети.