Наблюдавайки отстрани преговорите за съставяне на правителство си спомних за компромисите, които ми се е налагало да правя като водещ на телевизионно предаване. Можех ли да не каня събеседници, защото техните възгледи се различават от моите, че дори и са бивали противоположни? Можех, но нямаше да е за дълго. Едва ли щях да оцелея цели 6 години в тази роля като посредник ( защото медия означава точно посредничество).
Не правя опит да оправдая никого в сегашния политически контекст. Само бих си навлякъл (нови) хули. Но разбирам, че се налагат преговори между различни, дори антагонистични по своите партийни философии политически субекти. Какво друго може да се направи?
Хайде, оставете ме мен с моя пример от журналистиката. Но как да пренебрегнем многобройните исторически паралели, когато се е налагало “добрите” да се договарят с “лошите” срещу трети, още по-лоши, представляващи по-голяма заплаха за самото им съществуване?
Дали гордият Чърчил, империалист до мозъка на костите си ( с което е дразнил дори и американския си спасител Рузвелт), е бил много щастлив да подаде ръка на Сталин, че и да разчита на него да отслабва нацисткия враг в битката за Англия? Риторичен въпрос.
Ами Лъки Лучиано? Лесно ли са преглътнали американските власти необходимостта да си сътрудничат с най-големия бандит в историята на държавата, тикнат най-сетне в затвора за цели 50 години, но освободен след войната в резултат на тайна ( понеже е срамна ) сделка да помага при десанта на съюзниците в Сицилия по време на същата световна война? Толкова е било трудно да се признае за сделката с дявола, че дори и 10 години след края на войната за нея се признава в едно официално разследване само с половин уста, а самият Лучиано умира като свободен човек в луксозно изгнание с мълчаливото съгласие на американските власти въпреки половин вековната присъда в САЩ.
Има още много примери, някои от които изглеждат още по-грозно за представите на почтените хора, от които се очаква да бъдат принципни и последователни и да отхвърлят сделки с омразни типове. За такива истински почтени в момента се имат онези кибици, които оспорват почтеността на преговорите и особено на двете основни компоненти в преговорите от ”Продължаваме промяната”, дали заявка за почтеност в политиката, както и на хората от “Демократична България”, доказали, според мен, че почтеността е възможна на терена на “мръсната работа”, за каквато политиката се смята от твърде много хора.
Ако има нещо, което е лесно в този контекст, е да стоиш отстрани и да подвикваш “предатели”. Това и правят уязвените бивши величия, които газеха всякакви принципи заради оставането си във властта. Пригласят им и правоверни пазители на чистота на дясното, които трудно могат да скрият ревността си, че не са в играта. За тях гроздето е кисело и държат да вкиснат образа на преките участници в “гроздобера” със своите заклеймявания.
Какво да кажем за т.н. опозиция в БСП, която по нищо принципно не се различава от омразната й др. Нинова, освен че не харесва личността й? Тази партизанска групировка да не би да е спечелила на своето си ниво гласове в рамките на общонационалната електорална катастрофа на партията? И нима не е вярно казаното от Нинова, че бившият властник къткаше и коткаше лакомници в партията? Ще стане интересно, ако тя реши да конкретизира кои другари са получили доста милиони от телохранителя на Живков.
За наемниците на онази власт сред бившите сини лица, пробутвани от ГЕРБ като автентични антикомунисти заради миналото им, успехът на преговарящите за правителство без тях е като присъда за предателството им. Не знам дали са купени както червените другари, за които Нинова говори, но че си купиха фабрика на 9 септември, е очевидно. Сега им я “национализират” и те привиждат в този факт някакъв комунистически акт насред капитализма.
Не очаквам оплаквач(к)ите на поруганата безкомпромисност в политиката у нас да спрат да леят гневни сълзи на чуждите гробища. Но не е важно какво (не) очаквам аз. Важното е, че хората делегираха права на своите представители в политиката и очакват от тях точно това: да съставят правителство на основата на компромиса.
С други думи най-после се очертава едни политици да сбъднат очакванията на хората, сред които вероятно има и много такива, които не са гласували за тях и\или пък изобщо не са си направили труда да отидат до урните. Защото компромис е другото название на политиката.
При едноличния режим на Еднокнижния бяха изкривили това правило до неузнаваемост – те просто правиха компромиси с абсолютно всичко, което ги крепи на власт и така удавиха компромиса в морето от компромиси, което им беше до колене. Преяждането с компромиси води до същия летален край на една власт както и отказът от тях.
В крайна сметка бившите властници се удавиха в това море и потокът от сълзи от самосъжаление, който се влива в него, не им помага да изпълзят сухи от водата. Нещо повече, предстои тепърва да узнаем, дали новите управляващи ще направят прекален компромис като им спестят разкритията за извършените безобразия.
Само една бележка – Лъки Лучано.
сътрудничеството с властите в САЩ по време на десанта в Сицилив се осъществява от Лъки Лучиано.Ал Капоне умира 1947 г,парализиран от инсулт и прекаран инфаркт още през 1943.Аз съм Симеон.но не съм Кобурггота,та да се прегърна с хората изгонили ме от България и разхвърляли безвестно костите на баща ми.или тябва да имам и други принципи?
Лъки Лучано е човекът , Капоне умира в затвора от сифилис.
Не че има значение за тезата , но в интерес на историята.
може би имате предвид Лъки Лучано
Към Рол:
Абсолютно сте прав, поправям се веднага!
Водачът на легендарното до вчера и фантомното днес сдс румен христов иска разрешение от ексюрисконсултката на псих диспансера в Русе дуловчанката деси ангелова да се изходи от парламентарната трибуна.
Кой разбрал-разбрал.
п.с.
Чакам също обещаното от НЕГО местене на МОЧА след изборите. А дано, ама надали.
“Но как да пренебрегнем многобройните исторически паралели, когато се е налагало “добрите” да се договарят с “лошите” срещу трети, още по-лоши, представляващи по-голяма заплаха за самото им съществуване?”
Значи, да разбираме, че Р. Гечев и Р. Овчаров са лошите, а Б. Борисов – още по-лошият?
Да, ама не.
Все пак, живели сме при управлението и на едните, и на другите, помним и можем да правим сравнения…
Към Beаl:
Целта да бъде спрян да векува Методиевич като продължи да се разпорежда еднолично с държавата и с нас, както и “турчин” ( Доган и неговото правителство с Беров начело, подготвило краткото управление на червения Виденов) не е вилнял над бащино ни огнище, беше постигната. Ако имаше как да стане без БСП, щеше да е супер. Но нямаше как, за съжаление.
Случаят с аналогията със Сталин като съюзник на Запада през войната е доста идентичен…
Обстоятелствата при които Чърчил/Великобритания/приема да бъде в съюз с комунистическият СССР са съвсем други,отколкото сега.Великобритания е изправена сама срещу Третия Райх/САЩ не воюват/Сега имаме НАТО,ЕС на наша страна,от тях трябва да търсим подкрепа за управление,а не в съюз с комунистите и Копейкин, има ли съмняващи се в неговата политическа ориентация.
@Beal: Добре колега, а Вие как ги виждате нещата. За пореден път на избори или с Борисов под мишница – и “той доволен и аз” /имаше такава реклама на някаква ракия/. Така гласувА народът, придаде ненужна тежест на Корнела специално, не на БСП-то, отсвири ДБ и маргинализира Лозан. Това е положението, реалността, дневният ред и каквото там още си харесате. На Корнела това са й хоризонтите – Р.Овч., Р.Геч., Масларката, таскоерменков. И честно да си кажа, всичките тия нафталини са ми доста по-приемливи от нафуканата и “добра” банкенска мутра. За тия поне съм сигурна, че до ден-два отново ще си ги приберат по чекмеджетата, но мутрата, ако силом не бъде натикана в миша дупка, няма сила на планетата, която да я изрине.
До колкото разбирам от изпуснатата информация по преговорите “знакови” фигури от пролетариата като Гечев и Овчаров ще са на санитарна дистанция от изпълнителната власт.
Очарован съм от новоизгрялата звезда на Ана Пиринска, една бляскава кумета на българския политически небосклон, за съжалеине бързо изчезваща..
Историческите паралели са полезни но БСП няма с нищо да допринесе за търсене на истинската отговорност от Борисов. По простата причина че играят за един отбор и те също са папкали.
Това което се случва в момента е всъщност бавене на топката във времето и по този начин потъване в забрава на всичко надробено по време на управлението на тиквата. Кукловодите сериозно се уплашиха след Росенец че ще изтърват контрол и имаше за какво (Борисов избяга в Балкана). Но успяха да си го върнат напълно.
А иначе относно главното в статията – компромисите. Те се правят и работят когато отделните страни имат сходни основни приоритети. Какъв може да бъде този основен приоритет за една партия? Ами добруването на обществото примерно. Отделните партии имат различни виждания по въпроса но компромисни варианти биха се намерили. Проблема идва когато голяма част от играчите не са в политиката заради обществени интереси а заради лични. Как може да очакваме от такива хора полезен принос? Какви точно компромиси и в името на какво ще направи БСП която е пропита от корупция и вярна служба на руските интереси в България?
Чърчил, Рузвелт, Сталин правят компромис защото са били застрашени от Хитлер и са изкали да го унищожът. БСП не бе застрашена от Борисов, застрашена бе от ДБ и Росенец.
Казвал съм го и преди – Борисов е следствие. Първопричината е руското влияние – манталитет, закони, влияние, история. Това скоро няма да се промени драстично. Призивите да подкрепим защитниците на първопричината за да победим следствието намирам за нелогични. Лозан Панов е прав – борбата едва сега започва.
Пресен пример – жестока катастрофа вади на бял свят факта че този път е незаконен – няма Акт 16.
Кой открива този път и много се гордее с него? Станишев.
Станишев и Радев не са носители на правовата държава. Носители са на хаоса идващ от североизток.
Изгоден хаос за тях.
Добра реч на Петков, докарал го е на думи.
https://frognews.bg/novini/kiril-petkov-vreme-slojim-nov-smisal-dumite-naroden-predstavitel-svarshim-rabotata.html
Но и Борисов я докара на думи.
Ще има ли индулгенция за предните ще бъде лакмуса за мен.
Докато се чудех дали изтеклата информация за разпределение на министерства е злобен опит за вбиване на клин, или не съвсем, си дадох сметка, че всъщност по министерствата и министрите ще си проличи кой на кого (и дали) дърпа конците. Ако ИТН претендира за легендарното Министерство на земеделието и говори за възстановяване на министерството на Емел Етем, това ще зарадва тези, които намекват за депесарският им характер. Докато МВР и Бойко Рашков ще покажат дали ПП са резидентска партия или само са използвали Радев като ракета носител (вече ненужната първа степен, помогнала им да преодолеят гравитацията на хапрактерната по нашите земи неприязън към по-образования, прозападния, позитивно настроения…и т.н.). Като си спомня какво умиление предизвика закъснялото еманципиране на Радев от БСП, то ранното еманципиране на ПП от Радев направо ще ме хвърли в еуфория….
https://faktor.bg/bg/articles/deputatite-izbraha-nikola-minchev-ot-pp-za-predsedatel-na-ns-bez-raziskvaniya-gerb-i-vazrazhdane-glasuvaha-vazdarzhali-se
Опозиционното малцинство е ясно изразено….
ГЕРБ+Възраждане
Другари, има ли изненадани?
ВРЕМЕ Е ДА СИ СВЪРШИМ РАБОТАТА е отлично мото за новия парламент.
И дано ние, избирателите, да можем след четири години да им кажем със същия ентусиазъм БРАВО, СВЪРШИХТЕ Я!