Новите депутати, рожби на избори трета употреба за годината, днес се заклеха за същото, както и старите. Техните лидери никого с нищо не изненадаха чрез традиционните обръщения на партийните лидери. Дали това е добре или не, е въпрос на тълкуване.
Поради липсата на ярко събитие в първия работен ден на 47- то Народно събрание се налага да се взрем по-скоро в детайлите от изказванията от парламентарната трибуна.
Например…
Преди всичко да отбележа най – забележителното – отсъствието на Бойко Методиев Борисов не само телом, ( поради поредното му бягство от смесването с “простосмъртните” депутати), но и духом. Никой не го спомена поименно, че дори и символично в персонално качество го пренебрегнаха. Даже и в изказването на Десислава Атанасова той не получи обичайните за партийната традиция благодарности към него. Т.е. промяната по отношение на върховната мутра в българската политика наистина се състоя в частта “мутри вън” и без да има партия с такова название вече в залата.
Лицето на “Продължаваме промяната” и най-вероятен бъдещ министър председател Кирил Петков не се открои с ораторско изкуство, но направи опит да обобщи протестната енергия, която го издигна до статута на върховен фактор в днешната българска политика. Опитът му беше блед в сравнение с изказванията на колегите му по протести в миналите два парламента и по този начин той косвено потвърди любимата напоследък теза – особено на защитници на старото статукво- че каузата да бъде изчегъртан Борисов вече избледнява. Факт.
Нещо повече ( по темата )- споменатата вече по-горе Десислава Атанасова се изказа от името на ГЕРБ в стил “да не дразним управляващите”, но пропусна да спомене не само своя шеф, но и любимата му тема за успехите на неговото управление. Ограничи се само с напомнянето, че точно днес е годишнината от учредяването на ГЕРБ като партия. Аз пък да припомня ( и няма как да не го направя въпреки нежеланието ми да визирам отново неуважаемия от мен бивш автократ), че учредителите на онова събрание в НДК на 3 декември 2006 бяха “тествани” ( както е модерно да се казва) по най-важния за него признак : лоялността към личността му. Постигна го със заплашително повишен тон. Каза, че никой от неговата партия вече няма да има право да говори за ( т.е. срещу ) президента Първанов. И никой не се обиди на тази забрана, т.е. всички вкупом издържаха теста за вярност към вожда.
Чрез своя акцент върху “репресиите на служебния кабинет” и най-вече на вътрешния му министър Бойко Рашков ДПС иззе досегашната извънпарламентарна инициатива по въпроса на ГЕРБ. Изненадващо или не, лидерът на партията Карадайъ беше също така единственият говорители от трибуната, който спомена ГЕРБ без евфемизми от рода на “бившите управляващи” ( дали заради фроидистката реакция да не бъде припознат срещу тях?). При това Карадайъ избра да направи това точно във връзка с предизборните машинации, характерни за ГЕРБ, в каквито обвини също служебните правителства на Румен Радев.
Последният, апропо, също отсъстваше напълно от атаките в позицията на ГЕРБ, толкова характерни за личностното му противопоставяне с собственика на тази партия, която изглежда се разграничи поне в този момент от тях и от собствения си вожд.
“Новото” в най-разнообразни варианти в говоренето новото беше акцент в изказването на Любомир Каримански от ИТН. Речта му беше напълно лишена от “екзотиката” на колегите му от партията на Трифонов в предишните две народни събрания. Изпълни обещанието за смирение след боя, който партията на бившия телевизионен вожд изяде на последните парламентарни избори.
За Христо Иванов от “Демократична България” остава похвалата, че беше единственият оратор, който говори свободно без предварително написан текст. Не е въпрос на симпатия да бъде отбелязано това, а е сред детайлите, които говорят не малко кой кой е сред говорителите на народния интерес. Освен това беше и единственият, който прояви самокритичност и нещо като самоирония във връзка с пропорционалното представяне на партията му.
За сметка на това най-дребният субект в парламента Костадин Костадинов не спря мегаломански да се хвали, как е “събрал” себеподобни, повел ги и ги е довел в това Народно събрание. Ако можеше гласът му да бъде подходящо модулиран, човек можеше направо да каже със затворени очи, че на трибуната се е преродил Волен Сидеров със същата агресия, същите бравурни клишета от името на “истинските българи” и срещу лошите чужденци, които ни пречат да сме истински българи. С една разлика. Сидеров поне говореше както пишеше: нападателно до истерия и арогантно, но без да се наглася към аудиторията. Докато Костя Копейкин си остана Костя Копейкин – трагикомичен герой на Гогол от “Мъртви души”, който едновременно мрази, но и се умилква на врага. Поради което не посмя да повтори най-гадните си нацистки заклинания и закани срещу “олигофрените”, “подчовеците” и “майкопродавците”. Не посмя да им обещае отново разправа чрез изпращане в концлагера “Белене”, както направи писмено в навечерието на откриването на Народното събрание.
Ето в тези детайли се съдържаше дяволът – в целия диапазон от смирението на едни и имитаторската непримиримост на последните. Дявол знае какво ще произтече от всичко това, но промяна все пак има. Виж началото на текста…
Казаното от Костадинов, че България е преживяла няколко окупации, сред тях и тази след Втората световна война, едва ли ще се хареса на господарите му. След като България е била под окупация, трябва ли да почитаме паметниците на окупатора?
Благодаря г-н Инджев за споделените наблюдения.
Да, ББ го няма и съдейки по наговореното никога не е бил.
Отново има някакви общи приказки за корупция която трябва да борим и някакъв главен прокурор който трябва да сменяме.
Забравя се защо народа бе на улицата цяло едно лято.
Името на виновника за това вече не се споменава.
Той самият се оттегли като депутат може би съгласувано с новото време което му сигурно му е обещало спокойствие. Ако се върнем назад, когато самият ББ дойде на власт с обещания да бори корупция поне станахме свидетели на холивудски клипчета по задържане с белезници.
Днес по всичко личи новите нямат подобни апетити, гледат смело напред така да се каже.
И ако никой не се нагърби да разрови най-смрадливият период откъм корупция ПП ще значи Перем Прекрасно.
Отбелязах и “детайла”, че на откриването на 47 парламент липсваше театъра с присъствието на “православния партиарх” на преден план. Бяхме свикнали да го гледаме последните 10-12 години все дремещ на стол до парламентарната трибуна. Въобще не ми липсваше като символ на вярата, защото нито е православен, а е съветски еретик, нито е глава на БПЦ, защото главата на БПЦ не е българска и не е в България, а е гундяевско-путинска и се намира в Мацква. БПЦ е църква без глава на дистанцинно управление.
Още от публикуването на списъка с народните представители от 47-то НС не ми хареса присъствието на лице с името Юрий Олегов КОЗЛОВ в парламентарната група на ” Продължаваме промяната” (26 ,р-н, София-област) и оттогава наблюдавам с повишено внимание (за разлика от безгрижните ни, “ведри” служби за сигурност като ДАНС, МВР, ВР и т.н.) неговото парламентарно развитие. И ето, още от пърия ден на новото НС научавам, че Юрий Олегов Козлов ще бъде парламентарен секретар на ПП, т.е. ще има достъп до цялата информация в Българския парламент – организационна, секретна и т.н. Защо точно той и кой го е предложил да изпълнява тези функции? Сигурно ръководството на ПП, не аз или вие ?! Потърсих информация за въпросното лице в Google, но почти нищо не открих.
Дали пък нямаме СДЕЛКА?
Политическото ми обоняние говори, че с “изчегъртването” май бяхме дотук.
Друг детайл,дано да греша. Христо Иванов заяви, че няма да е министър на правосъдието,каквото биха му отредили.
Може би той е разбрал,че вероятно няма да има реформи и не иска да се замесва за втори път в изгубена кауза.
@Българин
Песимизъм ли долавям?
А на мен точно обратното, част от статията ми звучи като преглед на успешното изчегъртване… И ако има сделка, тя по-скоро не е с Борисов, а срещу него (вж. предишната статия).
Сигурен съм, че ще има хора, които ще кажат, че Рашков не е намерил кюлчетата и пачките след падането на Борисов не защото те не съществуват, а поради някаква сделка…. Нали не сте от тях?
Добре де, за да не отклонявам темата, ще приема, че просто са добре скрити…
@dkaraivanov,
Не са само кюлчетата.
Има къща в Барселона, има необяснимо опаричване на семейството на момичето. Има и дете което е негово. Ще кажете лични неща. Лични да, докато се прехранват с парите които държавата им отрежда за длъжността. Когато демонстрират необясним лукс вече не са лични. Прокуратурата нищо не прави по случаят. Рашков също. Пределно ясно е на Борисов са му отредени спокойни години след властта. Докато ние се захласваме по поредният проект на ДС.
“На въпрос дали това Народно събрание трябва да направи ревизия на предишното управление подобно на предходните, при които под ръководството на Мая Манолова имаше и специална комисия по ревизията Минчев посочи, че не е мислил, но това не е темата, с която би се заел веднага.”
https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2021/12/04/4289808_spored_nikolai_minchev_moje_da_zapochne_debat_po/?ref=home_NaiNovoto#comments-wrapper
Може би най-фрапантното обиране на държавата от политическа върхушка в историята на България но този младок не е мислил за това..
Не е мислил защо бяха тези протести явно..
Или може би не мисли а само изпълнява каквото дойде от Радев?
@dkaraivanov
Споменах само едно – че с “изчегъртването” май бяхме дотук.
Тоест, не съм казвал, че досега не е имало “изчегъртване” или че то не е било правилно! Да не ме разбирате погрешно..
Нийде не съм рекъл и за “ненамерените” пачки и кюлчетата нищо…
—
Казвам, че от чутото и видяното през първия ден от работата на НС, си позададох въпроса, дали пък нямаме сделка? Ей това казвам, нито на йота повече. С въпросителната накрая.
—
Аз давам едни 100 дни очакване. После, след тях, мога вече категорично да кажа ще махна ли въпросителната от края на изречението.
Надявам се, ме разбирате.
https://faktor.bg/bg/articles/politika-hlyab-i-pasti-zabravihme-zaveta-na-bashtite-osnovateli-na-tretata-balgarska-darzhava-uvazhenieto-na-obshtestvoto
— от статията —
Георги Михайлов, политически анализатор
Опитвам се да оставям злободневните събития, без коментар, наложил съм си го, НО… Случи се нещо, което надхвърля възможността ми да премина мимоходом. Интересно ми е как и защо в Учредителното събрание, а и след това, нашите предци са предпочитали да избират най-авторитетните фигури в обществено-политическия живот за председатели на Народното събрание?
Антим I, Каравелов, Славейков, Сукнаров, Тодор Икономов, Димитър Греков, Стамболов, Захарий Стоянов, Иван Гешов, Марко Балабанов, Найчо Цанов, Никола Мушанов, Александър Малинов…
Ще спра дотук, не че след 90-та година нямаше
безспорни авторитети
от различни партии. Няма да обсъждам или квалифицирам новия председател на Народното събрание – може да е изключително способен, но лично аз просто не го познавам. Днес чух пожелания “да оправдае доверието”.
Нима трябва да разчитаме на Провидението да ни изпрати човек, който бързо схваща? За съжаление към момента само можем да стискаме палци да се справи, тъй като това е първият му досег с парламентаризма. Уважението към институцията е нещо, което в България не съществува. Не уважаваме и един от заветите на бащите, основатели на Третата българска държава. Не говоря за писания девиз “Съединението прави силата”, който в различно време е използван от държави в половин Европа. Говоря за онова, което възрожденците са разбирали очевидно по-добре от нас – опитът и уважението на обществото към фигурата на председателя трябва да допринасят за доверието към една от най-важните институции в държавата, а не обратното! Много пъти имахме възможността да се убедим, че постът не прави човека. Определени неща в живота се научават с натрупване, само с житейски опит. Желанието е нещо чудесно, но то винаги е
подчинено на реалностите
Преди няколко дни колата ми се повреди. Имах голямо желание да тръгне, но реалността неумолимо ми казваше, че автосервизът ме зове.
По никакъв начин не визирам и не подценявам личността на новия председател. Затова и не го споменавам поименно. Проблемът е в липсата на уважение към избирателите, към институцията, но най-вече – към самите нас.
——
Напълно споделям казаното.
Поставянето на неизвестни наистина е неуважение към институциите, крие един куп рискове и най-вече повдига въпрос за тяната безпристрасност.
Един уважаван в обществото човек има много да губи ако с действията си покаже че не работи за националната кауза.
Един непознат няма абсоютно нищо за губене и затова е много удобен да е в ролята на марионетка.
В този смисъл ПП се държи като ИТН (Митева) което загатва за общият им кукловод.
@Българин
Точно така го разбрах. Затова и аз използвах въпросителни. Просто използвах случая, за да повдигна темата… Дали това, че бившите все не ги наказват се дължи на сделки или на пресилеността на обвиненията… Правилото, че истината е по средата девалвира покрай лъжите на путиновата пропаганда, но тук може и да е актуално…. Прав сте, 100 дни ще почакаме…
@dkaraivanov
Бъдете здрав, г-н Караиванов! И хубави, светли и спокойни празници – за Вас и Семейството!
През следващите 100 дни много неща ще станат ясни, и много (наши) въпроси ще получат отговори.
То толкова много мина, за някакви си стотина дни ли сега няма да имаме търпение?
така беше и при Орешарски,ще му гледаме сеира 100 дни,то пък откара година и половина.
@Българин
И на Вас хубави празници, много здраве и добро настроение!
Като чух за Б. Рашков, си казах “какво ми трябваше да обещавам 100 дни”, ама нейсе… Едно перо…
Зряла и мъдра реч на Христо Иванов. Достойна за Президент. Срещу русия и нейните русогнили в различните им метаморфози у нас, и меркантилността на външния свят единственото спасение за България, обречено на успех е СЪЕДИНЕНИЕТО. СЪЕДИНЕНИЕ БРАТЯ БЪЛГАРИ. ТОВА Е!
Към SMS: Дяволска работа. Прибира си едната вещица и пуска другата. Суеверие за нещастници.
Споделям общия песимизъм, но имам само слаба надежда, че тонът и съдържанието на първия парламентарен ден беше такъв, за да не се хванат депутатите за гушите още от първия ден. Мълчанието по болната тема “Борисов” беше оглушителна. Той се е снишил съвсем по байтошовски. Не очаквам управлението на ПППП да направи ревизия на неговото царуване, както преди 12 години той спести това на тройната коалиция, но имам някаква слаба надежда, че управлението на новите ще избегне борисовщина без Борисов.
След многобройните призиви коалиционните партньори да загърбят егото си тази препоръка очевидно са взели присърце ДБ и ИТН. На този фон много лошо впечатление прави наглостта на Курнелия да командори “момчетата” от ПППП, сякаш не те, а тя е спечелила изборите. Дано се еманципират от нея, иначе няма да им се получат нещата. Във всеки случай гражданското общество трябва да е нащрек.