Не веднъж съм писал за проф. Анастас Герджиков, който си даде под наем академичната физиономия на един Еднокнижник, че като кандидат на ГЕРБ и лично на вожда на партията ( избягал страхливо от личния сблъсък с омразния му опонент Румен Радев) беше употребен доброволно от\като Бойко Борисов с човешко лице. Ректорът на Софийския университет (беш)е учебникарски пример, достоен за изучаване във всеки университет, как опортюнизмът може да се окаже (анти)качеството, което да опозори един достоен досега в очите на обществото човек.
Защо се връщам към темата? Не, не е заради желанието ми да се “гавря с труп”. Това е специалитет на онзи, за когото Тодор Живков е Университет, доказал нагласата си да се “гаври с труп” в буквалния смисъл с онази своя просташка шегичка, когато настоя вътрешният му министър Цветанов да награди полицейските кучета с телешки пържолки, защото открили ТРУПА ( а не тленните останки) на едно убито момиче.
Работата е там, че А. Герджиков никак не е уникален като явление, макар да се открои уникално на общия фон на трапезата на Еднокнижния. Само че не успя – предсказуемо, според мен. Защото хората не тъпаци. Разпознават фалша, когато им се сервира в извънредни порции. Наложи му се да се завърне в лоното на себеподобните, след като нагази опортюнистично в тресавището на своите антиподи. Порциите опортюнизъм биват успешно гълтани като нещо друго самото тогава, когато са сервирани на малки хапки.
Провалът на А. Герджиков в ролята му на кандидат за президент на старото статукво го открои от успелите през десетилетията негови аналози. Гледах и слушах двама такива успели опортюнисти тази сутрин в предаването на БНТ, в което добродушно се дундуркат събеседници, за да бъдат изчеткани, похвалени, погалени и да си рекламират нещо материално – я издавано списание или друго нещо, което има прагматичната нужда от привличане на публика с помощта на държавната телевизия.
Спомням си, че от същата тази БНТ, когато все още се чудех защо са ме изолирали ( след като ми се наложи да напусна работата си и останах без такава до днес вече повече от 15 години), ми заявиха, че не могат да ме поканят в свое предаване във връзка с една моя книга. Щяло да бъде реклама, пък това било против правилата.
По правилата, които някой определя избирателно в и за тази телевизия, днес там един прeз\след друг се явиха Любен Дилов и Мартин Карбовски. И двамата се скъсаха да си рекламират интелектуално-търговския продукт. Единият – списанието си, което подари на водещия, а другият анонсира спектакъл със свое авторско участие, настоявайки да изчете от екрана кога и къде ще се състои събитието. Само не каза цената на билетите.
Дали става дума за пари, както е казал Марк Твен в отговор на риторичния си въпрос какво трябва винаги да си мислим, за да си обясним каквото и да било?
Ето ви опортюнисти, двама в едно, двама в една лодка, както би казал Джером Джером. На(д)градени са от медийното статукво с постоянно присъствие в публичността заради личните им качества, но и поради факта, че никога не предизвикаха това статукво с нещо повече от шеги и закачки.
Не се наемам да класирам двамината по интелигентност и значимост спрямо Анастас Герджиков, но в едно го превъзхождат без никакво съмнение: те успяха да се наложат, за разлика от него. Дилов – като умник и присмехулник с оригинално чувство за хумор и без много скрупули дали ще пристане на Петър Стоянов или на Бойко Борисов, а Карбовски от позицията на нещо като интелектуален бунтар срещу всичко, каквото и да е то – но никога до степен, че да пострада мястото му под медийното слънце.
Остроумни, начетени, интелектуално различаващи се от масата. Вероятно и чаровни като за готовите да се очароват от тях госпожи. Мога да си го представя и дори го знам ( от онова, което в един разговор ми сподели Лили Иванова за един от тях).
Имал съм лични причини да се разгранича от тях, но не това е моята мотивация за този непрактичен текст, който задълбочава за пореден път различията ми с публични личности, с които съм се познавал. Въпросът е как тези техните позитиви биват използвани от тях самите и от онези, които ги употребяват за доста негативни цели.
Примитивният злодей е пренебрежимо дребен като опасност- предимно за отделни човеци. Тези двамата не стават чак път за злодеи, но че рекламират успешно в благосклонните към тях медии опортюнизма си е вид злодейство спрямо подражателите им с дипломи, таланти и прочее атланти на интелектуалния промискуитет.
Не виждам особена разлика между тримата “многовалентни” слагачи на статуквото, за да ги разделям: единият ръси пошли шегички, другият пише пошла чалга поезия, третият, поръчков черногледец- българомразец, срещу когото има жалби от жени за пошъл сексуаен тормоз. И тримата са съучастници в целенасоченото развращаване и опошляване на идеалите на младото поколение българи. “Успехът” им и симпатиите на медиите са следствие на евразийски протекции. Не заслужават и минутка време за обсъждане.
ПЪЛЕН НЕГЛЕКТ!
Напълно споделям написаното от sms. Бих добавила, че Л. Дилов и М. Карбовски са типичните тарикати на прехода: цинични и гнусни. Остаряха кофти. Карикатури на самите себе си. Проф. Герджиков пък предизвика у мен пълно безразличие, поради което никога не съм го слушала или гледала повече от половин секунда.
Извадка от българската Уикипедия за промискуитет:
Понятието сексуална активност варира в различните култури. Думи като „женкар“, „фустогонец“, „Дон Жуан“, „Казанова“, „плейбой“, „курвар“, „играч“ и др., характеризират този вид поведение при мъжете. За жените – „мръсница“, „курва“, „кучка“, „мъжеядка“, „шаврантия“, „парясница“, „мастия“, „парцал“, „тандръмия“, „курвентия“, „миндил“, „гювендия“ и др.
Само като си помисля, че когато си отидем, нашите внуци ще останат насаме с българската Уикипедия….
Шафрантия се пише с ф.
Парясница означава жена, зарязана от мъжа си, без да е от значение сексуалното ѝ поведение. Може да е поради нейния промискуитет, но може и поради неговия.
Дано някой да не си каже “Какво толкова го браниш тоя Герджиков?”
Видях ги и двамата тази сутрин. Особено впечатление ми направи фъфлека с вида си на клошар и онези шарени чорапки, който се изказа похвално за българските “арктици”. Каза няколко пъти “арктици”, само дето те са “антарктици”. Нерде Арктика, нерде Антарктика, но това за такива като него са подробности!
Не мога да му отрека един принос обаче: благодарение на неговото водачество в Бургас, гербаджиите в нашия град получиха доста скромно количество гласове!
Има може би надежда
https://defence-line.org/2021/12/prezident-zdorovogo-cheloveka-abo-podvorotnya-vs-harvard/
Не е по темата? Наужким, де.
Кой разбрал-разбрал.
Карбовски и Дилов са пИрфектната комбинация за всяка (анти)рекламна дейност.
Единия – плювач, другия – лизач. Наемаш ги за нЕкоя (анти)кампания и си готов с рЕкламата. Ще плюят и ще мажат до дупка.
Особено Карбовски…., ммммм на всЕква манжа мерудия, а пък Дилофф…… с тоя говорен дефект ще каканиже в унисон……. Направо са пИрфектен дует…….
Към Georgi Nikolov: Ако използввам езика на ген. Патън, днешвният Ви нелеп опит за коментар е “horse dung”. Който разбрал – разбрал.
Бидейки отдaвнa в чужбина, слабо познавам изявите на карбовски. Знам нескончаемите му статии в сп. “Егоист”, които винаги са оставяли у мен впечатление на страх, комплекси и дори неприязън на автора към жените. Трудно ми е да приема насериозно такъв индивид, още повече че и като ко-водещ на “Всяка неделя” беше гóла вóда. А дилов-червен редовно го преснимам от екрана и изпращам снимките на мои близки с шеговита закана, че ако не ме слушат, ще им подаря тоалет като неговия. Човекът си има скъпи хобита и винаги е на линия, когато политическите кукловоди раздават пари. Какво тук значат някакви си принципи… Познавам хора, които му се кефеха, но само докато пристана на ГЕРБ. Обаче карбовски & дилов-червен са дребни паразити. По-лошо е положението с герджиков – по недоразумение ректор на водещия български университет. Недопустимо е човек на такъв висок в сферата на образованието пост, който има зачатъци на характер и достойнство, да се продаде на Простия. И след резила да има сурат да се върне “ни лук ял, ни лук мирисáл” на ректорския пост. Какво И тук значат някакви си принципи…