“Крайно време е да се спре със свободната журналистика, на която й се плаща да пише творения с въпиюща агресивна некомпетентност, каквито са тезите на Иво Инджев”.
Това е цитат от интервю на представяната като специалист по геополитика проф. Нина Дюлгерова, която на 6 март 2019 година призова от сервилната към такива като нея подмазвачи на Путин трибуна на в. “Труд” да ми бъде “спряна свободната журналистика”. Било крайно време, според нея.https://trud.bg/проф-нина-дюлгерова-историк-и-специал/
Защити ли ме вестник “Труд” тогава като свободен журналисти? Напротив, изигра подстрекателска роля да бъда тормозен.
Времето да бъде направен опит в духа на нейния призив настъпи буквално часове по-късно след отпечатване на интервюто й в “Труд”.Шпицкоманда с варненско моторизирано присъствие пробва в Добрич на практика да осъществи препоръката на известната рашистка. С викове, обиди и закани българските имитатори на руските “нощни вълци” ме малтретираха близо половин час на официалното представяне на книгата ми “Измамата Сан Стефано” в градската библиотека преди полицията да се намеси. Изчаквала дали няма да стане меле, казаха после местни полицаи за местни медии…
Защити ли ме тогава медията “Труд”, който изигра ролята на подстрекател с това интервю?
Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов, организатор на линча над мен в Добрич, се издаде със злобна персонална атака, в която твърдеше, че представянето на книгата ми в Добрич е било осуетено. Явно така са му докладвали, макар че част от пратениците му бяха отпратени от полицията, а други бяха принудени да слушат с озъбени от яд физиономии ( вече без да ме прекъсват с викове, обиди и закани) моето представяне заедно с гражданите, които бяха дошли за среща с автора.
Костя Копейкин, който се оправдаваше в БТВ, че не стоял зад нападението над мен, се издаде още веднъж по-късно, когато лично се появи на същата хулиганска проява срещу Александър Йорданов в същата библиотека в Добрич, където наистина успяха да му попречат да си представи книгата.
Та питам още веднъж: що за нахалство е да претендираш за професионална солидарност след доказателствата за съучастие в подобни гадости срещу журналист?
Няма да пропусна отново да припомня, че пак “Труд” се изяви в челото на ликуващите от моето принудително напускане на БТВ през октомври 2006 г. Примадоната на вестника Валерия Велева се разписа на челно място на всекидневника с танц върху “гробищата” ми. Ако питате защо се повтарям, отговорът е очевиден: за да не се повтарят въпросните безобразия и да не се подвеждат някои колеги по воплите на съучастниците в репресии срещу журналисти у нас, които апелират сега за журналистическа подкрепа.
Днес и Любен Дилов се наредил сред защитниците на бухалката бившата власт “Труд”. И как няма, той е колега на Блъсков по мачкане на други колеги. Дилов отказа през октомври 2006 г. да публикува като главен редактор на в. “Новинар” статия на Иван Бакалов в моя подкрепа и срещу президента Георги Първанов, заради когото си загубих работата. Толкова му е било важно на Дилов да се подмаже на Първанов, че е спрял отпечатването на броя, за да бъде свалена от конвейра поместената вече статия. Безпрецедентно!
Днес същият твърди, че ставащо с “Труд” било “безпрецедентно”.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://aig-humanus.blogspot.com
Любен Дилов (син) е много прост човек който благодарение на славата на баща си и подмазвачеството си за което говорим тук успя да се навира в общественото съзнание всичките тези години.
От такива плямпала като него няма абсолютно никаква полза а само вреди.
Те се измерват в това че показват на обикновеният българин колко далеч можеш да стигнеш когато лижеш задните части на тези които трябва.. без да имаш каквито и да било други качества.
Слагаш шарени чорапки и папионка, плямпаш глупости и прославяш този дето те е сложил на хранилката.
Первезия е когато подобни типове говорят за етика и подобни понятия напълно им непознати..
От изключителна важност е да се напомнят тези факти, особено в новия контекст на `продължаваща промяна` (да се надяваме, че към 100-то, а не към 150-то място по свобода на словото). Благодаря за двата брилянтни коментара относно сблъсъка на Блъсков с реалността!
На мен ми се струва, че за другарска жалейка по повод на в.Труд е още много, много рано. Тия другари нито са “чиста вода ненапита”, нито са без пари и възможности да си издават парцаля на какъвто и адрес да се ситуират. Почти аналогична е ситуацията с двайсеичетворката. Последните като по-перфидни, естествено са ми и по-неприятни. Явно има договорка двата вестника да го играят доброто и лошото ченге. Обаче ако хората престанат да ги купуват, а ние престанем да ги обсъждаме, неминуемо ще попаднат в ролята на “тъпото копеле”. Но, както е казало борчЕто, запитано “колко е часът” – рано е да се каже.
Напоследък много смешен плач:
За свободата на словото, разбирана по блъсковски?!
Браво, бе Блъсков! Браво, брависимо! У нас на свободното слово бранителят ти си му! (По Радой Ралин).
За съкращението на адмиистрацията с 15% – “Накъде по-малко?”, казаха от профсъюзите. Ами да видят как я карат страни като Нидерландия с нейното 15-милионно население и много по-малка администрация от нашата.
Продължение:
Сега и гербаджии щели да протестират, щото не искали да плащат наем за заеманите от тях 2 етажа в НДК.
Времето на авантите безвъзратно отминава и тарикатите трябва да свикват, че в този живот всичко се плаща!
Безплатни нощувки и храна, и още някои екстри – само при бай Ставри!
Към Георги Харизанов:
Ох, виждал съм у дома баща му, който играеше шах с баща ми. Не ми се продължава…
Съжалявам, че не е по темата, но…
https://www.youtube.com/watch?v=g_TzdXNwQ9I
Памет за János Kóbor … R.I.P.
Tъжно..
@Българин
Велика група, велика песен, незабравим Янош Кобор!
Голяма загуба!
Създаването през 1998 г.на ”Гергьовден” от Дилов/ужким син/ си беше инженерен проект на Държавна сигурност,целящ раздробяване на дясното и тогава все още силно СДС.Ясен ми е от тогава….
Ненапразно още тогава казваха за него Любо Дилов син с г*з червен.