Няколко първи неща се случват в първия работен ден на първото правителство след края на “ерата Борисов”.
Кирил Петков избра да даде първото си интервю в новото си качество на премиер на България за чужда медия именно на “Файненшът таймс”, некоронования флагман на световния бизнес. Символичен избор, който казва “икономиката, умнико”…
В това първо интервю за първи път го питат да коментира позицията на президента Радев за Крим и той за първи път отговаря. Ето какво заявява за “Файненшъл таймс” след като рояците репортери и интервюиращи у нас така и не се “сетиха” да му зададат този въпрос.
“A comment by his political mentor, President Rumen Radev, during an election debate in November — when Radev sparked concern among international allies by saying “Crimea is . . . currently Russian” — had not signalled a change in Bulgaria’s stance, Petkov argued. The president merely meant to call attention to the reality on the ground, he said. “We are treating Crimea as part of Ukraine, there is no doubt about that,” Petkov insisted.”https://www.ft.com/content/0c724214-0342-47ff-98a6-1a07086d29c6
Няма изненада в отговора на Петков. Също като президента Радев, който след американската негативна реакция на неговото възклицание, че Крим е руски и направи на следващия ден уточнението за българската подкрепа за териториалната част на Украйна, Кирил Петков потвърждава тази позиция и омаловажава казаното от неговия ментор ( така го нарича и “Файненшъл таймс” ) като констатация за фактическото положение, към което Радев иска да привлече внимание, но това не означава промяна в българската позиция.
Този първи отговор на Кирил Петков отговаря и на първата интрига, която се опитват да заплетат по негов адрес днес относно някакво първо влошаване на отношенията му с президента Радев. Възникналият казус с неяснотата кой от двамата ще представя България на предстоящата тази седмица среща на Европейския съвет в Брюксел веднага беше интерпретиран от желаещите да видят вол под това теле като първи знак за напрежение между двамата. Ако имаше наистина такова, “Файненшъл таймс” щеше да е идеалната първа трибуна за Петков да се разграничи от Радев с поне малко настъпване по най-болния му мазол, но той демонстрира пълна лоялност към ментора си.
Ето и скромният ми принос в изброяването на първите неща в горния контекст с една първа прогноза за новата власт. Тя е най-лесната от всички. “Предсказвам” очевидното: предстои за първи път от близо 13 години да спрем да се срамуваме, че сме българи при международните контакти на новия премиер, както се срамувахме при изявите на примитивния му предшественик. Същият няколко пъти предрече тази година, след като беше детрониран от авторитарния връх на българската политика, че щом той не управлява вече нямало чужди лидери да идват в България, както досега идвали ( на гости на “харизматичния” вожд на простите ). И по точно “никой” нямало да дойде вече тук, както той се изрази.
Ще кажа не за първи път , че така преминава сикаджийската слава на мутрите.
“СИК trasit gloria мутри” . Това ще бъде първото наказание за главната мутра на републиката – да гледа завистливо от дивана в Банкя как Кирил Петков и негови подобия от екипа му общуват свободно и вербално с чуждите лидери, вместо да се усукват безпомощно около тях в нелеп опит да заменят прекия езиков контакт с езика на туловището.
В първоначалното си поздравление до новоизбрания министър-председател на България, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен каза, че с нетърпение очаква Кирил Петков на срещата на върха в Брюксел в четвъртък.
За нея и за демократично мислещите политици в Европа и света е нормално една парламентарна република да се представя на подобен форум от министър-председателя.
В последствие фон дер Лайен промени текста на посланието си. Никой няма да пита защо. Европа е наясно с нещата.
Абсолютно точен и обективен коментар на ставащото в страната за разлика от разни директори на институти за дясна политика, изследване на демокрацията и подобни, превърнали се в башибозук, захранван с част от накраденото от банкянския бандит и шайката му, търсещи под вола теле и носещи от девет кладенци вода, да охулват новите и да оправдават шайката! Не искам дори да им споменавам имената на всички тези, някои от тях качили се на боковия “Титаник” буквално в последния момент преди фаталната му среща с айсберга на народното недоволство, което тепърва ще нараства заедно с предстоящите разкрития за чудовищните кражби и други престъпления на бандата, докато всички престъпници след справедливи процеси заемат местата си при бай Ставри!
Казвал съм го много пъти – най-голямата вреда от Борисов не е това че е замъкнал пари някакви.
Най-голямата вреда е факта че подобен тъпанар стои на върха и дава пример за останалите.
Т.е. вместо да се равняваме по интелигентни, способни и достойни хора ние се равняваме по нагли посредственици.
По този начин обществото не дава най-доброто от себе си, не се развива по-най добрият начин.
Като ще говорим за първи неща – според мен Кирил Петков за първи път зададе един тон на изказване където държавата/обществото е над-всичко и ролята на политиците е да служат на това общество.
На запад му казват humbleness, humility – смирение, скромност.
(Знам, критикувал съм Петков точно за противоположното – самохвалството)
Но факта си е факт и от български политик най-после се казват нещата по начин по който говорят западните политици.
До сега българските политици се изживяваха като господари някакви.
Мутрата от последните години отиде най-далеч в това отношение – постоянно намръщен и готов да хвърля помия по всеки накърнил крехкото му его. Държавата? По дяволите с държавата..
И аз това си помислих с облекчение и гордост, че за първи път България ще бъде представена на международен форум с достоен (равностоен) предствител на българите, образован европеец сред европейци, защото още от времето на Тодор Живков, Желю Желев и по-късно Банкянския примитив непрекъснато се срамувах и притеснявах от визията, която тези простаци създават за България и за нас, българите.
По време на цензурираните репортажи от гостувания на световни лидери у нас или посещения на наши на Запад, изпитвах непреодолимо желание да се завра под масата или в някой тъмен килер от срам и яд.
Само един път не се притесних и това беше по време на срещата на Банкянския с Оранжевия клоун, когато един простак се срещна с друг простак. Трудно ми е да преценя кой се изложи повече.
Изчегъртване на мах на досегашните простотии.
Долу цитата от статия на ДВ не е по темата. На първо четене, де.
“През 2011 година Лех Валенса посети тежко болния генерал в болницата и му подаде ръка. Но дали му е простил? В интервю за ДВ Валенса казва, че Ярузелски също е бил патриот, който се опитал да спаси страната си от съветско посегателство – макар и по свой собствен начин. А самият Войчех Ярузелски пише в книгата си “30 години по-възрастен” следното: “Моля за извинение заради тежките ограничения, наложени от военното положение (…) Но това беше единственият възможен изход, който в крайна сметка се оказа смислен. Това беше най-малкото зло, но дори и най-малкото зло винаги си остава зло.” “
@sms
Много готино казано!
Разсмяхте ме,,,:)) .. в края на коментара.
Поздрави!
@ Българин 🙂
Абе, то не е много за смях, а за страх, щото такива неграмотни простаци държат в ръцете си съдбата на всички ни, но “Светът е оживял, защото се е смял.” (Радой Ралин)
“Татяна Ваксберг обръща внимание на два символа, които не попаднаха в центъра на вниманието при избирането на правителството. За първи път от много години насам на клетвата не беше поканен патриарх, а пък премиерът няма да се премести в резиденцията в Бояна.”
Горното е от Свободна Европа.