В навечерието на реалната смяна на властта публикувах мнение за 5 неща, които не бих казал на мястото на Кирил Петков. Дали все още стоя зад позицията си?
Например не се съгласих, че е редно той да обещава да ходи по улиците, защото ще му се наложи друго и ще бъде упрекван в лицемерие. Но на следващия ден той акцентира върху това свое намерение, което се стори на медиите толкова важно, че произведе заглавия ( мака да не беше новина като консумиран факт).
Няма как да не искам да имаме премиер, който да се среща с гражданите. Не това беше замисълът на моята забележка. Но и няма как премиерът, който е да е той, да отиде пеша до летището, например. Ако съм сгрешил в своето задочно съветване, то е в подценяването на решителността на Кирил Петков “да смени политиката” относно премиерското поведение като важна съставна част от промяната. Явно е доловил колко гладни са гражданите да видят антипод на стария деспот.
Силно се надявам да не се случи някой инцидент от гледна точка на сигурността на новия върховен политик в България, който да го накара насила да си промени мнението и да взема да се окажа прав, че не би трябвало да обещава неизпълними неща. На предшественика му не съм пожелавал злото в личен план ( при напълно отрицателното си отношение към него), та за симпатичния Петков ли да злорадствам!
И все пак е хубаво новите управляващи да внимават с обещанията, които звучат като хиперболи. Нулева толерантност към корупцията е ефектно знаме, но хората схващат този надпис върху него като ангажимент да бъде постигната нулева корупция. А такъв феномен не съществува дори и в страни, които са световни шампиони по изкореняването на тази пандемия, свързана с човешките, податливи лакомията.
Амбицията може да бъде локомотив за реформи, но и може да извади вагоните на обещаващите извън коловоза на здравия разум ако се (д)окаже, че е без покритие. Тъй че повечко сдържаност относно светлото бъдеще няма да навреди на леко еуфоричните ни нови управници. Достатъчно са привлекателни на фона на грозните сценки от недалечното минало във феодалния век, в който пребивавахме под скиптъра на един необуздан самохвалко. Няма нужда да преиграват и да бъдат разпознати в това отношение като “преоблякъл се Илия”… Защото сравняването им с несравнимия егоцентрик, управлавал преди тях, би било пагубно за мамените не веднъж граждани и за онези между тях, които са гласували за промяната.
Г-н Инджев, нулева толерантност означава държавата да се бори с нея, гражданите да не я произвежда и да не се възползват от нея, а не, че корупцията ще изчезне. Нулева толерантност започва и свършва с нас, гражданите, които трябва да престанем да слагаме по 20 лв в документите, които подаваме на катаджията и когато престанем да слагаме данък “корупция” в сделките, в които участваме.
Няма по-ценно качество от това, да желаеш на някого успех и да искаш да го подкрепиш с полезен съвет за да успее в начинаниети си. При това един подобен съвет е изключително полезен, защото в българската политическа история имаме пре-много примери, как нашите самоназовали се „братя“ никога не са ни оставяли сами да се заемем с добруването си, а използвайки шантаж и убийства, бързо са притичватли, щем-не щем, да ни предоставят „братската помощ“ по тяхен тертип.
И ако някой би попитал Петков, както направиха при Шолц- наследникът на Меркел, какво полезно е взел от предшественика си? (говори се, че Шолц взел от нея жестът на пръстите наподобавящи сърце). При Петков подобен съвет би могъл да се окаже нужен, ако можеше да зададе подобен въпрос към Тиквата и той честно му отговори, особено след като без излишни приказки и шикалкавене постгрои поток за милиарди (разбира се, не негови), както по същият начин прокара и много други руски проекти. Ако наистина би могло да има такъв диалог межди двамата, то Тиквоций би споменал само името Ваньо Танов и случаят с датчиците на Лулойл. Така, че свободните разходки на Петков, или този прекрасен пример за близост с „народа“могат да се окажат опасни, щом обявените от него действия преминат към изпълнение, в което дай Боже, се надяванме. Всяко едно полезно начинание накърнява руските интереси, (дори да е нещо което привидно да е икономически „безобидно“ като Мочовете). Така, че има висок потенциал и повод за яростно противопоставяне. От там и една грозяща опасност. Още повече, ако започнат да се изпълняват обещанията за пресичане на корупционните практики и далаверите с което да превърнат България достойна за живеене. По-голямо противопоставяне на руските интереси от изпълнението на тези задачи, няма да има!
Не вярвай на данайците, дори когато ти носят дарове.
Тази максима се материализира вчера, когато от ГЕРБ подхлъзнаха “умните и красивите”, а те, в името на “диалогичността”, подкрепиха незаконното решение да се замразят цените на тока от ) 01.01.2021г.
Аз виждам и други тревожни знаци, че Шайката ще залага още мини, за да ги отклони от целта.
Аз само да спомена че познавам няколко човека които починаха до 15 дни след ваксинация, Затова очаквам Здравното мин. да направи публична статистика за починалите до 30 дни след ваксинация. Кирчо се обърка леко че 8.5 милиарда били ваксинирани. Сега да обясни как ще ни убеди след като Новата Версия на Короната минава през ваксината.
Към Хубаво:
И аз за малко да почина от смях – познавам няколко глупаци, които наистина вярват, че американците ги тровят с онези бели следи във въздуха и искат да ги чипират.Но тези “няколко” са за радост все пак пренебрежимо малка извадка малоумници, а не повод за обобщения.
От друга страна винаги трябва да си поставяш високи цели.
Интересно колко ли хора са починали, след като са закусили?
Е това вече ще бъде потресаваща статистика…
Гешев днес се опита да “подхлъзне” Надежда Йорданова с един букет, който беше голям колкото самата нея. Що за вкус, да подариш огромен бутафорен букет на една малка фина жена, при това министър?!Друг е въпросът, че това е най-малкият му проблем. Нейната реакция обаче не беше хиперболична, а съвсем адекватна. Така трябва – с усмивка, любезно, но безкомпромисно.
Имаше един ужасен период в който трите страни в която следя политиката бяха оглавени от откровени тъпаци – България, Великобритания и и Щатите.
Днес вече се диша значително по-леко – Оранжевият орангутан вече не е на власт и е на път да му повдигнат сериозни обвинения. Жълтата тиква се сбогува със властта също и се надявам и за него да се уредят хубави обвинения. От вчера имаме и по-сериозни сигнали за спукването на балона на последният жълтурко от тази прекрасна тройка – Борис Джонсън. Торите губят сериозно местни избори в избирателен район в който не са губили последните 200 години. Още по-интересно е че печелившата Морган е от Либералните Демократи които бяха против Брекзита а избирателният район е гласувал 60% за Брекзит на референдума.
Мдаааа, интересни времена..