Монолог(ореят)а на един галфон с бащински тон

Някои се подразниха от критиките ми към премиера Кирил Петков, че обещава неизпълними неща от рода на това да ходи пеша. Пък и съм бил дребнав, отбелязвайки неправилната употреба на някои глаголи от негова страна.

Взех си бележка. Пожертвах около 26 минути от своя живот, за да си сверя часовника с неговия предшественик. И какво да видя и чуя в скучното видео от поредния монолог на мутрата, която се срещнала днес с крепостните си депутати за указания как да мислят и да действат в парламента?  

Оказваме се на едно мнение, че Кирил Петков не бива да обещава  неизпълними неща като да ходи пеша. Мъдрецът от Банкя снизходително призна правото на младите да грешат. Даде за пример себе си ( че кой друг!). Като млад също е правил такива “глупости” ( на снимката от екрана в момента на самопризнанието за глупостите си в миналото, с което предизвиква угодническо оживление сред публиката, на която й беше позволено да се посмее над и заедно със своя бос ) . 

 

 

 

 

“Мъдрецът” не можа и в тази своя изява да предложи езиково предимство спрямо Кирил Петков по отношение на грешната употреба на глаголите. Глаголеше “правимЕ”, “говоримЕ”. След като не можа да научи повече от една дума на английски за толкова години е логично, че не е направил крачка напред и в правилното говорене на български.

Истинската кулминация на монолога му обаче е в бащинското му мъмрене на Георг Георгиев, шефа на младежката му организация, който причака заедно с други младежи ( като Нидал Алгафари, бивш червен шаман сред пиарите на другарите)  Кирил Петков пред БТВ, за да го изобличи, че не ходи пеша. Дребнаво е, отсича благородно бащицата, откроявайки прегрешението на Георг пред партийния депутатски контингент ( на снимката сред аудиторията на монолога, която отвърна накрая с мълчане на призива на началника да задава въпроси).

 

 

 

 

 

Исках да науча алтернативната му гледна точка. Оказа се, че и той мисли ( почти ) като мен. Макар и по други причини…Държи да бъде видян като един умерен добряк, който се отнася с бащинско разбиране към лудориите на дечурлигата – своите и чуждите. 

Чудя се кога ли ще изпадне в ролята на героя от онзи съветски филм за великия чекист “свой сред чужди, чужд сред свои”. 

Чудя се също колко трябва да си опериран от самоуважение, за да участваш в ролята на безмълвен фон на един доказан галфон. Но на моето чудене в аванс е отговорил Чудомир:

„Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.”

И още:

„Първата и най-лошата от всички измами е самоизмамата.”

Но най-вече се чудя дали пък демонстративното смирение в случая не е свързано с признаците за смиряването на главния прокурор Иван Гешев, изправен пред все по-голямата вероятност да загуби ролята си на главен защитник на своя бивш покровител в изпълнителната власт.