Майдан и в Казахстан

 

 

 

 

Може би не всеки помни, че първият истински бунт като предвестник на разпадането на СССР се състоя именно в Казахстан. Избухна на 16 декември 1986 г. в Алма-Ата заради назначението на руснак за първи секретар ЦК на Комунистическата Казахска партия. Казваше се Генадий Колбин. Бунтът срещу неговото инсталиране в Алма-Ата беше потушен със съветска жестокост. Въпреки това се наложи 5 години по късно руснакът да бъде заменен с казаха Нурсултан Назърбаев. Именно така започна кариерата му на постсъветски президент на републиката.

Днес Русия или е забравила този урок по казахски национализъм, или няма друг изход, освен пак да се намеси за потушаване на бунт, напомнящ на онзи от 1986 година, при който съветската армия и милиция безмилостно избиваше неизвестен и до днес бой бунтовници. 

 

  Най-големият кошмар на Путин е повторението на украинския майдан в Русия. Този път сънищата му се сбъдват в най-голямата по територия държава – беглец от СССР. Народът на Казахстан въстана срещу наследеното от съветско време статукво, олицетворявано от диктатурата на Нурсултан Назърбаев, назначен за феодален владетел на т.н. република за владетел по волята на Москва преди повече от 30 години. Свалиха го от пиедестала в преносния и в буквалния смисъл. Статуята му беше обесена с въжета и разбита в прахта подобно на монумента на Саддам Хюсеин в Ирак през 2003 година.

Под натиска на протестите в страната собственото му протеже президентът  Касим – Жомарт Токаев го отстрани от измислената за диктатора длъжност начело на Съвета за сигурност. Това е дворцов преврат на върха по принуда от низините.  Токаев се опитва да си спаси кожата, което с всеки изминал час изглежда все по-малко вероятно без външна, т.е. руска военна помощ. Защото бунтът на казахите срещу режима се разрасна като степен пожар в десетки градове. 

Евразийската мечта, която Путин се надяваше да възкреси по подобие на СССР, изнасилвайки Украйна с надежда да й хареса и да се присъедини присъедини към Русия, отдавна е под въпрос. Без Казахстан тази реваншистка химера на Путин става окончателно неизпълнима. 

Казахстан не е просто най – голяма загуба на територия за въображаемата в Кремъл реинкарнация на Съватския съюз. Събитията там заплашват Русия с категорично отдалечаване от Москва на най-богата на уран в света държава ( 40,8% от световния добив), която е също на второ място на планетата по залежи от азбест, на 3 по хром, на 4 по титан, на 8 по въглища, на 10 по злато и на 12 по нефт. Казахстан е втората страна в света по копаене на криптовалути, чиято стойност се срина на борсите заради пожара на бунта в страната.

Аналогиите със съветското минало продължават дори на терминологично равнище. Точно както при инвазията в Афганистан, където съветските войски също бяха поканени от законната власт да умиротворяват, руските десантни части, пристигнали вече на казахска земя, бяха наречени днес от външното министерство в Москва “ограничен във времето корпус”. В случая с Афганистан се наричаха “ограничен контингент”, който изпълнява интернационалния си дълг. 

Ако в Чехословакия през август 1968 година Москва се нуждаеше от Варшавския договор като международен параван за смазването на чехословашката демократизация, то за подобни цели днес служат държавите от  Организацията на Договора за колективна сигурност ОДКС. В него Русия приютява Беларус, Армения, Киргизия и Таджикистан, повикани от подплашения казахски президент Токаев на помощ. 

На ръба на куриоза е фактът, че тъкмо моментният председател на тази организация, арменският премиер Никола Пашинян, трябваше да обяви началото на изпращането на руски части в Казахстан срещу бунтовниците, макар, че самият той не толкова отдавна се бунтуваше срещу законно избраните власти в Армения и дължи днешната си позиция на арменски ръководител също на факта, че Москва “пощади” арменския бунт въпреки наличието на две големи руски военни бази в кавказката страна.

Като става дума за Армения, в Нагорни Карабах тя води и загуби истинска война с Азербайджан, но Путин не посмя да се намеси, за не рискува отношенията си с Турция, а и да запази позиции пред Баку в играта на енергийна конкуренция. И тъкмо на енергийния фронт беше подпалена искрата на бунта в Казахстан, започнал поради удвоените цени на втечнения газ, основен източник на енергия за населението в страната.

В руските социални мрежи иронизират колко му е трудно сега на Путин. Преразказвам:

Украйна, според собствените му представи, го е предала. Финладия иска да членува в НАТО, а балтийските страни дори не желаят да си говорят с него. Дебилите се провалиха три пъти с новичока. Международните олимпийски власти му тикат в лицето пробите с урина на руските спортисти и никой не му ще самолетите СУ-35. Кузя ( както на подбив наричат единственият руски допотопен самолетоносач “Адмирал Кузнецов”, вечно димящ като подпален из световните морета и океани) е за посмешище. В Петербург избухва пожар на нещо, което се строи от 10 години. Меркел си отиде и “Северен поток 2” се оказа ненужен, както и “Силата на Сибир 2” ( планиран да обслужва с руски газ Китай). Танкът “Армата” ( рекламиран като руско супер оръжие от години, но така и не дошъл на въоръжение) се запали по време на парад на Червения площада. На всичкото отгоре Байдън обещава да помага на Украйна! 

Сега Путин поема риска да настрои още повече срещу руснаците казахите, които вместо да протестират с фенерчета ( като белорусите) направо пристъпиха към разрушаването на паметника на Назърбаев. 

В руските социални мрежи се появиха информации, че на самия Червен площад в Москва се извършват арести на хора, които просто приличат на казахи. Параноята на гузните руски власти, опасяващи се от отмъщение, е факт. Руската пропаганда поде рефрена за външната намеса в Казахстан, за да обоснове руската, която повдига въпроса защо казахските власти не могат да се справят сами със ситуацията и дали всъщност нямат доверие на собствените си сили за сигурност и на армията.

Докато богатите олигарси, като Патох Шодиев и Кенес Ракишев бягат от Казахстан с частните си самолети, с десантни самолети пристигат руснаците с техните оръжия. Официалната версия е, че става дума за миротворци, които да охраняват инфраструктурни обекти, едва ли се харесва на казахите, които от години слушат долитащите от Москва твърдения, че северните части от страната им е изконно руска територия и че казахският народ е създаден по съветско време ( точно както и украинският, според версията на Путин и компания).

Нищо добро не вещае всичко това за евразийските имперски претенции на Кремъл.