Посещението на американски посланик в натовско министерство е новина, колкото посещението на натовски части в натовска България

Министърът на отбраната Стефан Янев се е срещнал днес с посланика на САЩ у нас Херо Мустафа. И по-точно – тя го е посетила на работното му място, като се вижда от снимката.https://offnews.bg/politika/stefan-ianev-i-hero-mustafa-sa-obsadili-sigurnostta-v-regiona-769096.html

 

 

 

 

 

Не, няма да правя нито анализ, нито разказ “по картинка” с елементи на спекулация ( поради липса на нещо повече от протоколна информация). Няма новина в това посланик на съюзническа държава да се види с министър от правителството. Имам само въпрос защо не се възмущават онези у нас, които излизат от матрицата на матрьошката и крещят “милиция” колчем разберат, че американски посланик е бил на посещение на НАТО, т.е. на наш министър. 

Ще се върна към отговора на края на този текст. Но ще обясня защо обръщам внимание рутинната новина. 

Посещението на американски или друг посланик от съюзническа държава в българско ведомство е като посещението на натовски части в НАТО, т.е. в България. Звучи на пръв поглед абсурдно, но претенциите на путинолюбивите сили у нас в този контекст са факт. Във връзка с който припомням за сравнение някои факти от миналото ни.

Съветските войски дефилираха както и когато си поискат в нашата държава, в която нямаше нужда от прякото им военно присъствие. НРБ беше подчинен на Москва полигон, в който функцията на охранител на съветските интереси беше поверена на българския режим с уговорката, че при нужда Съветската армия ще довтаса за часове.

Като войник в онази армия съм репетирал в Сливенския гарнизон посещение на най-голямото началство по линия на Варшавския договор. Това беше по онова време съветският маршал Малиновски. Съветски, какъв друг да е – нещо като “Крим е руски, какъв да е”, както каза нашия главнокомандващ по отношение на окупирания от Русия Крим. Според “договора” се подразбираше и това изобщо не се дискутираше: не може друг да го оглавява, освен съветски маршал. 

Не се наложи да отговаряме на поздрава на Малиновски. Не бях(ме) ощастливени с личното му появяване пред нас като почетна рота ( каквато роля ни беше отреденена в рамките на поделението, разделено с една ограда от щаба на армията). Но пък в гарнизонния арест, където ме изпратиха за неподчинение ( отбелязано е във военната ми книжка), всички килии се оказаха заети, превърнати в кабинети на съветски висши офицери. Със съответните табелки с имената и военния им чин. 

Така съветската армия ме освободи от необходимостта да лежа в ареста!. Да живее съветската армия, моя лична освободителка! 

Просто не можах да се вредя в килията от съветски полковници и генерали. Звучи като виц, но беше истина. Разходката ми през центъра на Сливен до ареста със свален колан ( вероятно, за да не се обеся от мъка в ареста ) под конвоя на старшината, който ме беше наковладил, че му възразявам, се оказа весела свежа глътка разнообразяване на тегавото ми войнишко всекидневие. Благодарение на съветската армия, да отбележа отново. 

Но да оставя този ли(ри)чен (с)помен за (без)славното минало…

Функцията на НРБ беше да бъде буфер на южния фланг на Варшавския договор. Нищо, че в някои поделения на нашата Трета армия, призвана да сдържа турско настъпление до идването на съветските другари, имаше нахакани лозунги “Към Одрин” и др. подобни. Борехме за мир непрекъснато, за какъвто едни другари днес агитират с пълно гърло ( все едно, че има сред нас идиот, който да си мечтае за война), но танковете ни “миролюбиво” трябваше при първа възможност да посетят комшиите.

Малката разлика със сегашното ни пребиваване в НАТО се съдържа във фалшивата новина със стара дата, че ставаше дума за нещо подобно на “договор”, т.е. на доброволен и суверенен избор за членство. Нямаше такова нещо. България беше вероломно “победена” и окупирана от Червената армия без един изстрел на съпротива през 1944 година. Нищо подобно на “договор” не обуславяше нейните слугинско присъствие в поробеното “семейство” на съветските европейски колонии. Бяхме с тях в един лагер, командван без право на различно мнение от Москва. Чаушеску опита да напусне гарнизона на своя глава и плати с главата си по-късно за това.

Правите ли разликата? Вече 14 години отбелязваме като огромен успех присъединяването на страната ни към най-силния отбранителен съюз на света. По своя икономически потенциал той превъзхожда Русия десетки пъти. Без преувеличение. Ако искаме, можем да напуснем Вашингтонския договор така, както много искахме да се присъединим към него.

Икономическият потенциал предопределя изхода от всяка голяма война. Справка: огромната грешка на Хитлер да гледа надменно на Америка като на държава, съставена от мекушави търгаши. Те в крайна сметка смазаха неговия райх с огромната тежест на икономическата си мощ, подсигурявайки също оцеляването, а след това и настъплението на Червената армия с огромни доставки на всичко – от животоспасяващите лекарства и ботуши ( уж за мръзнещите солдати, но раздавани на офицерите по решение на руския режим) , през консервираната храна, та чак до танковете ( с монтираните на съветска земя готови американски компоненти), самолетите и бензина за тях. За автомобилния транспорт, с какъвто СССР практически не разполага към началото на войната, да не говорим – тази празнина ( от решаващо значение за снабдяването и мобилността на войските и артилерията) е била почти напълно запълнена с американска помощ.

На руски език и с картинки, американската помощ за СССР, без която Сталин нямаше да е победител, изглежда така в синтезиран вид:

 

Споменавам тези факти бегло като алтернатива на припева, който латерната на рашистката пропаганда върти: “американците няма да воюват в Украйна”. Само че този път Русия е в ролята на хитлеристка Германия, срещу която САЩ слагат на кантара своята подкрепа по въздух и море.  

Колкото до прехваления руски съвременен военен капацитет ( самохваленият е по-точната дума), той също така изостава в пъти по основни показатели от потенциала на НАТО по територия, население и въоръжения от всякакъв вид. А шантажът с ядрените запаси, чиито наследен от СССР обем прави Русия номер едно в света в количествено отношение, е пропаганден коз, който гарантира, че няма луди, които да искат да нападат Русия  ( въпреки глупостите, които се говорят в това отношение в самата Русия и сред нейните питомци у нас ). 

В заключение, да се върнем към повода за този текст и да се запитаме защо латернаджийте на Путин у нас пропускат да се възмутят от срещата на българския министър на отбраната Стефан Янев с американския посланик Херо Мустафа. Най-вероятно е те да стискат палци на аплодирания от тях министър за позицията му да не вижда необходимост в момента от нови части на НАТО в България. Как да му се разсърдят така внезапно след като го припознаха за свой представител във властта! 

И още нещо: Янев днес отрече, че има опасност от руско нападение срещу Украйна. Дали разполага със специална информация от Москва? Едва ли, просто признава косвено, че перченето на Путин не струва пукната рубла ( тя и без това се спука, срина се до 80 рубли за долар, ако не и повече, докато пиша този текст).

СНИМКАТА на Байдън със Стефан Янев посвещавам на руските пропагандатори и техните местни конспиратори.