Путин кани мигранти в обезлюдяващата се Русия, но този път не среща възторга на путинофилите у нас

Без да назовава причината за това, Путин призова да се либерализира допускането на работна ръка в Русия. А причината е общоизвестна: бягството на повече от 5 милиона негови поданици на Запад за последните десетина години и националният рекорд по смъртност, в комбинация със спадащата горна граница на живота и с все по-застаряващо население. Всичко това изправя страната пред демографска криза с тежки последици за икономиката и за самото съществуване на многонационалната държава, доминирана от оредяващия великоруски етнически елемент в тази пъстра мозайка..

Ето данни от руските медии за обезлюдяването на някои от руските области от 2000 година насам, измерено в проценти.

Тулска – с 18%

Костромска –  18%

Брянска – 18%

Орловска – 19%

Тамбовска – 20%

Архангелска  – 21%

Псковска – 23%

Мурманска – 23%

Курганска – 24%

В същото време Москва, най-големият мюсюлмански град в Европа с най-голямата джамия на континента, се пука по шевовете и то благодарение на притока на мигранти. Там вече живее почти четвърт от населението на огромната  по територия Русия.

И без това 64 на сто от тази територия е необитаема заради вечната замръзналост, но тенденцията към обезлюдяване я прави още по-рядко населена. Което не пречи на режима да се държи “царски” както през 19 век ( и съветски както през 20-ти век), ламтейки за нови територии за сметка на свои съседи. В Европа вече пострадаха от тази лакомия на руската мечка Молдова, Грузия и Украйна. А в Азия социалният бунт в Казахстан през януари освети териториалните претенции на Северната империя към Северен Казахстан. В московското метро се появиха върху мотрисите транспаранти с надпис “ Към Северен Казахстан”.

 

 

 

 

Засегнатите на “матушка” русофили ще възроптаят, че плача на чужди гробища. Този път ще се съглася – чужди са ми, признавам. Но нашите доста приличат руските. Това, което русофилстващите у нас не признават, е, че тази прилика не е случайна. Резултат е от латентната русофилщина на управлението на нашата малка, но пък обезлюдяваща се държава. 

И тук, както в Русия, царува корупцията, която по линия на енергетиката нахлува пак от Русия. 

И тук твърде голяма част от населението бяга на Запад, по-далеч от държавата, в която няма справедливост, гарантирана от независимо правосъдие.

И тук токсичната пропаганда на антиваксърството попада на разораната целина от хибридната пропаганда, сееща щедро семената на конспиративните теории, а резултатът се изразява в рекордна смъртност в условията на пандемията – сравнима на глава от населението с руската.

И тук, както в Русия, хората живеят в условията на доминирания от западния по своя генезис начин на живот, изграден върху вносни стоки и услуги, но въпреки това хората биват обилно облъчвани от послания на ирационална омраза към Запада, смесена с подобна завист спрямо него.

И тук авторитаризмът се приема като неизбежна необходимост, както в Русия.

И тук ( голяма част от ) медиите са зависими от властта, която разпределя благата на свои приближени в сектора, а те се отплащат с медийно обслужване на властта.

И тук се подклажда омразата към мигрантите…

Последното обаче може да се промени в Русия, щом цар Путин пожелае – не от внезапен изблик на толерантност към “черногъзите” ( с извинение, но в Русия наричат така кавказците и прочее мигранти още от съветско време насам), а от зор. Ще се възхитят ли българите, на чието “възхищение” от доста време се позовава подигравателно руската пропаганда? Или направо ще хукнат да спасяват лично от демографската криза своята матушка?

Има и  една “малка” разлика между малка България и Русия, чието “величие” обичат да величаят нашите русофили. България не застрашава територията на никой съсед, освен с някое и друго вето срещу европеизирането на най-слабия от тях, с което дава своя скромен, но международно признат принос към стратегията на “руския свят” да вбива клинове между европейските държави на руския принцип “ ние живеем зле, но и на вас няма да позволим да сте добре”.