Депесарски шут номер 2

Няма такова нахалство. Така би трябвало да бъде кръстена върхушката на ДПС, ако бъде следвана модата партии да си избират названия според това какво има и няма в България.

Визирам арогантния стил на поведение и изразяване от страна на председателя Мустафа Карадайъ, демонстриран през изминалата седмица. Който е гледал изявата му в “Панорама” на БНТ няма как да не е забелязал, че този човек се държи като овластен от монарха онбашия. Монарсите, за разлика от него, нямат нужда да крещят и да се доказват пред раята. Те черпят авторитета на своите изявления от самата си същност на богопомазани, а не избрани от народа управници.

В своя предходна изява в кулоарите на парламента Карадайъ за пореден  път се хвърли да защитава принца на ДПС Делян Пеевски от закона “Магнитски”. Но пътьом упражни чувството си за хумор срещу премиера Кирил Петков. Нарече го “цар Киро”, защото се държал като монарх.

Не е нужно да харесваш Кирил Петков, но да му се вменява авторитарност е последното нещо, което той си е изпросил. Особено на фона на султанското йерархично статукво в ДПС, където отношението спрямо “почетния председател” Ахмед Доган прелива отвъд обичайното раболепие на слугите в българската политика. Титлата “почетен председател” е толкова задължителна за произнасяне в съчетание с името му, колкото Н.В. за всеки монарх.

Карадайъ изскочи начело на ДПС с личното благоволение на неговия падишах в най-буквалния смисъл на думата, когато се оказа пръв сред изскочилите на сцената ( при това дотичал от задните редове), поваляйки злополучния атентатор с насочения пистолет към главата на вожда. Ще рече – Мустафа се изяви като най-ревностния телохранител на монарха. Така беше “забелязан” и помазан да смени на председателския пост Лютви Местан, дръзнал да появи непокорство пред Кремъл.        

Прилагам шарж на “Господари на ефира” по темата. Ако някому се струва неуместно да се шегуват с акцента на Карадайъ на неговия спънат български език, ще препоръчам преди това да обърне внимание върху факта, че в подигравката му се съдържа презрение към небезизвестния Киро, обявил се цар на ромите, спрямо които Карадайъ явно се има за нещо повече.https://gospodari.com/vkliuchvane-na-karadaia/

Със задна дата възниква и въпросът: къде беше Карадайъ да се надсмее над владетеля на България, който ни управлява 12 години със своето “аз” , претендирайки, че лично ни строи магистрали и прочее проекти с нашите и с европейски пари, както и че ни отпуска блага според заслугите към него?

Моят отговор е, че днешният подигравчия го нямаше на този терен не толкова от страх, колкото поради съпричастност. Той нахлу в политиката и се изкачи на партийния си връх в условията на безпрекословно подчинение на един падишах и нямаше проблем да се отнася с разбиране и към друго негово подобие. Сега, когато не го канят близо до трона или зад неговите кулиси, негодува и се прави на шут с пълното съзнание, че това не го заплашва с нищо. 

Помните ли знаменитата закана на Доган от 1992 година, че ще тегли един депесарски шут на синьото управление? И сега има депесарски шут. 

Двусмислицата се поражда от грандоманските претенции на върхушката на партията, която паразитира върху послушанието на своите избиратели, експлоатирайки техните малцинствени страхове, породени от времето на комунистическия режим. В този смисъл кокорбашиите на ДПС приличат на онези “борци срещу фашизма”, които правят всичко възможно да внушават опасения и без да има основание за тях в днешно време, за да цъфти и връзва келепирът на депесарската свита на владетеля на сарите.