Нова телевизия излъчи днес репортаж за американския доброволец Шон Кенеди. Готви топла храна на полска територия за бежанците от Украйна.
Това е Шон с главно Ш за мен. С главно Ш е не само заради правописа. А защото е мой приятел от 20 години години и знам какво представлява.
С Шон се запознахме през ноември 1999 г. Беше член на екипа на президента Бил Клинтън в рамките на т.н. “advance team”. Пристигна тук, за да организира посрещането на първия американски президент на официално посещение в България.
Шон беше “всемогъщ” като правомощия в организацията на събитието. Като говорител на Комитета по посрещането на Бил Клинтън, за какъвто бях поканен от американска страна, го видях да прави невиждани за моите представи за един “държавен чиновник” неща. Определи в мое присъствие къде и как да протече в София публичното посрещана на Бил Клинтън от гледна точка на сигурността. Щракна ми една метална значка на ревера и с нея минавах през всички постове на охраната на президента Клинтън.
С приятеля на България, какъвто е Шон от онова време, станахме лични приятели. Често идва в България и винаги гостува на семейството ми.
Сега виждам в телевизионния репортаж как Шон готви храна за бежанците от Украйна. Живее, както разбрах от първа ръка, в условия, близки до тези, в които са принудени да живеят самите бежанци.
НА СНИМКАТА ( личен архив): С Шон на купон на 22 ноември 1999 г. след края на големия концерт в центъра на София
Шон, ако четеш това ( в превод на английски от блога ми) приеми нашия поклон- от мен и от Роси, която ти избра да изпее акапелно двата двата химна на България и САЩ на онзи концерт в центъра на София на 22 ноември 1999 година!
Адмирации за г-н Кенеди. Нова Тв обаче са под всякаква критика. Първо го изписаха като Шеф Хосе Андрес. После го нарекоха Шон ПЕН!!!! Нямам думи.
Посрещане на руслямските “освободители”. Все още ли има някой да вярва, че Донбас са се вдигнали срещу Украйна преди 8 години?
Шапо за Шон Кенеди!
Лепота с днешна дата.
Шон заслужава само похвали. Огромни.
Ще използвам случая да кажа, че интернет светът доста се различава от това, което виждам на живо спрямо украинците. То са гневни излияния как украинците сами са си виновни, то са жалби за тези 40 лева и джиповете на бежанците. А някой питал ли е дали тези, които са успели да изнесат наистина големи суми от Украйна, действително се натискат за тия жълти, за тях стотинки? Не съм видяла. Ако се съди по фейсбук и коментарите под статиите, украинците са направо в опасност тук, толкова ги мразим.
А като отида да оставя нещо, друго виждат очите ми. Помещенията са препълнени с храни, санитарно-хигиенни материали, всичко, споменато от съответните центрове. И се изпразват бързо, за да се напълнят пак, казват хората, които ръководят работата.
Изобщо, в момента си градим един онлайн образ, който е много неласкав и не отразява истината, която виждам. И не разбирам защо. Тоест, боя се, че разбирам.
Но това не оправдава бездействието на държавата. Боя се, че след някой и друг ден всичко ще легне на плещите на отделните организации и доброволците, които толкова добре се справят, че защо да им се бъркаме. А това са хора със свои семейства, работа… Докога могат да издържат?
Поклон и адмирации за г-н Шон Кенеди 💙💛 и екипа му и от мен!
Гледайте лицата на хората, гледайте ЛИЦАТА – те говорят много!!!
💙💛