Всяко тържество на Русия днес е смърт за България

Иво Инджев пред Фрог*: Всяко тържество на Русия е смърт за България, а рашистите у нас пеят в хор. И не ги е срам

„Това не е художествена литература, която апелира към разсъждението на читателя. Това е снимка на актуалните събития такава, каквато я е видял авторът“ – с тези думи журналистът Иво Инджев описва новата си книга „Измамата Сан Стефано – от русификацията на България до „денацификацията“ на Украйна“, която е и първата у нас, отразяваща актуалните събития в Украйна.

„В историята има какви ли не въоръжени конфликти и войни, в които може да се спори коя страна е предизвикала отсрещната. В случая всичко е еднозначно. Удивително е как Русия и подгласниците им в България се опитват да извъртят нещата така, сякаш войната не се води на територията на Украйна, а се води на територията на Русия. Това просто е забележително маневриране и манипулиране на истината“, споделя той в интервю за Фрог нюз.

Представянето на книгата „Измамата Сан Стефано – от русификацията на България до „денацификацията“ на Украйна“ предстои на 3 май, вторник, от 18 часа в Дома на киното в София.

 

Дни преди това в аванс авторът разлиства страниците й пред читателите на Фрог. И още – защо отново „навиха гайките“ на рашистите у нас, които пак безсрамно запяха в хор, защитавайки изконните си проруски позиции, четете в цялото интервю с Иво Инджев:

 

„Измамата Сан Стефано – от русификацията на България до „денацификацията“ на Украйна“ е първата книга в България, отразяваща актуалните събития в Украйна. Какво ще открие читателят на нейните страници?

 

Това не е художествена литература, която апелира към разсъждението на читателя, защото в един роман нещата могат да се тълкуват по различен начин. Това е снимка на актуалните събития, ако говорим за онази част от книгата, която е свързана с руската агресия срещу Украйна – такава, каквато я е видял авторът. Така че читателите ще открият истината такава, каквато съм я видял аз.

 

Да, защото в една война черното е черно, а бялото – бяло. Има агресор и жертва.

 

Тази война /между Русия и Украйна – бел. ред./ е емблематична в това отношение. В историята има какви ли не въоръжени конфликти и войни, в които може да се спори коя страна е предизвикала отсрещната и т.н. В случая всичко е еднозначно. Удивително е как Русия и подгласниците им в България се опитват да извъртят нещата така, сякаш войната не се води на територията на Украйна, а се води на територията на Русия. Това просто е забележително маневриране и манипулиране на истината.

 

И все пак има хора, които се поддават на тази манипулация… Вашата книга може би идва, за да отвори очите поне на част от тях.

 

Това са прекалено силни думи. Не съм си поставял такава цел. Просто ден по ден съм проследил руската измама. Затова и съм включил тази част към книгата и съм оставил предишното заглавие „Измамата Сан Стефано“ да бъде в основата на внушението, защото отново става дума за измама. Който разлисти тези петдесетина страници, които съм добавил към книгата във връзка с руската агресия, ще види, че просто ден по ден съм проследил как Русия мамеше, и то много успешно, огромната част от света. Включително самите украинци не вярваха, че Путин е способен на подобно нещо, не защото го мислят за много добър чичко, а просто защото в това няма никакъв здрав разум. Очевидно обаче той не се ръководи от здравия разум, а от своите мании.

 

В книгата си Вие правите паралели между русификацията на България и „денацификацията“ на Украйна. Какви са връзките?

 

Връзката е тази – през 19 век Русия мами българите, че идва да им дари свобода, а всъщност си прави сметките и плановете да ги приобщи съм Руската империя, затова дори не ги нарича „българи“. Непрекъснато, системно биват наричани „православни“ и „славяни“, както в тогавашните руски медии, така и в официалните документи. В спомените на руските пълководци и дипломати също се говори за „славяни“ и „православни“, защото идеята на Русия е била да дойде на Балканите и българското племе да се влее като една нова капка в руското море, както са се изразявали славянофилите тогава, като например един Аксаков, когото ние тачим с улица в центъра на София, само че той е автор на прословутото изречение в собствения му вестник „Русь“, че „всяко тържество на България е смърт за Русия“. Мисля си, че е крайно време да прозрем, че днес нещата са точно с обратен знак. Всяко тържество на Русия е смърт за България в момента.

 

Г-н Инджев, за кого е тази книга?

 

Тя е за хората, които са любознателни, за тези, които искат да узнаят нещо ново, но и да запазят спомен за истината. Нямам претенцията да казвам неизвестни неща, ако изключим може би малко известния факт за Николай Игнатиев като бащата на съвременния руски антисемитизъм, когото ние тук тачим като най-видната фигура, свързана с Руско-османската война и българската свобода. Той е бил яростен противник на всякакви права и свободи на самия руски народ и затова бива назначаван като дипломат след провала си на Балканите, защото неговият Санстефански предварителен мирен договор е бил абсолютно нелегитимен от международноправна гледна точка. И това е било ясно на руската дипломация. Целта е да бъдат измамени българите, че им се даряват едни земи, които после ще им бъдат взети от западняците на Берлинския конгрес. Тъй че този провалил се на Балканите дипломат след това става министър на вътрешните работи по волята на император Александър III с една главна цел – да създаде антисемитското законодателство на Русия. И той го създава в рамките на една година. Така се и наричат тези закони – Майските закони на Николай Игнатиев. Това също беше неизвестно за огромна част от българите. Това е едно от откритията, което ще направят моите читатели.

 

В книгата Ви намират място първите 20 дни от войната. Доста събития обача се случиха оттогава досега. Днес е 65-тия ден, откакто Русия нахлу в Украйна. Какво бихте написали сега? Какво виждате?

 

Нищо не бих променил. Мога само, ако ми е позволено да кажа, че съм горд с това, че на 20-тия ден бях достатъчно уверен, че Русия е загубила тази война. И към днешния ден това е двойно по-легитимно да се каже. Защото видяхме, например, че се наложи на руските войски да се изтеглят от Киев, който бяха нарочили да окупират едва ли не за 2 дни. Открито руски политици и медии твърдяха, че буквално за няколко дни руските танкове ще дефилират по ул.  „Крешчатик“. Така че аз се осмелих на 20-тия ден да сложа точка на своите наблюдения и да предложа книгата си на издателството, защото вече бях достатъчно убеден, че констатациите ми няма да бъдат еднодневки.

 

Тоест и към 65-тия ден Вие все още оставате на това мнение – Украйна ще спечели тази война. Но как?

 

Украйна спечели тази война в деня, в който Русия нахлу в страната, на 24 февруари. Спечели я морално пред целия свят като жертва, защото действително цивилизованият свят застана на нейна страна. Другото е просто дали Путин би могъл да постигне някаква военна победа, така че да се отчете пред своя народ за жертвите, които понесоха. Междудругото те са по-големи, отколкото 10-годишните жертви на Съветския съюз в Афганистан, където иначе съпротивата също беше доста жестока. В Украйна обаче просто се натъкаха на нещо абсолютно неочаквано за тях. Така че каквото и да се случи във военно отношение, Русия е загубила тази война.

 

Вие сам казахте – цивилизованият свят застана на страната на Украйна. Откакто започна войната там, обаче у нас мненията са полярни, включително на политическата сцена. Кой е крив и кой е прав?

 

Аз забелязвам един рецидив. В първите дни, когато светът беше стъписан, и България беше стъписана. Бившите русофили, които днес наричам вече рашисти, се бяха попритаили. Аз чух изказвания, включително в кулоарите и в медиите, които отново изведнъж откриха, че съществувам, че отсега нататък повече няма да я има другата гледна точка, защото другата гледна точка е тази на убийците и на военнопрестъпниците. Обаче в днешните сутрешни блокове тези рашисти отново дефилират по трите големи телевизии все едно, че не подкрепят агресора срещу жертвата му. Чуват се всички опорни точки на Кремъл. Мога да ви ги изброя поименно – Росен Карадимов, Кънчо Стойчев и Валери Тодоров. Тази сутрин тези тримата пяха в хор в трите големи телевизии в полза на Русия. Първоначално се бяха стреснали, но постепенно им „навиха гайките“ и сега те отново защитават изконните си проруски позиции. И не ги е срам.

 

Представянето на книгата „Измамата Сан Стефано – от русификацията на България до „денацификацията“ на Украйна“ ще се състои на 3 май, вторник, от 18 часа в Дома на киното в София.

 

Източник: Фрогнюз, интервю на Веселка Иванова