Шепа руски интелектуалци се срамуват, а маса други горчиво се шегуват

Знаете ли какво е руски патриотизъм? Това е ясното, добре аргументирано обяснение защо трябва да живеем по зле от другите. 

Казал го е покойният от 2020 г., но все така популярен в Русия  писател и хуморист Михаил Жванецкий. Не на шега. Той беше много, много сериозен, когато бичуваше онова, което днес изкристализира като от(к)ровен рашизъм, от който се срамуват шепата руски интелектуалци, заслужаващи да бъдат почитани в Русия и по света. Как ли щеше да разсмее до сълзи аудиторията си днес този шеговит титан на знаменития хумор, родом от Одеса?  

 

 

 

 

Някои представители на това руско малцинство буквално не желаят повече да бъдат смятани за руснаци ( писах вече за легендарния журналист Александър Невзоров , отказващ да се определя вече като руснак, защото, както иронизира, не пие, не вярва и дори не свири на балалайка ).

Феноменът не е нов за Русия.

Композиторът Михаил Глинка, смятан основателно за бащата на руската опера, е дал подобен пример преди повече от век и половина.

 

 

 

 

Напускайки на 7 април 1856 година Русия завинаги той се съблича чисто гол на границата, изплюва се на руска земя преди бариерата и казва: “Дай Бог мне никога больше не видеть этой мерзкой страны и её людей”, свидетелства в спомените си сестра му.  http://russianmontreal.ca/razdelsya-na-granitse-dogola/

Рашизмът е руски вариант на фашизма., а Русия днес е единствената страна в света, в която фашистите почитат победата над фашизма.

За руския фашизъм е прозрял самият академик Лихачов, който беше нарекъл малко преди разпада на СССР ( старата) България “държава на духа”. Това негово лично и симпатично определение беше употребявано в НРБ като доказателство, че Русия уважава България.

Ето какво е предрекъл Лихачов, който се (д)оказ(в)а като пророк в своята Родина:

 

 

 

 

 

“ Русия никога не имала и няма има никаква особена мисия. Не трябва да се търси никаква национална идея за Русия- това е мираж.

Животът с национална идея отначало ще доведе до ограничения, а след това ще възникне нетърпимост към друга раса, към друг народ и друга религия. Нетърпимостта непременно ще доведе до терор. Не бива да се допуска връщането на Русия към единна идеология, защото тя рано или късно ще доведе Русия до фашизъм”. 

Лихачов не е сам в този анализ. Отново цитирам убитата в предверието на дома й в Москва през 2006 г. смела разобличителка на Путлер , журналистката Анна Политковская.  Във връзка с расистката пропаганда в Русия, довела до убийства в Москва на “черногъзи”  кавказци( с извинение, но така ги наричат в Русия), тя написа предсмъртно:

“Нашият народ е много податлив на фашистка пропаганда и реагира веднага. По-рано този месец Родина, партията на Дмитрий Рогозин, спечели в Москва 15 %.” ( „Руски дневник”, глава „Как беше преизбран Путин”, стр. 55, 56 , издателство „БАРД” ООД, София, 2007 г.)

Критичните руски гласове днес са заглушени от нещото, което самите те наричат “ура-патриотизъм. Той най-сериозно превъплъщава чрез пропагандата тъжната дефиниция на хумориста Жванецки що е то руски патриотизъм. 

И все пак остроумията на потиснатите в неравната им битка са като водата – намират си пътя ък публичността. Не се наемам да определя дали произходът им е (териториално и национално) руски или украински. Но се четат от аудиторията на списвания на руски интернет.

Ето някои от тях:

“Появи се нова военна коалиция: Абхазия+Осетия+Русия” = Абосрус ( ще се насера).

 

 

 

 

“Русия е достатъчно голям пазар, за да поискаш да се настаниш в него, но е недостатъчно голям, за да не ти се прииска да се махнеш”.

“Няколко неща може да се наблюдават безкрайно: водата, огъня и на това, как чуждите компании напускат Русия”.

И за финал още нещо правдиво:

“Нацизмът в Украйна ще престане да съществува щом бъде разгромена руската пропаганда”.

 

А ето и няколко снимки.

Руското мародерство не е нов феномен ( да не се връщам към Втората световна война, за да не давам повод на рашистите да ме кълнат на “фашист”). Чехите предупреждават по стените в Прага през 1968 година хората да се пазят, защото руските врагове крадат часовници и радиоапарати.

 

 

 

 

Украинците днес добавят плакатно: любимата изпраща на война в Украйна своя руснак със заръка да й донесе пералня.

 

 

 

 

 

 

Остатък от руска ракета служи за украинско барбекю.

 

 

 

 

 

 

Актуална и за България гледна точка към темата за “Газпром”, от чийто диктат Путлер ни отърва сам – небостъргачът на  корпорация, сниман откъм предградие на Санкт Петербург.