Политиката ни на кръстопътя на ” и Путлер цял, и агнето ( т.е. ние ) сито”

 

 

 

 

 

СНИМКА: Ладислав Цветков

Има един стар лаф за разликата между Америка и България, обясняващ защо те са там ( далеч по жизнен и всякакъв друг стандарт), а ние сме тук ( все така на дъното европейските класации по същите показатели). Ще го припомня с извинение към онези, за които не казвам нищо ново.

Отговорът е: защото в Америка казват “времето е пари”, а ние казваме “ дай да убием два часа”.

Да, несравними са Америка и България. Но как да бъдеш убеден български патриот, когато трябва да избираш между рационалните доказателства и ирационалното ни поведение? За да си заслужа обичайните етикети за моето “проамериканско” – ще рече автоматично “антибългарско” настроение, според нашенските патриотари- ще дам конкретен пример по какво се различаваме в тези времена от американците, определяни единодушно ( но твърде абстрактно без посочването на причината) като трудни времена.

В Америка говорят без заобикалки, недомлъвки, намеци и хитруване в стил “и Путлер цял и агнето ( т.е. ние) сито”. Тон дава лично президентът Байдън. Нарече Путлер убиец още преди той да даде документално потвърдените доказателства чрез избиването на хиляди украинци, нападнати в рамките на неговата “специална операция” по умъртвяване на хиляди цивилни и прогонване на близо 5 милиона украински жени и деца в чужбина ( защото мъжете остават на място да защитават страната си) . 

Президентът Байдън многократно потвърди оценката си за Путлер след началото на руската агресия от 24 февруари. 

На 15 март добави квалификацията “военен престъпник”.

На 26 март нарече военния престъпник “касапин”.

Същият ден заяви, че касапинът трябва да бъде отстранен от власт ( защото е военен престъпник).

На 12 април обвини престъпника, че върши геноцид.

Да видим какво (не) се случва с лидерството при заемането на ясна позиция в България.

Първата реакция на руската агресия срещу Украйна на двамата водещи наши управленци, президента Радев и премиера Петков, бе да прогнозират, че до няколко дни руската армия ще превземе Киев. Хайде, да им е простено, че са били подведени, както и доста западни лидери, вярващи в неминуемия бърз разгром на Украйна на онзи етап. Премиерът Петков вече не е на това мнение днес и изрази в самия Киев убеждението си, че Украйна ще победи.

В същото време президентът Радев, който олицетворява настроенията на окопитилите се путинофили, стреснати в началото на руската агресия, извървя точно обратния път. Застана още по категорично на позицията, че на Украйна не бива да се помага военно, защото това щяло да налее масло в огъня на войната. Вицепремиерът Асен Василев нарече тази позиция позорна, а премиерът Кирил Петков го подкрепи. 

Радев може да няма правомощия по конституция да решава как да постъпи България по конкретния казус с военната подкрепа, но пък е упълномощен от мнозинството гласоподаватели чрез пряко гласуване да президентства, което му дава самочувствието да се меси и без да има право на това. Окуражава спотаилите се до неотдавна свои подобия в държавата и ефектът от това е виден от скърцането на рашистките зъби и на коалицията, която уж беше негово творение. 

Тази шизофрения няма как да не се отрази по веригата на събитията и на тяхната оценка в дълбоко разделената ни страна от дългогодишната руска хибридна война, целяща тъкмо това.

Опитвам се да избегна позоваването на телевизионните предавания като източник на познание за това разкрачено българско състояние над разлома Изток-Запад, но няма как да пренебрегна доказателствата за тезата ми, които се леят от екрана.  Апотеозът на телевизионното обобщение на случващото се през изминалата седмица е концентриран в съботно-неделния сутрешен публицистичен формат ( на който бях пионер като водещ на предаването “В десетката” , опровергавайки байганьовския скептицизъм, че такъв формат не може да събира голяма аудитория в ранните часове през почивния ден). 

(Д)оказа се, че “такова животно” има. Днес го доят обилно, за да нахранят любознателната публика.

Какво наблюдавахме днес? Показаха ни ярка, стряскаща картина на проблемите и тяхното изостряне: от хвърчащите нагоре цени, през връзката им с оскъпяването на газа, опасността от още по-голямо обедняване на бедните, до… признанието на какви бесни обороти работи военнопромишления ни комплекс ( т.е. печели вече милиарди, а не стотици милиони както досега). 

Само едно не ни казаха: кой е виновен за енергийната криза и самата война в центъра на Европа. Ако пред екрана стоеше извънземен, изобщо нямаше да разбере ,че има такова понятия като Русия и, която нападна Украйна.

Парадоксално, само един ( при това червен ) събеседник, бившият собственик на в. “Дума” Петър Манджуков, употреби израза “руската агресия”. Защото, оказва се, са му думнали с руски ракети рафинерия в Николаев ( Миколаев, както го наричат украинците). Оръжейният търговец със стаж от 50 години в този бизнес си спомни в предаване на БТВ колко “виртуозно” ( така се изрази с лъчезарна усмивка на самодоволство) сме продавали някога оръжие едновременно на воюващите помежду си Иран и Ирак. Липсваше само едно примляскване на задоволството от онова мюсюлманско братоубийство, на което така добре сме помогнали да се случи.

Такава е логиката на печалбата в бизнеса- продаваш, за да печелиш. Това прави и в момента Българя. Вече се разбра от всички, че правим големи пари от утрояването на военната ни продукция по съветски стандарт, която изнасяме през трети страни за единственото ненаситно гърло на войната, което се нуждае всекидневно от такива количества подобни снаряди, патрони и прочее съветска по своя произход продукция – Украйна.

Как ви звучи това? Ами като задоволството на оръжейния търговец от умението да преметнеш всички и най-вече собствените си граждани, че си беден и неутрален, но всъщност печелиш милиарди ( спомената беше днес от компетентен събеседник сумата от 2 милиарда във валута като стойността на заявките в момента, които карат заводите ни да работят на три смени и със запълнен капацитет за година напред ). В същото време пак същият събеседник заяви, че лично той бил против да “даваме” оръжия на Украйна. Но да продаваме (чрез посредници) може и още как! 

Никой не си прави илюзии, че всичко това е неизвестно на Москва, чийто шпионаж тук се е окопал дълбоко през годините, когато престъпната българска институционална “небрежност” му позволи това. Тогава кого мамим? Очевидно опитът за измама цели да бъде приласкан българският рашист. Внушават му, че вървим по стъпките на Борис III, а по-късно и на премиера Константин Муравиев, които нареждат нито един българин да не се противопоставя с оръжие на Червената армия. Както е известно, това миролюбие не ни спестява съветската окупация и пълното разорение на победената без нито един изстрел на съпротива държава.

Наблюдаваме не просто танц на безчестието на хорото на играещите своя кървав казачок върху руините на украинските градове. Играем по свирката на обречените да загубят геополитическата игра на руско величие ретоградни московци, завърнали се с политиката си към времето на 19 век. Хванали сме се на това хоро заради едната временна печалба. 

Заредили сме се пред телевизорите два отбора, единият от които мисли с категориите на миналото ( 3 март ) и не иска да проумее, че нямаме бъдеще в бясно развиващия се свят на взаимната свързаност в рамките на развития свят, който ни търпи в своите клубове ЕС и НАТО предимно по териториални съображения. 

От поведението ни днес зависи как ще продължим да (не) се развиваме утре и дали пак няма да ни бъде отредено мястото на победена държава под крилото на руския двуглав орел, който ни уреди този статут на парий на Парижката мирна конференция през 1948 година въпреки десетките хиляди български жертви под червените му знамена във финалната фаза на войната.  

Такъв е залогът на българската позиция днес. Определя се бъдещето ни както се определи при предишната (не)сравнима по своя мащаб военна криза в Европа при разпадането на Югославия. Тогава застанахме на печелившата страна по принципни позиции и за награда само 5 години по-късно ни приютиха под чадъра на НАТО, а след още три години ни осиновиха ЕС без да сме узрели за подобна адаптация. 

Днес “неутралитетът” ни поставя в лагера на губещите. Заемаме позорната позиция пак по принципни, но този път ирационални позиции. Бяха илюстрирани и тази сутрин от страна на един от телевизионните герои, видял с очите си разрушенията от руската агресия в Украйна миналата седмица. На въпрос на водещата как ще обясни предишно свои изказване, че всеки българин ( според него) носи Русия в сърцето си, изненаданият, че го питат да уточни нещо толкова “нормално” ( според него), представител на управляващите се хвана за стандартното. Трябвало да се прави разлика между руския народ и политиката на Путин. 

Само че, при цялата условност на това обобщение за държава, която претендира, че си избира самодържеца, то можеше да се приеме, преди този народ да изпрати своите хиляди изнасилвачи, мародери и убийци да инквизират зверски “братския” му украински народ.