Отпадна медийната а(нти)патия спрямо мен – малко доказателство за малкия напредък на свободното слово у нас

 

Сред водещите новини на деня е изкачването на България от дъното на своето 112 място в света по свобода на медиите на по-приемливата за една европейска страна 91 -ва позиция в класацията на “Репортери без граница”. 

Вярно ли е?

Мога да споделя само личния си опит на коментатор с 40 годишен стаж и биография на “всякакъв” в българската журналистика: от военен кореспондент в Близкия изток, през Главен директор на БТА и главен редактор на два национални всекидневника, коментатор на Свободна Европа” и световната емисия на радио БиБиСи, до водещ на популярни публицистични предавания в БТН ( “Още”) и БТВ ( “В десетката”) – а междувременно и между другото, бивш Вицепрезидент на Асоциацията на европейските журналисти ( 1994-1996 г.). 

С този багаж се оказах излишен и в тежест на българските медии в момента, когато напуснах с омерзение под политическия натиск ( така пише в доклада на Държавния департамент на САЩ от март 2007 г.) на президента Първанов позицията си на водещ в телевизията с най-голямата аудитория в България. Оказах се ненужен и дори токсичен , канен по изключение тук-там на някой екран, но като цяло “погребан” за дълги години.

И изведнъж: ето ме ексхумиран. Мнозина, може би, се чудят, че не съм мухлясал. Заемам все същите позиции, на които стоях и преди да ме закопаят в гробището на медийните маргинали. Чия е заслугата, че отново ми “обърнаха внимание”?

Не е моя. Аз с нищо не съм се променил. Заслугата е, иронично казано, на Путлер. Ако не беше стреснал света със своята агресия и заплахите си да повлече със себе си в небитието човечеството с помощта на ядрените си оръжия, медиите щях продължават да ме смятат за успешно отстрелян на фронта на личната си битка за справедливост. Но ме (пре)откриха като анализатор, който от десетилетия предупреждава и изобличава що е то руската опасност за света и за България. 

Маргинализирането ми приключи безславно. Мога да “рапортувам”, че пробивът ( ми ) в българските медии на вълната на доказателствата, дадени от Русия, е сред индикаторите, че българските медии започват да се освобождават от мита за “освободителите”, щом дават думата на такъв заклет противник на този мит. Така че, да, вярно е. Има такава положителна тенденция, доколкото мога да преценя със средствата на личната си социология разпада на медийната а(нти)патия към моя скромност.

Ама, ще рече някой, нескромно е да се пишат такива работи. Някак самохвално излиза.  Да върви този някой при потъналия руски кораб “Москва”! Твърде дълго търпях да бъда руган и заплашван, вкл. с убийство.  Бях осмиван, дори и от близки по разбирания хора, че съм бил побъркан от някаква ирационална омраза към всичко руско. Организирах(ме) и концерт на музика, написана от руски композитори на 2 април на 2011 г. пред МОЧА, но събитието в самия център на София отново не беше “забелязано” от медиите , макар да се е виждало вероятно от високите етажи на сградата, в която живуркаха колегите от БНТ ( кабинетът на шефа е на 10-тия етаж, ако не греша).

НА СНИМКАТА ( личен архив): На концерта пред МОЧА със съпругата ми и четирите ми дъщери

 

 

 

 

Днес вече да си “русофоб”, т.е. да имаш страх от Русия, се възприема от нормалните хора по света като белег за цивилизованост. Ако не беше страшно да се каже, бих отдал дължимото за това освобождение на Путлер, на когото трябва да благодарим. Но не можем. Можем само да устоим, ако се разминем само със страха от унищожение на планетата.

Потвърждавам: за два месеца от началото на руска агресия моята физиономия и дълго потискано мнение, “оказало” се вярно, бяха уважени повече, отколкото за много години назад сумарно. Цели 6 пъти в Нова телевизия, 2 пъти в БТВ, няколко пъти в БG ON air ( вкл. с излъчвания от митингите в София ) и дори в БНР, не само по “Христо Ботев”, но и в самия “Хоризонт”.  Медии, с които не съм бил в конфликт, като “Дневник” и “Капитал”, както сайтовете FrogNews и Actualno.coм отново ми подадоха ръка с представяне на обновената ми книга “ Измамата Сан Стефано”. И да пропусна нещо, изброеното дотук е истински рекорд, реабилитация, която едва ли щеше да (ми) се  случи, ако не бях “познал” през всичките дълги години що за зло е путлеристкият режим.

За отбелязване е, че тъмният пример на моето медийно затъмняване така и не сработи като повод за подражание по отношение на осветляването ми като анализатор на Запад. Докато тук ми загасиха прожекторите, у дома ме навестяваха чужди кореспонденти ( буквално, защото имам навика да ги каня вкъщи , вместо да се срещаме по ресторанти и хотели, в които са отседнали ). Говорим за “Ню Йорк таймс”, “Уолстрийт джърнъл”, “Джерузалем пост”, “Файненшъл таймс” ( с цитати от мои статии). БиБиСи се интересува от мнението ми, както и няколко германски телевизии. 

Грузинската секция на “Свободна Европа” направи филм с мен пред МОЧА, сякаш да докаже, че не съм забранен за цитиране в тази американска медия, както някой може да си помисли заради продължаващото ми отсъствие от нейния възкръснал български вариант. Германският правителствен сайт “Eurotopics” , който осведомява на няколко езика за най-важното от медиите в 30 държави по света, избирайки да представи всяка държава с цитат от само една медия, упорито отказваше да цитира друг български източник години наред, освен блога ми ivo.bg.  

Не са преставали да ме канят на международни конференции онлайн. И в момента съм в контакт за участие в предстояща този месец дискусия в престижна международна компания.

Е, има е обратни примери у нас. Изчезнах ( точно сега!) от радарите на уж “най-русофобския” сайт Фактор.бг, където крива дума за ГЕРБ (от такъв непреклонен критик на шайката на Борисов, като мен) не може да се каже. Те да обяснят защо, ако искат ( да са откровени с читателите си). Родеят се в това отношение с БНТ, където продължавам да съм анатемосан. Само че този път ТЕ са изключението.  Това е положението.

Да ни е честито изплуването от медийното дъно и приятно пребиваване там на онези, на които това им харесва толкова, че продължават да си кротуват в тинята.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА С ДНЕШНА ДАТА:

https://fakti.bg/kultura-art/675362-dnes-ivo-indjev-predstava-novo-izdanie-na-izmamata-san-stefano