Победите на с(р)амотния Путлер

Днес за Путлер е ден на победата над Хитлер. Ето какви победи, постигнати лично от него, празнува с(р)амотно на този ден. Изреждам без претенция за изчерпателност и значимост в подредбата на фактите.

Петата му колона отново не можа да опази неговия МОЧА в центъра на българската столица, боядисан с помощта на дрон в цветовете на Украйна. Позорният надпис за “освобождението” на България чрез съветска окупация и благодарността за него на “българия народ”, отново беше зачеркнат с червена боя. 

Посланичката Митрофанова беше принудена да се опита да се хареса, сричайки на нещо като български език лъжи на този фон от рода на твърдението, че Първа българска армия на генерал Стойчев била освободила България от нацизма под знамената на СССР ( които се вееха зад гърба й). Изрече обаче истината, че нацизмът надига глава днес – факт, прави го в Украйна, където путлеристите се опитват да унищожат един суверенен европейски народ, чието съществуване дори отказват да признаят. 

Путлер обедини 44 милионна Украйна както никой никога не е успявал и за рекордно кратко време предизвика превъоръжаването на страната по натовски стандарти, което би отнело иначе поне десетилетие.

Нещо повече, успя да обедини целия демократичен свят срещу своя режим и, да, срещу Русия като нарицателно за позор. 

Открои като единствени свои съюзници в ООН ислямската диктатура в държавицата Еритрея и васалите си в Беларус, Сирия и Северна Корея.

Създаде мотивация за съществуването на НАТО.

Буквално принуди високоразвитите неутрални западни демокрации Швеция и Финландия спешно да търсят подслон в НАТО при което границата на Русия с алианса ще се увеличи с хиляди километри. 

Постигна немислимото преди 24 февруари тази година, като извади най-мощната европейска държава Германия от летаргията й спрямо военни конфликти – днес Берлин вече има готовност да предостави тежки оръжия на Украйна, включително далекобойни оръдия и едни от най-добрите танкове в света.

Върна на геополитическата карта Великобритания като своя исторически най-голям и непримирим противник в Европа.

Предизвика САЩ да възстановят програмата заем-наем от времето на Втората световна война, чрез който смазаха ресурсно Хитлер, но този път не като съюзник на американското могъщество, а като негов враг. 

И вечно неутралната Швейцария, която дори отказва да членува в ООН, напусна пълния си неутралитет и се присъедини към западните санкции спрямо Русия.

Скара се и с единствената развита и влиятелна държава ( Израел ), която посрещаше мълчаливо агресията му. Уж се извини за антисемитските изказвания на своя външен министър Сергей Лавров, но накара след това говорителя си Песков да каже, че не се е извинявал.

Подкопа необратимо спрямо обозримото бъдеще икономиката на Русия, която тепърва ще изпитва ефекта от менгемето на санкциите до постигането на състояние на непоносимост за преобладаващата част от населението на страната.

Катализира неимоверно търсенето на алтернативни източници на енергия в Европа, която  ще се отърве от неговия енергиен шантаж. Вече е само въпрос на време да му бъдат отказани милиардните приходи от продажбите на въглеводороди, без които Русия ще се превърне в държава просяк.

Лидерите на най-развитите държави света от Г-7, които изключиха след руската окупация на Крим през 2014 г. Русия, приетата по милост миналия век като осми член на организацията, вече се договориха за отказ от руския петрол. 

Изолира Русия от света както никога преди в нейната история. Превърна в очите на демократичния свят руснаците в токсични хора, включително и знаменитостите от областта на спорта и културата. 

Задуши и направо унищожи руската пета колона в повечето държави по света ( а малките изключения, като България, са тъжно потвърждение на правилото ).

Накара видни поддръжници на Русия и Путлер да се разкаят. Като германския президент Щайнмайер, чешкия му колега Земан, италианския неофашист Салвини, фенския актьор Депардьо.

Извади от полузабравата легендарни величини от областта на поп и рок музиката, които застанаха на страната Украйна, като Боно, Скорпиънс, Пинк флойд. Както писатели от величаната на Стивън Кинг. Също и филмови звезди, като Анджелина Джоли, Шон Пен, Лейди Гага, ( бившият губернатор на Калифорния) Шварценегер, Джони Деп и т.н. Дори обслужващия Путлер от години  режисьор Оливър Стоун беше принуден да признае вината му за войната и да се опитва безсилно все пак поне малко да го оневини с обичайните опорни точки на Кремъл за американската вина в други конфликти. 

Принуди да мине в нещо като нелегалност всемогъщата си бивша приятелка Ангела Меркел, която изчезна от публичността. За последно е видяна да се спотайва инкогнито в италианската Тоскана.

С половин уста, но знаменателно, като за автора на дефиницията за българския патриотизъм като производна на любовта към Русия, бившият ни външен министър и кандидат за президент на БСП Ивайло Калфин, все пак заклейми руската агресия.

Даже съюзниците му в Азия сред бившите съветски колонии , които имат с Москва договор за взаимна отбрана, отказаха да застанат на негова страна срещу Украйна и Запада. Не го подкрепиха и в ООН, подобно на клиентелистките му режими на Сърбия, Венецуела, Никарагуа, Куба и Армения.

Гърчи се в Минск неговият “пророк” Лукашенко, който прогнозираше руска победа над Украйна в рамките на няколко дни след 24 февруари. Сега вече отказва интервюта на Соловьов, главния телевизионен шут на Путлер, но е петимен да разказва през западни медии, че Беларус няма намерение да воюва с Украйна. 

Китай се ограничава с вербална подкрепа, но 100 процента се въздържа от материална подкрепа за войната му. 

Индия, която е главен купувач на оръжията му, го шантажира с предложения да изкупи излишния в условията на нарастващ европейски бойкот руски петрол, но на 40 долара за барел, т.е. поне два пъти по-евтино от цената му на международните борси, на които руското течно злато, както и самото руско злато, вече са нежелани от купувачите.

Победената Япония си поиска по-настоятелно от всякога окупираните от СССР острови.

Изтри Русия от картата на свободното движение на финансовите потоци на планетата, където и без това  нейният дял беше пренебрежимо малък ( 30 милиарда долара през първите три месеца на година спрямо общо 300 трилиона долара в обръщение в системата SWIFT, т.е. едва 0,01 от нея).

В крайна сметка  превърна “за” или “против” Русия в границата между цивилизоваността и човечността, отвъд която е злото на агресията и заплахата от ядрена война. 

Успя да убеди нагледно света, че когато обещава нещо, прави обратното – както с обещанието, че няма да напада Украйна.

Списъкът от такива победи на Путлер ще расте. Всяка една от тях има потенциала да се превръща в нова подобна победа или поредица от победи. 

Честито на победителя!