Имах честта да участвам вчера във виртуална международна конференция за отношенията между Русия и Китай. Поканата към мен не беше като към говорител, но все пак имах възможността да проследя дискусията и презентациите на четирима специалисти, поканени от организаторите от Берлин. Теоретично можех да се включа с въпроси. Аудиторията с подобен на моя статут на слушатели обаче не успя да участва активно поради своята многобройност, както беше обявено от модератора.
С риск това да не се хареса на любезните домакини, ( не знам дали и други български анализатори са били сред слушателите и зрителите на събитието) имам няколко критични забележки.
Някои от подбраните експерти си признаха, че не са специалисти по военно-политическите въпроси и не могат да оценят “ситуацията в Украйна” от тази гледна точка, която беше причината за конференцията.
Руснак с автентичен американски акцент демонстрира очакваното за случая впечатляващо разбиране на това що е то съвременен Китай и как това се отразява на отношенията му с Русия и света. Но в мен остана усещането, че общата му нагласа беше да иронизира очакванията на Запада Русия да претърпи поражение ( каквото де факто търпи на моралния, информационния, дипломатическия и на военния фронт, проваляйки се в всички свои заявени намерения в това отношение).
Как точно Западът ще помогне на Украйна да се възстанови, както твърди Урсула фон дер Лайен, запита той и измисли следния пример: като построи ново летище край Киев, което с една руска ракета може отново да бъде унищожено?
Дори и западният бойкот на руските горива да успее, Русия ще пренасочи ресурсите си за вътрешна употреба. Вижте Иран и Северна Корея, каза още той в рамките на хипотезата, че руското зло е непобедимо.
Трети говорител направо нарече Русия “силен съюзник” на Китай в момент, когато Русия демонстрира невероятна, изненадваща за самия Запад военна слабост и слабее икономически под въздействието на санкции, на каквито нито една друга държава не е била подлагана в обозримото минало.
За съжаление нямаше как да възразя, а и да бях възразил не претендирам, че с нещо бих променил нечия позиция.
Не беше даден отговор на най-тревожния въпрос: доколко е вероятно Русия да употреби ядрено оръжие. Експертите си признаха честно, че не знаят. Полски анализатор допусна все пак, че Путин може да прибегне до тактическо ядрено оръжие, но изключи стратегическо ядрено нападение от страна на Русия.
А сега прочетете анализа на Андрей Пионтковски( на снимката), математик и политически анализатор, стар критик на Путин, който живее в изгнание САЩ. Следя редовно коментарите му в интервюта за украински и руски дисидентски видеоканали. Отдавна се каня да преведа някои от изявите му, но за мое улеснение друг е свършил тази работа.
При него няма увъртане. Нарича руската агресия именно така, а не “войната в Украйна”.
От Пионтковски слушателят научава в прав текст за отчаянието на Кремъл, активирал до степен на пълно осветяване както никога досега цялата си агентура за влияние по света, за да внушава, че Русия не бива да бъде унижавана и изобщо да умолява за компромис, който да спаси потъващата в украинското блато Русия на Путин. И то в момент, когато Западът най-сетне престана да се страхува от руския ядрен шантаж и възприе тактиката да накара Путин да се страхува, отбелязва Пионтковски.
Изборът на събеседници, които да обясняват какво наистина се случва в рамките на небивалата военна, дипломатическа и прочее криза след Втората световна война насам, е от значение, нали!
една руска ракета и може отново да бъде унищожено….
Затова е и такава стратегията на /предполагам/ генерал Залужни, въпреки че сега се чуват гласове относоно измяна в началото на войната/смята се, че единият от мостовето от Крим и пътят през Чернобил са тесни места и биха могли да бъдат заминирани, отбранявани и удържани дълго време/. Но ако бяха направили така си мисля, че руснаците биха променили стратегията си за първите дни. А така те бяха с мислите, че са непобедими и блицкриг и дадоха най-много жертви в първите две седмици, докато ползваха тактиката – бавно ме залива морето…което даде възможност за рязко снижаване на нападателните им възможности в област Киеве и Чернигов. Иманно за да няма и след 2 и след 3 години обстрели или ново нахлуване, е тази тактика сега-да бъде унищожен военния потенциял на Русия възможно най-много. След това идва ефекта на санкциите, така че да не могат да го възстановят в обозримо бъдеще. И на трето място повишаване на потенциала на украинската армия. За пример за ракетния обстрел на Львов преди два дни има информация/все още не мога да намеря втори източник на потвърждение/, че всички отправени крилати ракети са били свалени. т.е. стъпка по стъпка ПВО-то се подобрява. Така че на този руснак отговора е-ще стрелят с ракета, ако имат, а освен това ще има и ПВО.
Като четвърта стъпка-смяна на политическия режим в Русия естественно, защото е ясно, че въпреки всичко риск ще съществува иначе за много дълго време по примера на това как живее Израел под постоянен риск.
Пионтковски е светило от десетилетия. Виктор Суворов ми го посочи.
По въпроса за ядрените оръжия нашите петоколонници вече се изказаха (навярно имат вътрешна информация). В този ред на мисли имаме 3 алтернативи – (1) скриваме се по дупките от страх, (2) пълзим пред Путин или (3) си обличаме новите дрехи и отиваме на демонстрация против руската агресия. “Всеки сам си преценя”.
Само бегло ще спомена нещо, на което се чудя. Непрекъснато ни облъчват, че някакви ядрени ракети били насочени към големите градове. По-логично би било да бъдат насочени към военните обекти, за да предотвратят нещо-си. Не е ли така? В големите градове би и имало цивилни жертви, но от военните обекти биха отвърнали с насрещен огън. Дълбоко не разбирам.
Като цяло всички започват да виждат една друга, съблечена от пропагандните ѝ одежди руска армия – тежко изостанала, неефикасна във всичко, бездарно ръководена и морално пропаднала – огледален образ на общество в стогодишна задънена улица, без перспективи за човешки прогрес.
Световният страх от “могъществото” на този “полюс” се оказва скъп и необоснован предразсъдък, който се изпарява с всяка сводка от реалния фронт, на който една мотивирана и все още недовъоръжена армия реално громи “непАбедимая”, а какво остава когато Западът въоръжи Украйна както впрочем е в ход – вече самите пропагандони заговориха за капитулЯция, която “нямало да пАдпишат”, но нещата отиват натам, че няма и да ги питат.
Уважаеми г-н Инджев,
Като стана дума за Пионтковски, та се сетих, че се познавате с И. Яковенко. Нещо не се появява напоследък. Дано да е добре.
Като човек чиито шеги в повечето случаи остават неразбрани, изпитах симпатия към онзи анализатор, попитал за летището. Извадено от контекста ми звучи като намек, че първо трябва да се депутинизира (в съвсем широкия смисъл на думата) РФ, а след това да се възстановява Украйна. Западът пропусна да строши главата на змията дорде е мъничка (със санкции, другари, със санкции, и в преносни смисъл на думата, макар че прекият по ми харесва), сега ще си сърбаме попарата…. Но си струва… По-добре инфлация, отколкото въздушна тревога…
Към dkaraivanov:
С Яковенко се запознах в Хелзинки преди няколко години на световния форум на Свободното слово, на който бях единственият поканенф от домакините българин ( имаше и други, командировани от българска страна), ако не броим …Ирина Бокова, която беше там на правата на шеф на ЮНЕСКО ( и произнесе реч от трибуната ). В един от панелите Яковенко беше говорител заедно с някаква руска другарка, която ме ядоса. Взех думата по повод нейно изказване и направих обратното изказване на нейното, което никак не й хареса – а Яковенко ме слушаше безмълвно и кимаше. Това ми беше запознанството. После в кулоарите дойдоха няколко души да ми стиснат ръката…
Протестите подготвят почвата за сваляне на правителството
Евгени Дайнов за DW
“Вероятно на Путин е обещано Републиката ни да бъде превзета отвътре: явно и на Борисов е обещано, надолу по веригата, правителството да бъде свалено до края на месец май 2022 година. Ако това стане, то пред Варна и Бургас могат да се появят руски бойни кораби, които да “гарантират сигурността на руските граждани на българска територия”.
https://offnews.bg/dw/protestite-podgotviat-pochvata-za-svaliane-na-pravitelstvoto-777068.html
План на ЕС за 300 000 000 000 евро за премахване на руската енергийна зависимост!
https://www.mediapool.bg/evroplan-za-300-mlrd-evro-sreshtu-ruskata-energiyna-zavisimost-news335753.html
=======
Смърт за Русия!
Унищожително видео:
Крах российской армии. Мир разочаровался в Путине
И унищожителна сатира на вестник ….. разбира се “Charlie Hebdo”:
“Нацизмът няма да мине”:
https://docimg.immanens.com/phxaf/getcover/logistic-code/PVN1/l-pub-id/1376/l-doc-id/1560442/profile/cover-medium.jpg
Личното ми мнение е, че Андрей Пионтковский е вероятно най-забележителния руски политолог, публицист и общественик. Поне аз не съм срещал друг с подобна дълбочина на разсъжденията и толкова брилянтно познаване на постсъветското пространство. Чета негови статии и гледам интервюта с негово участие вече петнадесет години. Апропо, малцина бяха тези, които предвиждаха широкомащабна война в Украйна и на първо четене се сещам за Пионтковский, Арестович и Невзоров. Най-забележителното в публикациите на Пионтковский е, че той беше единствения човек, който още преди десетина години успя да разбере руската концепция “Деескалация чрез ядрена ескалация”, като посочваше, че това е ядрен покер / кой ще мигне първи /, а Путин блъфира. Забележителен човек!
Препоръчвам на всички тук това видео на Любо Жечев:
А тук е документалният филм на Светослав Овчаров “Второто освобождение”: