Трудно е да се измисли по-голяма доказана лъжа от тази, че Русия не се кани да напада Украйна , а след това – че не води война в Украйна. Но руските експерти в лъженето не се боят от трудностите. Продължават да лъжат например, че Русия никога никого не била нападала. И това с днешна дата, когато целият свят видя руското вероломно нападение срещу Украйна.
Сред видните лъжци се открои сега и Владимир Гундяев, който играе по сценария на Кремъл ролята на руски патриарх. Той не само папагалски повтори твърденията на външния министър Лавров и на говорителката му Захарова, но и театрално се възхити от чудото такава огромна и могъща държава никога да не нападала никого, а само да е защитавала своите граници (интересно как без настъпление и нападение е стигнала чак до тихия океан и Китай, например?).
Всеки средно образован по въпросите на историята човек на планетата би могъл на прима виста да изброи поне няколко завоевателни съветско-руски войни, вкл. от епохата на завоевателя Путлер, под чието командване Русия нападна Грузия през 2008 г. и нахлу по суша, въздух и море в Крим през- 2014 г. с войски, които призна за свои едва след като успешно приключи окупацията и фарса с анексирането на украинския полуостров чрез организиран върху щиковете на армията си “референдум”, чиято легитимност никой на света не признава.
Думата “никога” провокира кратък преглед на някои от руските завоевателни войни през вековете. Вече публикувах данни за общо 18 такива срещу волжките и дунавските българи.
Ето още по темата от списвания на руски език сайт “Инсайдър”, който се ползва с голяма популярност срещу рускоезичната публика по света, желаеща да избегне руския пропаганден новичок. Авторът Борисо Соколов започва своя кратък исторически преглед от първата голяма завоевателна война на Московското княжество в Европа, което то води като консолидирано вече по онова време царство. Това е Ливонската война ( 1558 – 1583 г.). Иван Грозни успява да окупира Ливония ( днешната Латвия и Естония) и да монтира там свое марионетно управление. По време на войната Полша и Литва образуват обща държава ( Реч Посполита), загърбват старите разпри с Швеция и Дания и разгромяват московските завоеватели. Московското княжество било силно разклатено ( както ще стане с московската империя и след края на днешната и агресия срещу Украйна).
Смоленската война
Московският цар Алексей решил през 1632 година да си присвои Смоленск като се възползва от безвластието в Реч Посполита, където след смъртта на Сигизмунд III не успели да изберат нов владетел ( забележете – да “изберат”, Реч Посполита всъщност означава република, т.е. власт на народа, нещо немислимо за московското самодържие). Но Московците били обкръжени и победени край Смоленск и в крайна сметка успели да откъснат за себе си само град Серпейск.
По същото време, през 1656 година Московское царство напада на Швеция, заета във войната си срещу на Реч Посполита. Московците отново се опитали да завладеят Ливония ( да я отнемат от Швеция), но ударили на камък при шведските крепости Нарва и Рига .
Великата Северна война.
Този път московският цар Петър I търси западни съюзници, за да приключи “шведския въпрос” ( мания, сравнима с тази на Путлер за приключването на “украинския въпрос” ). Съюзява се с Дания, Саксониия и Реч Посполита. Могъщата по онова време Швеция първоначално разгромява по суша московците, но отстъпва по море на превъзхождащия датски флот и в крайна сметка губи поредицата от военни сблъсъци. Като повод за нападението срещу Швеция Петър I изтъкнал обидата си, че не бил посрещнат достатъчно топло при европейската си обиколка, когато посетил шведския град Рига през 1697 година. А крайната победа на Петър I му дала самочувствието да провъзгласи Московскто си царство за империя. Така на картата се появява понятието Русия.
Общите ресурси на западните съюзници и Московското царство наклонили везните на тяхна страна. Швеция загубила територии, както и престиж. В добавка платила контрибуция, равна на половин годишния бюджет на Московското царство. Все поуки с обратен знак за днешната руска империя във войната й срещу Запада.
За Полша, която по изключение се съюзила с историческия си враг и го вкарала в своята “западна кошара”, този съюз станал началото на нейния залез в сянката на новата империя, която това и чакала, за да я погълне.
Междувременно Петър I отворил и втори завоевателен фронт на юг с крайна цел да установи протекторат над Балканския полуостров. Опитал се да отнеме от Османската империя Азов и Крим и дори Константинопол, но претърпял поражение и бил принуден да върне временните си придобивки. Наложило се да срине по силата на Прутския мирен договор и руската крепост в Таганрог. Заветът му Черно море да бъде превърнат в “руско езеро” обаче бил взет на въоръжение от следващите руски монарси.
Войната с османците 1723-1739 г.
Като се възползва от османските военни несгоди в Кавказ при бунта на кримския хан срещу централната власт и от войната на Турция във войната с Персия, армията на императрица Анна Йоанновна напада през 1735 г. Османската империя. Осигурява си съюза на Австроунгарската империя и успява временно да превземе полуостров Крим. Въпреки провала си Руската империя все пак получава Азов, но все така е принудена да спазва забраната да поддържа черноморски флот.
Руско-турската война 1806 – 1812 г
В търсене на нов повод за война с османците Руската империя воюва с тях по време на Наполеоновите войни в периода 1806-1812 г. Напада Турция под предлог, че управниците на Влахия и Молдова са подали оставка без съгласието на Русия, както повелявал договорът с Османската империя от 1791 г. Целта на Русия била да сложи изцяло ръка на двете дунавски княжества.
Руската война срещу Швеция и Финландия , довела до окупацията на Финлавндия ( 1812 г.)
Половинчат бил и успехът на император Александър I при опита му да завладее Швеция и Финландия. Наполеон уведомил руския император, че няма нищо против да завоюва Швеция, включително Стокхолм. Руският император нападнал Швеция без обявяване на война ( както Съветският съюз през 1939 г. напада Финландия и както Русия напада Украйна през 2022 г.). След упорита шведска военна военна съпротива и финландска партизанска война Александър I окупира “само” Финландия.
Кримската война 1853 – 1856 г.
Първенство по оригинално изобретяване на повод за война за онова време държи обаче Николай I. Докачлив като Петър I, той пък се засегнал на православна чест, когато турският султан решил да откаже да даде под православен контрол ключа на христовата църква в Палестина. Истинската цел на на Николай I била да завладее Константинопол и той нападнал османците в Крим уж заради “теологическия “спор в Палестина” ( точно както Александър II ще нападне през 1877 на Балканите г. уж заради освобождаването на православните славяни, но всъщност с все същата имперска задача да сложи ръка над Проливите).
През Кримската война империята претърпява едно от най-тежките военни поражения в московско-руската история. Британци, французи и италианци ( още преди обединението на Италия) воювали заедно с османците и победили руската в практически всички сражения изостаналата по мерките на тогавашното военно дело руска войска, която загубила статута си на главен сухопътен фактор на континента след края на Наполеоновите войни. Тогавашният съюз на днешните натовски държави наложил забрана на Русия да поддържа военен флот в Черно море.
Руско-турската война 1877-1878 г.
Стигаме до толкова важната за нас война на Русия от 1877 година, чиято история повечето българи си мислят, че познават като я признават за “освободителна” за българите. Тук превеждам без съкращения какво пише за нея руският историк Соколов, но си запазвам правото на коментар поради съществените фактологически грешки, допуснати от автора, който обаче е прав в едно: никакво “освобождение” на България не е целила Русия.
“ В руско-турската война 1877-1878 г. Русия се възползва от поражението на Франция във френско-пруската война 1870-1871 г. в името на същите цели, които не успява да постигне в Кримската война. Поводът за войната става поражението на Сърбия във войната с Турция и отказът на Константинопол да предостави автономия на България, Босна и Херцеговина, за което са настоявали великите държави. На 12 ( 24 ) април 1877 г. Русия обявила война на Турция.
Руската армия нанесла поражение на турците и стигнала до Константинопол. Според Санстефанския мирен договор ( прелиминарен, т.е. предварителен, защото руската дипломация е сключила предварително тайни договори с Австро – Унгария и Великобритания да няма голяма българска държава, те. знаела е, че договорът от Сан Стефано няма да има международно-правна стойност и предстои да бъде ревизиран – бел. ivo.bg ) се признава независимостта Сърбия, Черна гора и Румъния, а Босна и Херцеговина става автономна област, за което са настоявали великите държави. България се провъзгласява фактически ( ! – ivo.bg ) за независима държава която да плаща незначителен данък на Турция ( не е вярно- България се появява като субект на международното право на Берлинския конгрес 3 месеца по-късно- бел. ivo.bg ). Територията на България заемала основната част от Балканския полуостров и оставала под окупацията на руските войски две години ( така се е надявала Русия, но Берлинският конгрес съкращава руската окупация на 8 месеца – бел. ivo.bg ). Русия получава Южна Бесарабия ( и тъй като я отнема на практика от Румъния и й подарява за компенсация Северна Добруджа, населена с българи – бел. ivo.bg ), Ардаган, Карс, Батуми и Боязет
Но под натиска на западните държави, преди всичко на Англия и Австро-Унгария, условията от Сан Стефано били преразгледани на Берлинския конгрес. Територията на България била съкратена три пъти, но до въстанието от 1885 г. тя остава фактически под руски протекторат”.
Независимо от факт(ологич)еските грешки, посочени по-горе, руският автор подкрепя истината, че руската империя води войната си османската през 1877 – 1878 г. заради доближаването до Проливите, загрижена е преди всичко да защити своя главен съюзник на Балканите Сърбия, а за българска автономия от Османската империя действа заедно с европейските сили. Без да е упълномощена от тях, тя не би се решила на тази война и дори след царската прокламация на войната от април 1877 г. до последно се колебае дали да поема военния риск да загуби отново, като в Крим. В своите мемоари посланик Николай Игнатиев многократно изтъква личната си дипломатическа битка да не допуска нова руско-османско война, хвалейки се колко си е близък със султана, наричайки го гордо “моят приятел “ и препоръчвайки постоянно на господарите си в Санкт Петербург да не си развалят приятелството с Турция заради балканското население, което е доказало вече в Гърция, Румъния и Сърбия, че предпочита европейския пред руски път на развитие).
Нападателни войни Русия и СССР водят още срещу Япония ( 1905 г.) и Финландия ( 1939 г.) “Специалитетът” на съветските инвазии е инсценирането на “покана” от страна на марионетки, за изпратят дивизиите си на помощ. По този начин действат срещу Финландия, Унгария ( 1956 г.), Чехословакия ( 1968 г.) и Афганистан ( 1979 г.). В наши дни претекстът да помагат на “свои” беше използван срещу Грузия и в Украйна през 2014 г. , както и в Сирия, където поканата за руската намеса дойде от давещото се в кръвта на своя жестоко потискан народ сирийско правителство на Асад.
През 2022 г. надеждата на Путлер да приложи отново същият номер на Украйна се разби в украинската твърдост. Не се намериха украински предатели, които да бъдат използвани за тази цел.
В допълнение-един от най-абсурдните претексти за нахлуване. Тъй като рашистите не намерили “убедителна” причина да нахлуят във Финландия, измислили ето каква. Да преместим границата с Финландия по-северно, защото е много близо до Ленинград. Ако такава теза се възприеме, ще имаме многобройни войни по света. Примерно Южна Корея трябва да нападне Северна, защото Сеул е буквално на един оръдеен изстрел от границата. Винаги са били такива наглеци през вековете. И лошото е, че много хора им се връзват като папагали.
E да де, но “чукча писател, не читател!” Скучна работа е това четенето, къде ще седнат павианите да учат история… А и учителниците набиват в главите на малките павианчета една друга история – червено-бяла и кратка. Още чичко Ленин и татко Сталин са казали – руският мироглед е единствено верен, защото е велик. Освен това “унилият кон” знае, че полуграмотното, ошашавено мужишко племе ползва информация единствено от “зомбояшчика”. Няма да вземе да се напъва, да чете, да проверява! Има си мужикът мислители. Те мислят вместо него – освободили са го от това тежко /за него/ бреме. И така от 16-ти век, та до днес. Завършена селекция! Нов генотип! Ама, казват някои, имало изключения, елит,култура, изкуство и прочие… Че то, няма в обозримата Вселена процес, който да протича без флуктуации, без странични явления и продукти. Важни /определящи/ са обаче основните процеси и продукти.
Та да си дойдем на темата – поувлекли се конят и разните му там гундяевци и захарови и се изпуснали на чуждо място и станали /пак/ за резил. Много важно! Случва се… Като те напъне /или напънат/… Важното е, че изпуснатото върши работа при вътрешна употреба – изпуска напрежението от “червото” на матушката
и помага за преживянето и преглъщането. А предстои още много за преглъщане
Първо ще кажа по-важното: Попаднах на информация в нета, че Русия и СССР не са излизали от състояние на война от много десетилетия. Списъкът на държавите, с които са воювали, е една педя дълъг. Същото обаче се отнася и за САЩ. Нямам време да Ви давам точна информация, търсете си сами, бързам. Има обаче една генерална разлика. Русия ламти за територии, САЩ не съм чувал да правят такова нещо. Може и да приберат някакви пари, но не и територии. Русийката ще прибере (обере) много пъти по толкова, бедни са, душичките. Ама най-примират за територии. Правят дървени референдуми и лапат ако. Напр., нямаше никаква опасност Югославия да стане част от САЩ, може би щяха да намажат, та и ние, но уви. Не съм наясно с положението на САЩ в момента, май се изнесоха от Ирак и Афганистан – за последните се говореше нещо по времето на Тръмп. За Ирак знам от имигранти, че си е бил една чудесна държава, но сега им пускат ток и вода веднъж на няколко дена. Дюнерджии в Софето бол, намерете си някой иракчанин и го разпитайте.
Последно – аз къде мразя ФБ, почти не влизам, но последния път се потресох. Като се е напълнило с някакви проруски лъжци и манипулатори – плющят тъпотии по цял ден. Майко мила, има адски прост народ.
Рускоезичния сайт постоянно се заменя Османската империя сТурция. Това също е една умишлена грешка която се цели да сее раздори между двата голяма етноса българския и турския
Още една от многото лъжи на руските пропагандони е, че рашата нападнала Украйна превантиво, защото украинците били се подготвили да нападнат след няколко дни!? Все едно вървиш си по улицата и забиваш една глава на първия срещнат, защото той, разбираш ли, смятал да те нападне!?
@ Павел Тинков,
Сетих се, че едно време в ИМТ в Бургас в една от стаите имаше лозунг на стената:
“Учението на Маркс е велико, защото е вярно!”
към Димитър Рачев
25.05.2022 в 07:29
“Същото обаче се отнася и за САЩ.” – туй по темата “всички са маскари”, насаждана от руската пропагадна!
“Ако не бяха САЩ, много народи щяха да мизерстват като Сев. Корея и Венецуела, влачейки комунистическия руски хамут на робството! Светът трябва да е благодарен на САЩ! Всичките войни, които са водили САЩ, са войни за спасяване на местното население от руския агресор-терорист, червен задник! КЛИНТ ИСТУУД: “Бях на 19 години и нищо не разбирах от политика, но след като видях в Корея какво комунистите правят със собствения си народ, ако някой американски комуняга ми каже, че сме били там напразно, ще му счупя главата!”
какви пари са взели американците от АФганистан,др.Димитър Рачев?Изтеглиха се,та дори им оставиха оружията си за милиарди.-оправяйте се сами,ние няма да харчим за Вашите политически неуредици всеки месецпо няколко милиарда.А Ирак бе заплаха за близкия Изток с химическите оръжия,които успя да прехвърли в социалистическа Сирив.Но употребата им в разправата с няколко кюрдски села беше доказана.А за ФБ сре прав,вероятно ИВ.Хр.е почерпил информацията си за дебилите от там.
Към Веселин Станев:
Позволих си в текста си да използвам по-често правилния термин “руско-османска” война, но на места съм оставил оригиналното обозначаване, както го е употребил Соколов. Явно това е традиция, която трудно се заменя с истината. А тя е, че Турция не съществува като понятие преди Ататюрк.
От Червения задник до Червения предник. Намерих някакъв списък, намирам го за недостоверен, но поне е изходна точка. Информацията си проверявайте сам, не съм Ви длъжен. Като “войни” са описани и някакви вътрешни събития, загиване на няколко човека или унищожаване на 1-2 бр. техника, което не го намирам за сериозно. Не ми губете времето и се дръжте прилично.
Войни на САЩ – списъкът изглежда изключително пресилен:
Края на XIX век
1890 (-?) г. – Южна Дакота
1890 г. – Аржентина
1891 г. – Чили
1891 г. – Хаити
1892 – Айдахо
1893 (-?) г. – Хавай
1894 г. – Чикаго
1894 г. – Никарагуа
1894-1895 г. – Китай
1894-1896 г. – Корея
1895 г. – Панама
1896 г. – Никарагуа
1898-1900 г. – Китай
1898-1910 (-?) – Филипините
1898-1902 (-?) – Куба
1898 г. (-?) г. – Пуерто Рико
1898 (-?) г. – Гуам
1898 (-?) г. – Минесота
1898 г. – Никарагуа
1899 (-?). – Самоа
1899 – Никарагуа
1899-1901 – Айдахо
Първата четвърт на XX век
1901 г. – Оклахома
1901-1914 г. – Панама
1903 г. – Хондурас
1903-1904 г. – Доминиканската република
1904-1905 – Корея
1906-1909 г. – Куба
1907 – Никарагуа
1907 г. – Хондурас
1908 г. – Панама
1910 г. – Никарагуа
1911 г. – Хондурас
1911-1941г. – Китай
1912 г. – Куба
1912 г. – Панама
1912 г. – Хондурас
1912-1933 г. – Никарагуа
1913 г. – Мексико
1914 г. – Доминиканската република
1914 г. – Колорадо
1914-1918 г. – Мексико
1914-1934 г. – Хаити
1915 г. – Тексас
1916-1924 г. – Доминиканската република
1917-1933 г. – Куба
1917-18 г. – Първа Световна война
1918-1922 г. – Русия
1918-1920 г. – Панама
1919 г. – Хондурас
1919 г. – Югославия
1920 г. – Гватемала
1920-1921 г. – Източна Вирджиния
1922 г. – Турция
1922-1927 г. – Китай
1923 г. – Мексико
1924-1925 г. – Хондурас
1925 г. – Панама
В средата на ХХ век
1927-1934 г. – Китай
1932 г. – Салвадор
1932 г. – Вашингтон DC
1941-1945. – Втората световна война
1943 г. – Детройт
1946 г. – Иран
1946 г. – Югославия
1947 г. – Уругвай
1947-1949 г. – Гърция
1948 г. – Германия
1948-1949 г. – Китай
1948-1954 г. – Филипините
1950 г. – Пуерто Рико
1951-1953 (-?)г. – Корея
1953 г. – Иран
1954 г. – Виетнам
1954 г. – Гватемала
1956 г. – Египет
1958 – Ливан
1958 г. – Ирак
1958 г. – Китай
1958 г. – Панама
1960-1975 г. – Виетнам
1961 г. – Куба
1961 г. – Германия
1962 г. – Лаос
1962 г. – Куба
1963 г. – Ирак
1964 г. – Панама
1965 г. – Индонезия
1965-1966 г. – Доминиканската република
1966-1967 г. – Гватемала
1967 г. – Детройт
1968 г. – САЩ
1969-1975 г. – Камбоджа
1970 г. – Оман
1971-1973 г. – Лаос
1973 г. – Южна Дакота
1973 – Близкият изток
1973 г. – Чили
1975 г. – Камбоджа
В края на ХХ век
1976-1992 г. – Ангола
1980 г. – Иран
1981 г. – Либия
l981-1992 г. – Салвадор
1981-1990 г. – Никарагуа
1982-1984 г. – Ливан
1983-1984 г. – Гренада
1983-1989 г. – Хондурас
1984 г. – Иран
1986 г. – Либия
1986 г. – Боливия
1987-1988 г. – Иран
1989 г. – Либия
1989 г. – Вирджински острови
1989 г. – Филипините
1989 (-?) г. – Панама
1990 г. – Либерия
1990-1991 г. – Саудитска Арабия
1990-1991 г. – Ирак
1991 г. – Кувейт
1991-2003 г. – Ирак
1992 г. – Лос Анджелис
1992-1994 г. – Сомалия
1992-94 г. – Югославия
1993 г. – Босна
1994 г. – Хаити
1996-1997 г. – Заир (Конго)
1997 г. – Либерия
1997 г. – Албания
1998 г. – Судан
1998 г. – Афганистан
1998 г. – Ирак
1999 г. – Югославия
Началото на XXI век
2000 г. – Йемен
2001-? г. – Афганистан
2002 г. – Йемен
2002 г. – Филипините
2003 г. – Колумбия
2003-2011 г. – Ирак
2003 г. – Либерия
2004-2005 г. – Хаити
2005 г. – Пакистан
2006 г. – Сомалия
2008 г. – Сирия
2009 г. – Йемен
2011 г. – Либия
2014 г. – Ирак
2014 г. – Сирия
До Иво Инджев
Не знам от кога започва замяната на Османската империя с Турция или османци с турци но доколкото ми известно в по старата руска литература е Отоманска или Османска. Наистина забелязах че рускоезичния сайт ползват често Турция. Благодаря за уточнението но към това че отпреди Ататюрк няма Турция, да добавя че Турция не е правоприемник нито по документи, нито по държавно управление, нито по етнос. Но това е дълъг и труден въпрос, който е в минус за нас Българите и плюс за ердоганци и путинци. Извинявайте ако съм станал обширен.
Към Димитър Рачев:
Този любим на американомразците дълъг списък е изключително манипулативен. В него става дума за участие на американски военни в много конфликти, а не за американски нападения , които могат да бъдат определяни като “американски войни” и сравняване с руските нашествия, водещи до териториално осакатяване на нападнатите.
Вие чели ли сте това, което публикувате?
Например за “войната на САЩ срещу Лос Анжелис през 1992 г.???
Или пък за “войната” срещу Кувейт пред 1991 година, който всъщност беше окупиран от Ирак и САЩ го освободиха задно със съюзници ( и със съгласието на Русия)???
Или срещу Либия, за която война ( всъщност срещу режима на Кадафи ) имаше съгласие дори в Съвета за сигурност на ООН, т.е. с мълчаливата подкрепа на Китай и Русия???
И каква война са водили САЩ срещу Филипинате през 1992 г. – срещу държавата, която освобождават от Японците ??? Ама и срещу стратегическия си съюзник Саудитска Арабия ли са водили “война” ???
Какво война водят през 1956 г. срещу Египет, когато спасяват арабската страна от общото нахлуване на Англия и Франция с участието на Израел, предизвикано от едностранното затваряне на Суецкия канал, а САЩ и СССР се съюзяват и ултимативно спасяват режима на Насър с призив към нападателите незабавно да прекратят инвазията???
Ами войната на САЩ в “Близкия изток” през 1993 г. – да не би да имате предвид израелско-арабската октомврийска война, все пак???
Мога и още да питам, но трябваше Вие да се запитате за фактите преди да копирате от някъде недостоверна информация.
към Димитър Рачев:
Нямам какво да проверявам – срещал съм този списък в постове на кремьовски пропагандони, тоест извора и целта са ясни; но Вие проверявайте какво поствате, защото във века на информатиката с руска попагадна най-много да станете за смях …
Здравейте г-н Рачев, предлагам Ви да се срещнете с г-н Иво Инджев, чиито имена са наистина истински. на тази среща ще се разбере, дали имате достойнството, да се представите, наистина като ДРачев ? За съжаление сте намерили посетители/аудитория/ В Беседката, които са запознати с историята. Моят скромен съвет към Вас е да четете повече, а да пишете тук след това. В края на месеца в София , а след това и в други градове, ще има Представяне на книги/панаир /. Посетете издателства ,като Сиела , например, купете и четете. Ще цитирам Свещената Библия: Истинатата ще ви направи свободни ! Специално за Вас ще напомя написаното от великия руски философ Николай Бердяев /напъден от Ленин в чужбина/ : “Човекът е роб ,защото робството е лесно, а Свободата -трудна”.