Отиде си Нери.
Помним я като дамското лице на голямата промяна след “голямата екскурзия” на Живковия режим. Грейна на екрана на единствената все още телевизия у нас, за да ни съобщи, че е дошъл краят на еднопартийния монопол и в медиите.
НА СНИМКАТА ( личен архив): Нери като прес секретар на президента Стоянов на път към студиото за интервю “В десетката” на БТВ на 18 ноември 2000 г.
Имаше много приятели, но и рядкото качество да кара враговете да замлъкнат само с усмивка. И да са я мразили, правеха го сподавено. Давеше омразата им с неподправения си смях.
Беше щедра в оценките си за съмишлениците- редеше се на опашка за мои автографи.
НА СНИМКАТА ( личен архив): Нери на опашката за автограф на представянето на книгата ми “Мълчанието е злото” на 17 май 2009 г. в центъра на София ( на мястото на мавзолея на Георги Димитров)
За мен това беше повече от държавните награди, които никога не получих за журналистика и дейност в полза на обществото.
Не са много хората, които човек може да спомене по малко име и да не се налага да обяснява за кого става дума.
Поклон пред паметта на Нери!
Светла ѝ памет!
(за пръв път пиша, без да имам какво да кажа, просто ми е мъчно за нея…)
Бог да прости Нери.
Само хубави думи за нея.
Дано да има последователи по пътя на България, който пазчисти в комунистическата кочина.
Светла памет на тази вдъхновяваща жена!
Гаснат, гаснат светлините…
Поклон!
RIP!
Нери Терзиева: Родът ми е съставен от мюсюлмани и християни. Ние сме абсолютното огледало на толерантна България. Освен това по разклоненията на рода вече имаме и католици, и будисти – една шарена компания. А шареното е най-прекрасният цвят. Всичко честваме заедно и Байрямите, и Великдените… https://9meseca.bg/lubopitno/sharenoto-e-nai-prekrasniyat-tzvyat
Великолепна журналистка. Трън в очите на червените. Помня я като водеща на новините с Агов по Втора програма. Истинските новини. Докато подскачахме по сините митинги. Нери ни вдъхновяваше. Почивай в мир, Нери.