Депутатът от ДБ Петър Славов, който не за пръв път поддържа огъня срещу МОЧА ( често в тандем с колегата му Мартин Димитров), отново се открои като глас на българските гласоподаватели срещу продължаващата диктатура на съветската символика над България. Попита управляващите столицата друзя на Путин от ГЕРБ това, което питам от доста време, свързано с осветяването на МОЧА с прожектори.
“ Писмото, което изпратихме до Трайчо Трайков – кмет на район „Средец“, във вр. с установените опасни кабели към монтираното допълнително “тържествено” осветление на МОЧА..
Между другото, относно последното попитахме неотдавна кметицата Фандъкова, колко ни струва на софиянци това удоволствие, в допълнение на стандартното осветление на Княжевската градина, да се поставени тези къмто 16 допълнителни мощни прожектори..
Отговорът бе достоен за Гинес по тъпотия – “нямали отделен електромер и не знаели?!!”
Затова и сега се обръщаме директно към районния кмет, като се надяваме на обективен и коректен подход, като поставяме следните въпроси, придружени със снимков материал:
1. Спазени ли са изискванията за безопасност и законовите норми при монтажа на допълнителните прожектори на 4-те ъглови стълбове на уличното (парково) осветление около монумента на съветската армия?
2. Налице ли е опасност при така извършения монтаж, да се получи контакт между течащото по кабелите напрежение и металните стълбове, до които се допират кабелите за захранването им?
3. В случай, че се установи неправомерен и/или опасен монтаж на тези прожектори и захранването им с 220В напрежение ще бъдат ли те незабавно демонтирани или поне на първо време – незабавно изключени от високото напрежение, за да не се стигне до някой неприятен инцидент и опасност за живота на минувачите!”
Снимките на камерите ( от публикацията на Петър Славов във фейсбук):
Освен това е за отбелязване, че г-н Славов нарича МОЧА именно МОЧА, а не ПСА, както статуквото в медиите и в политиката продължава да го именува. Важно е. Не защото точно аз нарекох още през 2011 г. в този блог съветската светиня с истинското й название Монумент на окупационната червена армия МОЧА . А защото названието ПСА е еманация на съветската лъжа. Според нея става дума за прослава на несъществуващата през 1944 съветска армия, наречена така две години и половина по-късно от Сталин, но въздигната на пиедестал чак през 1954 от българските еничари, докарани на власт от РККА , както на руски се е наричала Работническо-селската червена армия.
Ако МОЧА е твърде трудна за преглъщане истина като название, предлагам алтернатива.
Паметникът на съветската армия, както продължават да наричат МОЧА в медиите, всъщност е паметник на съветските еничари в България. Те го сътворяват 10 години след Втората световна война с цел да сплашват покорените българи. Главният евнух на СССР в България Тодор Живков освещава съветския съветския фалос в София на рождения си ден на 7 септември 1954 година ( на същата дата през 1978 година неговите екзекутори ще убият в Лондон Георги Марков).
И така: ако не можете да преглътнете МОЧА, употребявайте ПСЕ: Паметник на Съветските Еничари.
ПСЕ 🎯 замислен и дигнат от руски псета-пазачи и ще бъде пазен, докато децата не започнат да учат за злокобната намеса на русия/ссср в историческия път на българите , докато не започнем да почитаме съпротивата на горяните, които народа ни е именувал на гората-пазителка, за разлика от шумкарите .
” … Защо тази продължителна съпротива остава неизвестна? Причината е проста и грозна. Докато в Унгария, Чехия и Полша комунистите подкрепиха националното недоволство и то се превърна в мащабна революция срещу съветския режим, то българските комунистически властници за разлика от немските, унгарските, чешките и полските не подкрепиха борбата на своя народ, а застанаха на страната на чуждия агресор. След което се постараха да направят всичко възможно и споменът за съпротивата на горяните да изчезне, а дезинформацията е специалитет на комунистическата Държавна сигурност. Постараха се да внушат, че българите не са се съпротивлявали. Защото иначе трябваше да признаят, че са сломили съпротивата на българския народ като верни оръдия на Съветския съюз.
И именно на престъпната ДС, оказа се, е служил и днешният български президент Първанов с агентурен псевдоним Гоце, който не само не потъна в земята от срам, а нагло се кандидатира за втори мандат.
Българските комунисти бяха не само национални предатели и позорни слуги на Москва, но не се свеняха да потърсят “братската” помощ на окупаторите, за да смажат собствения си народ, в името на когото уж управляваха… (Даниела Горчева, Забравената съпротива)” ТОЯ ПЕС ДО ДНЕС ПАЗИ ПЛЯЧКАТА НА МАНДРАЖИИТЕ И БЪЛГАРИЯ КАТО ВОЕНЕН ТРОФЕЙ НА ГОСПОДАРИТЕ СИ
Г-н Инджев, доколкото знам някъде около 1945 г. в Белград е издигнат паметник на Червената армия, който обаче, мисля, е разрушен през около 1949 г. заради раздора на Титова Югославия със Сталин. Моля да напишете нещо по въпроса! Аз лично бях открил въпросната информация в Мрежата, но не мога да намеря достоверен източник за потвърждението и! Благодаря! 🙏🏼
В Чехия е съществувал футболен отбор Дукла Прага по модела на ЦСКА Москва, футболният отбор на Червената армия. След 1989г., вследствие на проведената декомунизация в Чехия, този футболен отбор е разформирован и вече го няма от десетилетия.
В България през 1948г. е създаден футболният отбор на Червената армия – ЦСКА София по модела на ЦСКА Москва. За да няма съмнение на кого принадлежи това комунистическо произведение името е пренесено на 100%, а не както в Чехия. Няма други футболни отбори с името ЦСКА, освен софийският и московският. Въпреки огромните финансови инжекции, получавани от държавния бюджет, този футболен отбор не е спечелил нито една купа в европейските клубни турнири, за разлика от Динамо Киев и Стяуа Букурещ примерно. Много купи е спечелил на българска територия до 1989г. с протекцията на БКП.
Софийските червеноармейци продължават да ритат безгрижно все още в българското футболно първенство.
Нямам нищо против МОЧА и мисля, че е най-вярно и правдоподобно. Приветствам и новото съкращение с едно уточнение – за мен няма нищо паметно в тази постройка с агресивна символика – затова вместо паметник му похожда повече плашило, Плашило на Съветските Еничарим с каквато единстена цел е и издигнато!
Бих предложил Паметник на Алкохолизираните Червени Агресори, или пък Безродно Окупаторско Капище за Лишени от Ум Копейкаджии.
Бих искал да поздравя Иван Петков за позицията му и да отбележа за пореден път, че демонтирането на МОЧА е неразривно свързано с премахването на този уж “спортен” клуб. Привържениците на съветската абревиатура и петолъчка къде осъзнато, къде не съвсем, са типични проводници на съветска пропаганда и защитници на всякаква “червеноармейска” символика. Затова отношението към този клуб, към “благодетелите” му ганчев и инджов и към кражбата на съществена част от “Борисовата градина”, която да продължи да бъде място за пропангадиране на споменатата символика е водещо за мен. Така че – вън радостин расилев, вън фандъкова, вън главния архитект на София здравко здравков!
И една добавка – същият “военизиран” формат на спортни клубове е наложен на в “съветския свят” през 1948-1949 г. В Сърбия – “партизан” (Белград), в Румъния-“стяуа” (Букурещ), в Чехия- споменатата от Иван Петков “дукла” (Прага), в Унгария-“хонвед” (Будапеща), в ГДР-“форвертс” (Берлин), в Полша-“легия” (Варшава), но същата абревиатура е имало освен в москва, и в други съветски републики (например цска (Киев), цска (Алма Ата), само в 16-тата република на ссср. Но днес дори и там (с изключение на московското образувание) са закрити, или преименувани. Но не и тук, в европейска и натовска България.