Както многократно съм отбелязвал на базата на фактите, а не като субективно мнение, руската култура е закъсняло ехо на европейската и е силно (само)надценена като принос към световната култура. Говорим за всички области на културата без изключение. Руският журналист Александър Невзоров, който не просто поиска и получи украинско граждансто, но и пожела повече да не бъде смятан за руснак, не случайно се пошегува, че дори не умее да свири на балалайка, откроявайки балалайката като нещо типично руско ( макар най-вероятно да има азиатско-монголски произход, както самите нрави в Русия).
Основната заслуга на руските подражатели е в това, че все пак са възприели европейските образци и са успели на ги интерпретират на местна почва в една мракобесна среда на почти всеобща неграмотност и враждебност към всичко чуждо и напредничаво. В това отношение мога да се съглася, че руските класици са титани на индивидуалното усилие да бъде очовечена безчовечността, да бъде осветен мрака в собствената им родина, пропуснала Просвещението. Те обаче не само не са представителни за своята страна, народ и държава, но също така и са далеч от прехвалената им тежест на везните на световната култура, свързана с европейската цивилизация.
Има и друга култура с голяма тежест сред милиардите граждани на Азия. Тя често пъти е далеч по-древна, но не и глобална по своето влияние. Не се разпростира извън специфичната й азиатска среда. Дори и в Азия, с нейните хилядолетни традиции на държавност и собствена култура, не съществува понятие като “азиатска цивилизация”, върху която на общовалидни принципи да са надградени национални феномени от китайски, персийски, индийски ( условно казано, защото Индия е мултикултурен субконтинент), корейска, кхмерска, виетнамски и пр. национални рамки на културата.
Силата на европейската култура, базирана на европейската цивилизация, стъпила върху римската, елинската и дори върху заемките в тях от египетската цивилизация, е именно в нейната универсалност. В държави, осъзнали огромното значение на този факт за приобщаването към света на универсалната европейска цивилизация, като една Южна Корея, успяха в рамките на едно-две поколения да постигнат чудеса в създаването на свои музикални изпълнители на световно ниво, които днес правят чест на най-престижните музикални сцени на планетата.
Юрий Кирпичев ( на снимката), дългогодишен специалист по въпроса за световните класации на най-четените автори по света ( според тиражите на книгите им, няма как иначе да бъдат подредени по популярност), публикува традиционната класация за година. Прави го от години през месец юни за руски издания като “Литроссия”, но в знак на протест против руската агресия срещу Урайна този път бойкотира обичайната си трибуна. https://news.obozrevatel.com/society/dutoe-velichie-russkoj-literaturyi.htm
Кирпичев констатира голям скок в популярността на класици като Омир и Шексир, както и на Гогол, гордостта на украинската култура. В същото време в топ 50 на най-търсените автори няма нито един руснак.
1. На първо място от много години отново е Дан Браун с три половина милиарда издания. А се е случвало през годините назад да надхвърля и 5 милиарда!
2. E.L. James, благодарение на романа “Петдесет нюанса сиво” — 2 милиарда и 100 милиона екземпляра. За известно време дори води на Дан Браун в началото на годината.
3. Страхотен скок за Омир Homer – ръст от 11 пъти и от 160 милиона достига 1 милиард и 160 милиона, изкачвайки се на третото място. Няма логично обяснени и връзка със събития. Например резултатът на Виктор Юго се увеличи, но едва 1,5 пъти след пожара в катедралата на “Парижката богородица”.
4.Henry James е четвърти. Според автора -незаслужено и вероятно е “взет на буксир” от от Ерика Джеймс , за да достигне такава слава— от 730 милиона.
5.Идеалистът Платон надмина по популярност ученика си Аристотел с резултат от 630 милиона.
6. Дълго пребивавалият на трето място крал на трилъра Stephen King отстъпва от позицията си с 590 милиона на 510 милиона.
7. Shakespeare прави голям пробив и прескача от втората десетка на седмо място с нов резултат от 500 милиона ( спрямо160 за миналата година).
8. Adam Smith, макар и икономист а не писател, е все така високо в класацията — 440 ( спрямо580). Авторът отбелязва, че Адам Смит е бил любим на …Пушкин.
9. Dos Passos — 440 (65).
10. Henry Miller — 280 (33
11. Thomas Mann — 270 (350). 12. Byron — 230 (280). 13. George Sand — 200 (210). 14. Goethe — 200 (75). 15-16. Walter Scott — 170 (200) и John Milton— 170 (230). 17. Victor Hugo — 160 (180), ( завръщайки се на обичайното си място след като беше литнал до 6-тото след пожара в Париж)18. Aristotle — 150 (35). 19-20. Robert Burns — 140 (150) и Voltaire — 140 (70).
21. James Joyce — 120 (140). 22. Washington Irving — 110 (100). 23. Thomas Hardy — 85 (115). 24. Oscar Wilde — 75 (110). 25-27. Lewis Carrol, автор обеих Алис и загадочного Снарка — 70 (105), Bernard Shaw — 70 (65) и сэр Winston Churchill — 70 (90). 28-30. Mark Twain — 60 (75), Jonathan Swift — 60 (75) и John Locke — 60 (55).
31-32. Charles Dickens — 55 (65) и Friedrich Nietzsche — 55 (35). 33. William Faulkner — 50 (30). 34-35. Robert Louis Stevenson — 45 (40) и Molière — 45 (30). 36-37. Joseph Conrad — 40 (70) и Miguel de Cervantes — 40 (50). 38. Edgar Allan Poe — 35 (55). 39-40. Agatha Christie — 30 (55) и David Hume — 30 (40).
41-42. George Eliot, британская соперница Жорж Санд — 30 (70) и Ernest Hemingway — 30 (35). 43. Jules Verne — 30 (45). 44. Albert Camus — 27 (35). 45. Stendhal — 26 (14). 46-47. Alexandre Dumas — 25 (30) и Conan Doyle — 25 (35). 48. Michel de Montaigne — 23 (22). 49-51. Immanuel Kant — 20 (25), Friedrich Schiller — 20 (25) и Dante Alighieri 20 (25).
Липсата на руско име сред тази престижна компания от 50 най-четени автори в света не е нито конюнктурна, нито “нагласена”. Тя е факт, който е основа за размисъл сред нашенците, които се опитват да скрият ирационалния си рашизъм зад твърденията за руското величие в областта на културата, сякаш тя, дори наистина да беше толкова велика, може да бъде оправдание за текущото руско варварство срещу един европейски народ в центъра на континента, който е родил европейската цивилизацията.
ОЩЕ ПО ТЕМАТА: https://kultura.bg/web/руската-култура-и-подражателното-рус/
Е, то популярността не е най-важният критерий за това, дали едно литературно произведение е стойностно.
Например, от тримата “бащи” на съвременната литература, само Джеймс Джойс присъства в класацията.
Марсел Пруст съвсем естествено отсъства, а Франц Кафка сигурно и в Топ 500 не би попаднал.
Това не пречи на литературните критици да гледат на тримата като автори с еднаква тежест.
И съвсем основателно.
Друг пример е Солженицин.
При него същественото дори не е толкова в художествената й стойност на произведенията му, колкото във влиянието което те са оказали.
Особено “Архипелаг ГУЛАГ”.
Не са тол
Към Beal:
Само че това е класация според популярността на авторите, а не според нечий субективен вкус. И не може този масов вкус да бъде обвиняван в като нисък вкус. Особено след присъствието на истински колоси на световната литература ( какъвто Дан Браун може и да не е, но си е извоювал място сред тях).
Няма и да има! Паразитната култура на подражанието в русия не може да роди качество! Американците също са млада нация, също нямат собствен език, но вместо да продължават европейската култура, създадоха своя, уникална! Те родиха съвременния балет, музика – и джаз и класика; създадоха своя литература, четена по цял свят и т.н.
Изводът е един- няма автентична руска култура защото руските земи в по-голяма степен са били заселявани или с диваци или само временно с културтрегери. Това което са могли просветно да научат е вропейска заслуга и то е получено под влиянието и съветите на близкостоящи родствени или властови връзки. Така наречената дифузия.
Това, което обаче в голяма степен е останало непроменено, е жестокостта на управляващите там, както и безропотността и непросветеност на масите. С Октомврийската им революция европейското влияние е било напълно затлачено. Като следствие от Втората световна война съюзниците им се опитаха да им помогнат и облагородят. Те прихванаха някои технологии, но след като ги приложиха за да добият военно превъзходство ги лишиха от съприччстност. Останаха сами, както винаги само с кражбите и лъжите.
Литературата им е била повлиявана предимно от Франция, дори и религиозно с азбуката от нас. Музиката им също е била под силно европейско влияние. Да, чувствителността им разбира се, е била руска и при това страдалчески силна, но какво може да се очаква от един страдащ дух? Разбира се, някой се е изхитрил да отдаде тази чувствителност на душта. Измъчената и необяснима „руска душа“, която неотдавнашните и сегашните им управляващи им представят като причина за гордост.
След като гениалността е проценттен дял от населението на планетата ни, се очаква генийте да има навсяйъде, но те трябва да бъдат разпознати от обществото и разбира се то да притежава ниво, за да им окаже съответната подкрепа и помощ за развитие. Ако това не се случи, тази възможност отпада, в лошият вариянт се развиват само такива качества, които са свойствени на заобикалящата среда. Нещо като жабата и гьола!
Какво ни очудва тогава при нападението и войната в Украйна?
Този път не съм съгласен с г-н Инджев, като за целите на дискусията можем да я извадим от оста “Русия-останалия свят”.
За качествата на едно произведение не следва да се съди (само) по търговския му успех. И Краткия курс на партията от Джугашвили реализираше милионни тиражи, но има(ше) съмнителна художествена стойност. Също така, съгласете се, че е нелепо да се поставят в една класация Дан Браун и Стивън Кинг, от една страна, и Омир и Платон, от друга. Интересно би било да се направи проучване, колко от прочелите на плажа Дан Браун читатели, са прочели Диалозите на Платон някога през живота си.
Руските класици трябва да бъдат мислени не само в контекста, в който са създали произведенията си, но и в общочовешки контекст. Достоевски, Толстой, Чехов, Булгаков, ( между другото, роден в Киев), не са вече руснаци, тази категория е тясна за тях и не ги обяснява. Те са на всички нас, човеците, общо и надчовешки са. Както и например Стайнбек, Оруел, Георги Марков…
Към Someone:
Няма как да не сте съгласен с нещо, което не съм казал. Цитирах класация на най-четените автори в света и не съм засягал качеството на произведенията им, а тяхната популярност. Изкуството е за хората, а не само за ценители. Мненията за една картина или музикално произведение могат да се различават радикално, но в крайна сметка едни са популярни, а други не. И да, руските класици в литературата имат своя принос, но на сравнителна основа с англосаксонските, френските, немските италианските класици той е силно надценен именно благодарение на руското самомнение за “изключителност”, възприето и от някои интелектуалци по света като допустима екзотика ( заради “загадъчната руска душа”?).
Или може би не е вярно, че руското изкуство във всяка една област е подражателско именно поради факта, че изостава с някой друг век спрямо западните оригинали?
Няма нужда да браните от мен нито Толстой, нито Чехов. Не съм ги нападал. Но отбелязвам за пореден път, че зад техните гърбове не може да се крие варварската руска управленска морда, каквато виждаме днес озъбена в Украйна. В противен случай трябва да оправдаем зверствата на Хитлер с Хайне или на Пол Пот с факта, че кхмерите са създали през средновековието удивителна цивилизация и един от най-величествените храмове на света.