Холистично. Нищо лично, но типично

 

 

 

 

 

С риск да засегна някого от участниците, коментаторската телевизионна неделя днес беше доста невзрачна.Явно партиите и техните неделни говорители няма какво да кажат за очакваната развръзка от политическата криза, както наричаме у нас ситуацията, бременна с най-естествената рожба на една демокрация – изборите.

Трите основни телевизии в България сякаш се бяха наговорили да не излъчат победител в борбата по едно и също време да грабнат вниманието на публика в неделната утрин. Това е отрязъкът от времето и форматът, в който бях пионер като водещ на “В десетката” по БТВ в началото на века, когато ми предричаха бърз провал, защото нямаше в България такава телевизионна традиция хората да бъдат занимавани с политика в почивния ден. И се оказаха прави: провалих се на шестата година с факта, че отказах да се нагаждам към конюнктурата и да спестявам важните въпроси, свързани с тогавашния еквивалент на Румен Радев, който се казва Георги Първано ,но за разлика от Радев дърпаше конците в политиката и икономиката прикрито, подмолно и достатъчно болезнено, за да плаши до смърт непослушните в държавата ( описал съм механизма на неговата тайна власт и ефекта от това в книгата “Президент на РъБъ”).

Парадоксално, но сред сушата откъм интересни теми и събеседници успя да ми привлече вниманието все пак най-предсказуемият гост Даниел Митов. Заместникът на вожда от Банкя можеш и да не го слушаш. Не е мръднал и на милиметър от всичко, което говори в непрекъснатите си интервюта, с които компенсира отсъствието на шефа си от невъзможния за него терен на интелигентното приказване. 

Замислих се за самия факт, че Митов отново и отново се появява да заяви съществуването на интелигентен дискурс като антипод на водещата за ГЕРБ мантра за печелене на гласове на принципа “ и аз съм прост, и вие сте прости”, върху която се крепи съществуването на феномена на народняшката партия ГЕРБ, претендираща да води гражданите и най-вече селяните ни ( по манталитет) към Европа. Дали си вярва ловкият, бързо мислещият, обиграният и опитен ( вече) младеж, който прескочи от ДСБ от същата позиция на заместник на шефа на партията направо в положението на най-дясна ръка на Шива от Банкя?

Нищо лично. Питам холистично. 

Холистично беше думата, която той повтори три пъти в интервюто си по БНТ. Ако имаше начин да организирам залагания срещу пари, щях да сложа моите хиляда лева върху предположението, че Шива от Банкя прекрасно знае какво е холистично. Не защото вярвам в това, а защото междувременно ще го информират и той ще се изпъчи в ролята на знаещия, за да спечели – т.е. щях да заложа на очакването си да излъже отново. Щях да забогатея срещу хилядите хора, обзаложили се за обратното по логиката, продиктувана от масовата представа за простоватия Шива.

Трябва да има някакво холистично, т.е. всеобхватно ( най-общо казано ) обяснение как е възможно да виреят и дори с това със себе си да се гордеят покрай такъв робовладелец личности, несъвместими с простотията на руския орденоносец и собственик на ГЕРБ.  Ще си позволя и аз нещо много просто като обяснение.

Не мога да прозра нищо възвишено, което да мотивира този феномен. Съжалявам, но що постъпя точно като Даниел Митов, които подхвърли, че неговият враг, вицепремиерът в оставка Асен Василев, получава комисионни от “Лукойл”, след което заяви, че не иска да каже нещо подобно, а само предполага. Та и аз така: наемниците на руския орденоносец получават получават комисионни под формата на постове и облаги, но не искам да кажа, че това е така. Вероятно е и онака. 

Водещият въпрос на водещия по БНТ беше за една среща в американското посолство, на която Митов е присъствал. Гостът категорично отказа срещата да е била нещо повече от работна закуска. Отрече на нея американските партньори не са (му) подшушвали нещо ( за съставяне на евроатлантическо мнозинство във формата, илюстриран от присъствалите българските депутати, представителни за партиите си). 

Имам и аз един въпрос: ако Митов е участвал в едно нищо, защо изобщо се съгласява на интервю, в което най-важната тема се оказва разборът на въпросното нищо? Ако мен ме поканят на интервю да ме разпитват какво за последно съм си говорил с Митов, бих отклонил поканата. Защото за последно, по негова инициатива, си говорихме в кулоарите на едно телевизионно предаване,  да пием кафе. Отвърнах на анонса му с репликата, че нямам нищо против, но обикновено се срещам с политици само при положение, че мога да разкажа за нея  после. Изглежда не му хареса форматът on the record. 

Минаха месеци и не пихме кафе. За какво да приемам хипотетично интервю, в което няма какво да разкажа, след като не сме си говорили нищо?

Като дипломат, макар и бивш, Митов би трябвало да бъде достатъчно добре запознат с правилото, че срещите с дипломати, състояли се при условието да бъдат off the record ( както на професионален дипломатичен език се наричат конфиденциалните разговори), се коментират публично само по един единствен начин: “ no comment”. 

Не знам дали текстът се получи холистично, но не исках да е лично. Защото е всъщност типично.