Покойната Анна Политковская плати на рождения ден на Путлер на 7 октомври 2006 г. с живота си за своята съпротива срещу посткомунизма на режима в Кремъл. Завеща статиите, книгите и оценките си за същността на империята на злото. Почти всичко, формулирано от нея като главни характеристики на съветския комунизъм, е валидно и за българската му подчинена разновидност. Конспективният обзор на Политковская за това що е то СССР текст публикувам за финал на руски ( без превод, дано повечето читатели се справят с разбирането).
Има още един начин да бъде описан СССР и то през призмата на краткия разказ какво представляваше НРБ. Ако дочетете този текст ще разберете какво имам предвид. Ще се опитам да не дублирам написаното от Политковская, валидно и за НРБ, а да посоча само туземната специфика на българския болшевизъм, както и някои допълнителни щрихи към образа, нарисуван от руската журналистка и правозащитничка. Без претенция за изчерпателност на списъка от характеристиките на НРБ, които могат да бъдат дописани от всеки свидетел на времето.
————————————————————————————————————————
НРБ беше място, управлявано 35 години от диктатор, инсталиран от Москва на кормилото на държавата да я води на синджира на пълната съветска зависимост по пътя на съветската безпътица, завършила с катастрофата на Империята на злото и нейните колонии.
НРБ беше предлагана да бъде зачислена официално за употреба в харема на Кремъл два пъти от диктатора Живков, но СССР гнусливо отказа да се възползва – нямаше нужда да се “жени” за полегналата НРБ, готова да обслужи насилника си всеотдайно по всякакви начини и без официален брак.
НРБ нямаше своя воля за взимане на важни решения от вътрешно значение и на практика нямаше собствена външна политика.
НРБ беше място, в което дори за пътуване до великия братски СССР се изискваше изходна виза.
НРБ беше място, в което най-голямото престъпление срещу държавата беше антисъветизмът ( “бай Тошо”, както ласкаво го наричаха подмазвачите, караше слугите си от най-близкото му обкръжение да му разказват вицове за себе си, но никога за СССР) .
НРБ беше място, в чиято столица, преди въвеждането на централното отопление, снегът ставаше кафяв за ден-два след като е паднал и се е смесил с гъстия отровен пушек от горенето на въглищата и дървата.
НРБ беше брънката от съветската верига, в която беше осъществен експериментът по етническо прочистване чрез “възродителния процес”.
НРБ беше място, в което туристите от окупираната от СССР Източна Германия биваха избивани безмилостно при опит да бягат в съседни балкански страни, въобразявайки си, че тук ще им е по лесно и безопасно, отколкото да преодолеят Берлинската стена.
НРБ беше място, в което системата на привилегиите за правоимащите, определяни като такива по списъци от ЦК на БКП, беше развита дотам, че това властващо малцинство дори не си правеше труда да ходи да си взима само пържолите. Обслужваха правоимащите по домовете им все едно, че са социално слаби или болни.
НРБ беше място, в което правонямащите, огромното мнозинство от населението, не можеше да припари ( освен като част от прислугата) до резерватите на властовото материално благополучие, изградени с десетки в най-хубавите места за отдих и забавление в китната ни родина.
НРБ беше място, произвеждащо големи количества храна за износ за непретенциозния съветски пазар, която беше дефицитна в българските магазини – имаше купони за храна в моето детство, когато се появи изразът “ къде изчезна, бе човек, като червения пипер”.
НРБ беше държава, в която за новата 1988 г. хората си подаряваха килограм картофи, превърнали се в деликатес.
НРБ беше “развита социалистическа икономика”, която произвеждаше бронетранспортьори ( и ги харизваше щедро на “борци за свобода” на няколко континента), но не можеше да осигури на населението детски колички и мляко на прах за кърмачетата. И до днес носталгиците си спомнят с умиление как НРБ е наливала масло във войните, продавайки ловко оръжие едновременно на две воюващи помежду си държави ( Иран и Ирак), макар същите реваншисти днес да се правят на миротворци, борейки се българско оръжие да не бъде предоставяно на борещата се за оцеляване Украйна с “аргумента”, че всяко предоставяне на оръжие означава съучастие в разгарянето на войната.
НРБ беше място, където клиентът се подмазваше на сервитьора за място или порция кюфтета.
НРБ беше място, където подмазвачеството за всякакви облаги, вкл. за услуги ( от рода на фризьорските) не само беше общоприето, но и беше смятано за задължително за успеха на подмазващите се без свян пред широките народи маси.
НРБ беше място, в което човек можеше да пътува със самолет до морето веднъж в годината ( субсидираният от държавата за целта бензин платихме после, както се видя се при мораториума на Луканов по плащането на огромния външен вън дълг, завещан ни от режима), но само ако се е държал прилично през нея и е заслужил благоволението при разпределението на местата за почивка в съответната ведомствена станция.
НРБ беше място, в чиято столица човек можеше да обиколи за по-малко от час пеш почти всички “заведения за хранене” ( кръчми и ресторанти) и пак да не успее да седне в някое от тях.
НРБ беше страна, в която чуждестранните студенти научаваха най-напред думата “връзки”. “Връзките” бяха онази форма на корупция, за която всеки знаеше, търсеше и хранеше, но никой не преследваше.
НРБ беше страна, в която вестниците служеха за тоалетна хартия поради липса на такава – а когато се появи тук-там по магазините веднага се превърна в нарицателно за търсена стока, която са “пуснали”.
НРБ беше страна, в която пенсионираният ми родител буквално преспа цяла нощ на бул. “Георги Димитров” до Халите в София пред магазина за електроуреди, за да ме уреди с мечтаната печка “Мечта”, докарана в един екземпляр в края на предишния работен ден.
НРБ беше страна, в която имаше два-три вида хляб, но не винаги. Опашките се извиваха пред фурните за многочасово чакане преди празници като 9 септември и 1 май, за да се снабдят хората авансово с хляб за предстоящите няколко дни, когато нямаше откъде да си набавиш парче хляб насред комунистическите почивни дни, измислени в името на човека.
НРБ беше място, в която от закупената от гастронома кайма в тигана течеше нещо лилаво и гадно на мирис, а жилите в нея можеха да погнусят и най-гладните ( къде ли отиваха вкусните мръвки от месото при разфасоването в кланиците ?).
НРБ беше туристическа държава, в която в курорта “Слънчев бряг” съм виждал западен турист да плюе с погнуса срещу витрината на заведението току – що отхапано парче от т.н хот дог.
НРБ беше място, в което си беше жива истина вицът за месарницата (“ Преди на табелата пишеше При бай Пешо, а вътре имаше месо. Сега пише МЕСО, а вътре – бай Пешо).
НРБ беше развита социалистическа държава, в което режимът на тока беше наречен весело от народа “дискотека”.
НРБ беше място, в което бъдещето на нацията беше заставено да марширува по площадите в чест на 1 май по къси полички и панталони под атомния дъждец със съветски произход.
НРБ беше място, където цензурата беше следствие от съветската, но автоцензурата, по оценка на убития на рождения ден на диктатора Живков писател Георги Марков, беше постигнала нечувани дори за СССР върхове.
НРБ беше държава, в която се произвеждаха много филми, но в нито един от тях не можете да видите действителността, описана по-горе – което на пречи на БНТ и днес да ги върти за радост на носталгиците по НРБ и да ги величае, като велики произведения на изкуството.
НРБ ,при всичко това, беше страна, в която съветските гражданки неистово желаеха да избягат от огромния съветски затвор и да се задомят в българския му филиал с облекчен режим.
Това казва всичко за…СССР.
А ето какво казва още Политковская.
СССР – это не автоматы с газировкой, а ГУЛАГ и 4 миллиона доносов.
CССР – это маразматики у власти и бедность, как норма жизни.
СССР – это лицемерие. При показном антизападничестве поездка за границу – это поощрение, а вещь из-за границы – небывалая удача.
СССР – это одинаковость во всём. В одежде, в еде, в песнях, в мыслях.
СССР – это дефицит и отсутствие всякого прогресса.
СССР – это коммунальные квартиры, где одна кухня и один коридор на всех. Где слово “сосед” приобретает особый смысл.
СССР – это запрет на выезд за границу, это тюрьма за валютные операции, это запрет на любую политическую деятельность вне рамок компартии.
СССР – это запрет на частное предпринимательство. Запрет на частную собственность, как таковую. У человека нет и не должно быть ничего личного, своего. Человек принадлежит общественному, а не себе.
СССР – это всепроникающая цензура и никакой свободы мнения и распространения информации.
СССР – это постоянно враньё, серость и забитость.
СССР – это пионерские линейки, комсомольские собрания, общественное порицание и осуждение. Унижение перед всеми, размывание и уничижение всякой индивидуальности.
СССР – это повсеместный блат и вымогательства.
СССР – это навязывание милитаризма и имперского сознания с самого раннего детства.
СССР – уравниловка.
СССР – это когда государство делает вид, что платит нам за работу, а мы делаем вид, что работаем.
СССР – это унизительное ожидание подачки от государства.
СССР – отсутствие предметов личной гигиены.
СССР – это убожество быта.
СССР – это чувство бессмысленности и абсурдности происходящего.
СССР – это неуважение к личности. В школе, в институте, на работе – все официально домогаются до личного пространства человека. И это считается нормой.
СССР – это пропаганда из каждого утюга, очереди и пустые прилавки.
СССР – это постоянное ожидание и страх перед войной.
СССР – это пункт в анкетах “ставит личные интересы выше общественных”.
СССР – это подозрение ко всем кто выделяется.
СССР – это невозможность читать, смотреть и слушать, что хочешь.
СССР – это очередь за колбасой, где люди теряли сознание.
СССР – это отношение к человеку, как к расходному материалу.
СССР – это графа национальность.
СССР – это беспросветность завтрашнего дня, имитация жизни, как таковой. Это жизнедеятельность.
СССР – это ненависть к уму и любовь к станку.
СССР – это въедливый антисемитизм спускаемый сверху, доходящий до последней коммунальной кухни.
СССР – это унизительное отсутствие выбора во всём.
СССР – это лизоблюдство и трепет перед начальником. Пресмыкание перед силой.
СССР – это когда цель оправдывает средства.
СССР – это идеология ненависти, зависти и подлости.
СССР – это противоположность свободы, как таковой. Отсутствие свободы передвижения, свободы совести, свободы мнения, свободы мысли. И постоянные декларации, собрания, парады, пламенные речи, шествия, планы, нормы, плакаты, доски почёта, доски позора – огромные, фанерные ширмы, прикрывающие истинную картину вещей.
СССР – это ложь и еще раз ложь. Насильственный изврат человеской натуры. Подмена всех общечеловеческих ценностей.
СССР – самый длительный в истории недобитый человеконенавистнический режим.
И вот мы снова там, за родным Железным забором с колючей проволокой, где дракон может наконец-то с упоением продолжить ненадолго прервавшийся роман со своей едой. На рельсах вероломной войны, по горло в чужой крови, мы с мазохисткой ностальгией скатились обратно на плаху, где уже ждали наши палачи.
История, как хроническая хворь, склонна к рецидивам. А радикальное лекарство одно – своевременная химиотерапия клеток, несущих смерть. У нас этого не случилось, из СССР в «новую Россию» мы перетащились со всеми советскими клопами.
Струва ми се подходящо тук да отбележа, че има яка активация на “платена руска любов” по форумите (няма лошо(хм?) – нали сме демокрация (ехидно те!)). Проблема е НЕ, че на мен никой не ми плаща и все пак следя няколко форума (не мога много/всички – на мен не ми плащат, какот отбелязах) , а че всъщност много ясно се вижда затишия – мълчание – атака – оливане. При един естествен процес на коментиране и обямана на мения/спорове/и т.н – това нямаше да се наблюдава, особено толкова очеизвадно.
“НРБ беше място, в което правонямащите, огромното мнозинство от населението, не можеше да припари ( освен като част от прислугата) до резерватите на властовото материално благополучие, изградени с десетки в най-хубавите места за отдих и забавление в китната ни родина. ”
И където в барчетата предлаганата стока бе с ПОДценка.
Де да беше само туй.
А за ссср списъка е безкраен. Колко милиарди рубли са профукани само по линията на износа на световната революция в най-обтекаеми форми. Примерно, спомня ли си някой сега за могъщото до разпада на болшевишка русия Пъгуошко движение галеното дете на цк на кпсс във външнополитическата му дейност.
Мненията на Иво и Анна, както и моето, за тогавашното време и това, което се отнасяше за България и СССР напълно се покриват.
Изживял съм напълно всичко, защото бях свидетел на казаното от тях.
Само едно не знаех, че изказаната мисъл от Политковская „Те ни лъжат, че ни заплащат, ние ги лъжем, че работим“, е руски израз. Същият, който със смях използвахме и в България.
Така, че освен в произхода, и в това нямаше различие!
Фацит, за мен взех окончателният и единствено правилен избор и съм доволен че го направих. Понеже винаги идва моментът, когато човек все повече живее със спомените си, си спомням за щастливите мигове от детството си, където се рее някогашната България. За нея си спомням, но повече за изживяното с роднините и близкитте ми приятели. Всички те бяха и са всред тези, които също биха подкрепили мненията на Анна и Иво.
Ето още от НРБ: https://frognews.bg/novini/skandal-polititsi-sabotirat-kupvane-gaz-napolovina-evtin-ruskiia.html
https://zonanews.bg/dokumentite-i-arhivi/komunisticheski-otrocheta-falshifitsirat-istoriyata-na-bolshevishkoto-robstvo-v-balgariya
Политковская за отрочето на СССР: ” …реши да основе цялото си управление изцяло върху подкрепата на олигарсите, милиардерите собственици на нефтените и газовите находища на Русия. Путин е приятел с едни от тях и води война срещу други и в това според него се заключава държавническото изкуство…
От топ-5 на криминалните дела на заместник-кмета по международните връзки в Бандтиският Петербург :
1995 г.предава монопола върху зареждането с гориво на самолетите на летище Пулково на Фрейдзон и Скигин + терминала за зареждане на корабите в пристанището на Петербург на фирма, в която същите са ортаци с “Антикварят” от тамбовската ОПГ и“Крокодила” от малишевската. Фрейдзон го съветват да забрави акциите си и да бяга от Русия и продават отнетите акции на “Лукойл” и “Газпромнефт”- чиста печалба и не само … 2015 г., Фрейдзон разказва как Путин яростно се пазари за всеки процент комисионна от зарядните станции на Пулково, как заедно със зарядните станции за самолети и кораби, предава на мафията и всички доставки на гориво за автомобилите в града и те доставят бензина и на милицията в Петербург . Помощникът на Путин с прякор “Гангрената” оглавява предлагането на едро на горива в града, контролира Киришската рафинерия на “Сургутнефтегаз”. В града други доставчици на горива просто не се допускат. Путин става президент и с Гангрената прибират целия “Сургутнефтегаз” – третата по големина руска петролна компания. В Петербург се разгаря поредното преразпределение на пазара на горива. Литвиненко пише досие за връзките между Путин и тамбовската престъпна групировка. 2007 г.шефа й е внезапно е арестуван и затворен за близо 30г. – “Газпром” поема бензиностанциите в Санкт Петербург … после в други градове по света и у нас
” … В тази схема обикновените хора не са предвидени… затова не го харесвам – пише Политковская – заради сухата му деловитост, която е по-лоша от престъпление, заради цинизма, расизма и лъжите му, заради газа, който използва при обсадата на „Норд-Ост”, заради избиването на невинни хора, което не спря нито за миг …”
А ето едно чудесно описание на на Русия и “руския мир”
Пьяные крики и запах сортира –
Внешние признаки “русского мира”.
Цепь золотая на шее банкира –
Связь поколений “русского мира”.
Русский язык стал родным для башкира –
Это политика “русского мира”.
У депутата седьмая квартира –
Вот справедливость “русского мира”.
Крест золотой на груди рэкетира –
Это духовность “русского мира”.
Из негодяя сделать кумира –
Идеология “русского мира”.
Ложь ежедневная телеэфира –
Это правдивость “русского мира”.
Двадцать копеек пачка пломбира –
Память фантомная “русского мира”.
В морду удар от отца-командира –
Вот “педагогика” “русского мира”.
Насмерть кувалдой забить дезертира –
Это гуманность “русского мира”.
Сытый смешок на устах конвоира –
Это реальность “русского мира”.
Вор, матершинник, подлец и задира –
Это сторонник “русского мира”.
Кнут, кандалы, яд, петля и секира –
Издревле скрепы “русского мира”.
Смерть вместо масла, война вместо мира –
Это основа “русского мира”.
Братья, друзья, земляки-украинцы!
Разве нужны нам такие “гостинцы”!
Войны, теракты, “русские марши”.
Нам бы мерзости этой подальше!
От всякъде и от всичко струеше посредственост .Тя беше еталон , всичко различно ,всичко което не се вписваше в нормите на социалистическото общество беше вредно, беше забранено .
Мрак
Три пъти съм се натравял/а с развалена пица от пицарията на ъгъла на бившите булеварди “Готвалд” и “Заимов” и поне още толкова пъти от хот-дог с развален кренвирш. За мизерията да живеем пет души в двустаен не искам да си спомням. Познавах и по-тежки случаи (четири души в боксониера). В класа ми в Немската гимназия 15% се оказаха връзкари. И т.н. с неприятните спомени от соца, който за щастие безвъзвратно си отиде.
Но относно втората точка в статията: така и не разбрах защо СССР не ни е прилапал, при положение, че бай тошо е бил готов да ни хариже. Какви съображения са имали таварищите да не искат още територия, за каквато принципно ламтят?
Предлагам штрих към изнесения списък.Той ще обясни другите.
НРБ стана прокълнато място след завладяването от СССР,населено с бивши хора,ькоито трябва да бъдат унищожени и наши нови хора,борци срешу фащизма и капитализма, Те са правоимеещи съгласно всички закони.
Мястото на бившите и “новите” хора в обществото се наследява от тяхните потомци.Резултатът е явен и днес.
Слава Украина!
На героите слава!
Човек е така устроен, че е склонен да забравя лошото и се надява, в бъдеще, доброто да надделее .
Пропагандата на всеки диктаторски режим използва това и продава надежда за утре! ако слушкаш днес !
Той преследва, затваря или убива тези, които казват, показват и доказват истината за лъжата . Eстествено , накрая режимът пропада , зaщото не се търпи, но никога не признава и не поема вината без мезета! И ако продавачът не бъде премахнат като ракова клетка, вади от чувала нови надежди и пак ги предлага на публиката .
За съжаление, някои са готови цял живот да ровят по кофите , но да продължават да си купуват бонбончета от същия продавач. Защо им трябва да си развалят рахатлъка – имат си надежда . Не се яде ама крепи човека!
@симпатизант/ка на ДСБ
Не ни прилапаха само защото нрб даваше още един глас към ссср в оон.
симпатизант/ка на ДСБ, димитър 💙💛,
не става въпрос за анексия, а за признаване правото на москва да третира България като своя република – това е съгласуван през 1962 г с москва и обявен на декемвр. пленум 1963 г , курс на БКП , който е гарант за властта и привилегиите на върхушката – на юлския пленум 1973г , пак след предварителна консултация с москва, е приет документ за ”възпитаване” в „дух на признателност и вярност към ссср“ на българите , което включва задължителен руски език – като пример за другите съветски сателити за “сплотяване на редиците” към ссср, на Кримската срещата на соц. лидерите 1978 г тодорживков обявява България за де факто съветска република – престрояването в строя за БКП не започва с перестройката – това е ДЪЛГОСРОЧНАТА болшевишка стратегия за русифициране на България от началото на 1919 г. , когато ръководството на БКП е овладяно от московските агенти коларов и г.димитров и БКП всъщност става Пета колона на ссср , която след 1989г се подържа от множеството разсейки и до днес…
Един наш съвременник казва:
“Някога идеологиите се легитимираха с бъдещето, сега все повече ще се легитимират с миналото. Най-лесните легитимации. Нещо като подписване на празен чек. Миналото е добро за спомняне и разказване, пълно с истории и хора, но абсолютно празно и призрачно, ако се опиташ да живееш в него отново или да накараш други да живеят там.”
“Колкото повече едно общество забравя, толкова повече някой произвежда, продава и запълва с ерзац-памет освободените ниши”
“Винаги може да се намери някой политически Франкенщайн, който да ни обещае един нов свят, съчленен от носталгиите ни по вчера”.
…
България ми изглежда неспасяемо обречена на политическа амнезия.
Колко ние разбираме, че сме болни – не знам.
Колко е лечима тази болест – не знам.
политика 24*7 ??? гадно.
вече и новините не пускам и ми е тотално безинтересно онези лъжци в безнародното събрание ще си кажат ли да или пък не. съвсем ясно е че и без тях и със тях вкуса на животеца в БГ е вкисната боза. Може би има начин да е по-сладък но прекалено много вкиснати джибри(и сини и червени и зелени) има в казана. В БГ дори бирата е с вкус на боза, пак поради същите причини 🙂 Единственото, което ме вълнува е съдбата на братята запорожци. Джуджето стана за посмешище и даже Ердоган го пусна по пързалката но това все още не е краят му. Тепърва братята американци ще му мислят цаката. А дотогава Слава Украину и God Bless Amerika!!! Моля г-н Himars, заповядайте!
https://youtu.be/75as9-uRe6A
Где серп и молот, там смерт и голод!
По-добре не може да се каже, г-н Инджев! Само за соцфилмите имам малко допълнение: Имаше някои от тях, които показваха (частично!) соцдействителността. Например: “Самодивско хоро”, “”Двойникът”, “Оркестър без име”, “Дами канят”….
Благодapя за oтгoвopитe!
слево молот,справа серп,вот советский герб,хочеш жни,а хочеш куй все равно получиш хуй.
Към Павел:
Повтарям какво съм написал: НИТО един филм не показваше и не можеше да покаже каквото и да било от онова, за което съм си направил труда да спомена. НИТО един. Не беше възможно.Нямаше да го допуснат да го снимат, камо ли да го показват.
Към ЦК на БКП в НРБ е функционирал отдел “Пропаганда и агитация”, произвел следните лозунги:
1. Никой не може да измами народната милиция
2. Във всяка къща говедо
3. Другарю предай яйцата си предсрочно
4. Всеки компот – бомба в борбата срещу американския империализиъм
5. Да живее международното положение
6. 35 години народна власт – 35 години цирк
По едно време имаше лозунг и на кутиите с локум:
“35 години народна власт – 35 години обикновен локум”
Аз затова написах “частично”, г-н Инджев. Например, как героят на Павел Попандов трябваше да разтовари един камион със сапунарници, за да си купи един:)))) Разбира се, това е една много малка част от соца, най-невинната може би….Бъдете здрав!
Към Павел:
Така е, частична критика в края на комунизма беше възможна.
Поисках оставката на Тодор Живков на младежки форум в НДК през пролетта на 1989 -та.
Изказвах се публично срещу “възродителния процес”.
Поисках в ръководството на Младите журналисти към СБЖ да декларираме солидарност с китайските студенти, смазани на Тянанмън от танковете на режима.
Преди това се изказах публично в БТА в защита на арестувания поет Петър Манолов и т.н.
Но всичко това не ме прави “борец срещу комунизма”.
Моето си беше “частична критика”, въпрос на лична позиция на човек, който се заявява срещу системата, но без да съм бил репресиран нямам право да претендирам за нещо повече, за да не изглеждам жалък в очите на истинските страдалци по затворите от предишни години.
Така е и с киното. Имаше намеци, недомлъвки, опити за езопов език и нищо повече…
Съгласен съм. Далеч съм от мисълта, че показаното в тези филми е някаква форма на дисидентство или нещо подобно….казвате “…и нищо повече”….то “повече” нямаше и как да има, защото съответният филм просто нямаше да го допуснат до екраните….бях ученик, когато пуснаха по кината “Една жена на 33″….след няколко дни го спряха…явно цензорите бяха осъзнали пропуска си….
В интерес на истината съм преживявал филма “Топло” 2 пъти, но без частта със затвора. Белези от онези “майстори” все още си личат по стените на жилището.