В интересния текст на Клуб Z с примери от европейската история по отношение на купонната система прочетох, че в НРБ тя е отменена през 1953 г. Предполагам, че твърдението се базира на написаното в някой учебник или енциклопедия, а не на лични спомени. Не търся заяждане. По-скоро допълвам картинката.https://clubz.bg/125659
Имам такива. Роден съм през 1955 г. и много ясно помня купоните. Имаше такива за елементарни хранителни стоки, като лук и червен пипер, а вероятно и за други подобни стоки от първа (хранителна) необходимост. Раздаваха се от дейци на профсъюза. Както всичко останало в НРБ той беше единствен и централно командван. Активисти ходеха по домовете и раздаваха купоните.
Но не това е най-важното по тази тема. Вечният дефицит на стоки за населението раждаше и вечно ограничаване на потреблението. Масова практика до самата кончина на онази кочина беше в магазините да се определя лимит при пазаруването. Това на практика си беше купонна система, която никой никога не е отменял по времето на комунизма в България.
Днес, когато ни заливат от екраните с реклами за стоки, свързани с личната хигиена на жената, младите българи едва ли могат да си представят времето, когато и този вид стока беше в списъка на дефицитните артикули. Жените бяха принудени да ползват лигнин. Когато той се появяваше в аптеките, наставаше поредната битка на опашките. Даваха само по един пакет на купувач. Поради което семействата хитруваха и пращаха децата да се редят поотделно.
Не по-малко драматична, а направо емблематична, беше вечната гражданска война във фурните. “Другарко, не давайте повече от един хляб на човек”, провикваха се отчаяните хора от края на опашката при опасността да им се наложи да чакат поне още час до новата партида хляб. Поне така беше в моя квартал.
А какво да кажем за практиката на връзките с продавачите на всичко – от зарзават и плодове, до месо и какво ли не. “Купоните” в случая си бяха банкнотите, с които тези връзки се употребяваха за снабдяване под тезгяха? Любимата ми карикатура, промъкнала се в “Стършел” по онова време, беше илюстрацията на разговор между двама граждани по време на една безснежна зима. Един тегли шейна, а друг носи пазарска чанта. “Къде с тази шейна?”, пита единият. “А ти къде си тръгнал с тази чанта?”, риторично отговаря другия.
Колкото до качеството на “услугите” друга любима карикатура от периода на леко открехнатата врата на критиката показваше две чорлави продавачки да сочат възмутено към стреснат клиент: “Миче, дай на този тиквеник един тутманик, ма!”.
Но най-най-любима ми е все пак една истинска случка. Бащата на съпругата ми ( чийто баща е разстрелян като депутат от последното царско народно събрание, макар да е бил независим ) влиза в една млекарница и пита невинно “ Имате ли аспирин?” Възмутената продавачка ядосано му отговаря, че това е млекарница. “А, извинявайте, дайте тогава едно мляко”, казва Христо Павлов, виждайки много добре, че няма нито едно бурканче в магазина. Може да е взаимствал сюжета от виц, но наистина е разиграл сценката.
Моят баща, който ( уви) беше на противоположния полюс на Христо Павлов в политическо отношение, въпреки това беше прихванал от ехидството на времето, в което дълго беше живял. На видимо преклонна възраст, разчитайки на заблудата относно старческия си вид и разум, обичаше да се майтапи подвеждащо с въпроси от рода на “марулките имат ли нитрати?”- и като получи отрицателен отговор, подминаваше с “а, жалко, свикнал съм си с нитратите”.
“Весело” беше, ама не съвсем…
Купонната система беше толкова жилава, че оцеля и след съветския перестроечен преврат в България. Въведоха я през зимата на 1990 г. ( например за бензин) в чистия й вид другарите, които свалиха другаря Тодор Живков. На път бяхме да й ядем попарата и през Виденовата зима ( когато гостите на “Мултгруп” бяха заснети да плюскат на корем в ресторанта на х-л “България” пред погледите на минувачите по бул. “Руски”).
Трябва да помним какво сме надживели, за да не се случва и на потомците ни, които си мислят, че свободата и изобилието са гарантирани дадености.
Идваше ми да удуша тъщата, която с върховно презрение заяви, че баба ми и дядо ми били вземали малки пенсии, защото били “земеделски”. Презрението се беше концентрирало в думата “земеделски”. А тя, Симеоновската ченгесарска тарикатка, била “заслужила” повече. Така беше – тези, които произвеждаха храната, гледаха празни витрини и затваряха буркани, за да изкарат зимата. Бегло ще спомена, че след като са отнели земите на селяните, са им забранили да ходят да живеят по градовете заради жителството. Така на практика ги превърнаха в роби доживот. Иначе и аз помня купоните за хлаб.
То да бяха само купоните – на китка да ги боднеш…
А режима на тока по квартали (“дискотека” му казваха) и водата?!
Промяната на уикендите по окръзи?!
А опашките за банани?!
Тоалетна хартия имаше само в София – в провинцията
командированите слизаха от влака с наниз ролки на книжен канап?!
Цветен телевизор и автоматична пералня – само с “връзки”?!
Празните магазини по лукановото и жан-виденовото?!
Пенсиите и заплатите по 4$?!
Фалитите на България?!
И още, и още, и още…..
А повечето от сегашните ни “политици”, включително и пРезидента, искат да ни върнат в СеСеСеРе?!
Разбира се дфицитите бяха присъщи на онова време. Дори и през 70-те, когато “построихме две Българии”.
Да си припомним какво казва Бойко Борисов в предаването на Мартин Карбовски.
М.К.:
– Сравняват Ви с един предишен управник. Това е картинка от Фейсбук. Дали ви ядосва или ви радва? В тази картинка има малко носталгия, има малко шега. Може би има и малко опозиционни намеци. Виждате ли я?
Б.Б.:
– Виждам я, но тя е некоректна към Тодор Живков, защото една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство.
М.К.:
– Харесва ли Ви, че ви сравняват с Тодор Живков?
Б.Б.:
– Не, не ми харесва, защото сме несъизмерими.
М.К.:
– Мислите, че той е по-голям от вас?
Б.Б.:
– Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил показва, че доста неща са били направени. А е и факт, че 20 години ние приватизираме, ние само приватизираме това, което е построено до тогава.
Та, наред с липсата на маслини, боб, червен пипер и др., най-яркият ми спомен беше дефицитът на ножчета за бръснене някъде в средата на 70-те. Дядо ми беше писал писмо на баща ми, ако не може да му изпрати ножчета, да му събира своите и да му ги занесем, защото неговите и много употребявани вече не бръснели.
на оня купон в поредната бсп-арска криза славиту не вика:” ОНИЯ-яяя-яя…(sega/tush-7.23)”
https://www.youtube.com/watch?v=onl6H1wqha8
… и трябва да напомняме как сме го надживели и защо пак се хващаме на хорото им
Бях на 7-8 (1978-1979 г.) години…баба ми съобщи, че в магазина наблизо “пуснали” захар, ама давали само по 2 кг. на човек….строго ме инструктира, когато отидем в магазина да се правим, че не се познаваме, за да може всеки да вземе по 2 кг….често чета по форумите коментари, кои били най-лошите черти на българина – говори се за алчност, злоба, завист…ами не, най-лошата черта на българина е извънредно късата му памет…..
Баш по темата:”Купонната система беше толкова жилава…”, а и нея ни взеха
… по Евгений Дайнов(dnevnik/2013/05/20_elegiia_za_ivan_kostov): “… след разрухата, донесена от Жан Виденов – спомнете си как вестник “Дума” публикуваше рецепти за затваряне на хляб в буркани – нямаше никакви гаранции, че България изобщо някога ще се възстанови. Само три години по-късно обаче не само се беше възстановила, но и бе призната за отговаряща на критериите от Маастрихт. Костов направи това, не някой спасител, цар или месия… после дойде царя
…Наех студентите да изрязват вестникарски материали и ги сортират по папки. Когато две години по-късно зарязахме тази работа най-дебелата се оказа озаглавена “Костов яде деца”. Дори на студентите бе направила впечатление всекидневната, провеждана без прекъсване, година след година, канонада по бившия министър-председател.Оттогава Иван Костов е виновен за всичко. 2009 г мислих, че дъното е стигнато с твърдението на тогавашния президент Първанов, че Костов е виновен за взривовете в голям военен склад. Това обаче не се оказа дъно, защото 2013 г Костов се оказа виновен за надутите сметки на тока, изкарали хората на улицата…Израстна поколение, което има смътна представа кой е и какво е правил, но твърдо знае: трябва да бъде мразен. Допреди няколко години начинаещите студенти имаха и отчетлива черно-бяла картинка, очевидно набивана им в главите в домашна обстановка: Живков – добър, давал на народа; Костов – лош, взел всичко на народа. Днес знаят, че Живков не е “добър”. Но Костов продължава да е лошият.
… Не че не си навлече неприязънта и на външния свят. Еврокомисията направо хлъцна, когато с режещ тон Костов й съобщи, че няма никакво намерение да чака десет години за влизане в съюза, както му бе намекнато в началото. Американците останаха втрещени, когато Костов отказа България да приеме 20 – 30 000 албански бежанци. Руснаците – Костовото правителство им отказа въздушен коридор към Косово, за да стоварят войски в Прищина, преди да са пристигнали западните съюзници.
Вътрешната, българската омраза е, защото !!!! затвори социалистическата промишленост.
Рядко си спомняме, че до 1997г. българите си живееха, както бяха привикнали от 60-те години. Ходеха на работа в държавния завод, където не работиха нищо полезно, но получаваха някаква заплата и вземаха от завода всичко, което им трябваше, да работят “на частно” – в сивия сектор. Заводите бяха на загуба, не произвеждаха нищо конкурентно. Загубите се покриваха от данъците, които никой не плащаше. Точно зад това съхранение на социалистическото:”те ме лъжат, че ми плащат – аз ги лъжа, че работя”се източваха предприятията и доведе до пълен фалит на държавата и Костов продаде тези предприятия барабар с дълговете им. Спря течовете в бюджета, но разруши привичния начин на живот. Костов ни “взе всичко” – разруши света, в който не се поемаха нито рискове, нито отговорности и съобщи, че е време да запретнем ръкави … оттук е на крачка до това Костов да е причинител на всички злини – просто защото е зъл. И докато чакаме КОЙ да ни “даде”, Иван Костов ще е виновен… Всички са си запушили ушите за грохота от падането на Костов, който каза: “изправете се и си вземете сами” …
Този грохот отеква …”
Сега е ваучерна с-ма. Почти е същото, като от едно време. У наШта фирма примерно, редовно се редят на опашки за тези баучери. Без тях не могат. А ако някой месец случайно не дадат, реват на умряло.
Към Р1:
Няма да обяснявам защо сравнението между ваучерите, като фирмен бонус, нямат нищо общо с рожбата на вечния дефицит от онова време. Това е поредната лъжа в графата ” и днешните са маскари”.
В момента си спомням неща случили с мен:1968 се отказах да ям пастет от свински дроб, който много обичах, защото в консервата беше пълно с кокали нокти и косми. 1971 в лавката на БАН няколко пъти успях да хапна прекрасни сандвичи с чудесна шунка от кутии за изност и толкова. Няколко пъти от 1984 през октомври си купувах една палка луканка(повече не даваха) за нова година в деликатесния магазин на Стамболийски. След 88а луканката и другите деликатеси изчезнаха въобще. 1984 си купих от масква комплект лакмуси за нитрати. Стана страшно след като проверих “качествената” продукция на производители на зеленчуци на пазара в Младост1. Безмислена работа. Сега си спомних и базкрайните ремонти на водоснабдителните етернитови тръби, които се пукаха всеки път на различно място през 6 месеца, също така и топлофикация ремонтираше непрекъснатите пробиви, а ние редовно си газехме кал. Тези тръби сигурно им излязоха толкова скъпи колкото, ако бяха направени от злато.
Другите неща: нямането, опашките, седене по нощите за най-необходимите ни хранителни продукти и не само това, бензини, битова техника и чакането 10 и повече години за източен таралясник, жилища и т.н. повечето от нас не са ги забравили.
Лошото е, че младите не го знаят това, а то трябва да се изучава в училище.
към よ:
Костов не затвори социалистическата промишленост. Аргументите са извън темата и ги спестявам.
В средата на осемдесетте години, през една лятна ваканция ( бил съм на 12-13 години) се случи да вися към два часа на опашка за ……кокали с една тумба бабички. До сега като се сетя за този случай още се чудя от какъв зор сме ги купували.
Купонната система винаги съпътства управлението на другарите по цял свят – и живков, и луканов, и виденов … По време на другаря борисов нямаше купони, защото вече бяхме в ЕС, но ако ни изкарат от този съюз, пак ще има купони!
1958 г, ходех редовно да купувам с купони, нараздадени от ОФ-ето на родителите ми, разни стоки, в бакалиите на пресечките А. Кънчев и Н.Рилски или на Раковски и Рачо Димчев/в центъра на София и ……..през 80те години бях на гости в едно село ,близо до Мездра, където всеки ден в 10 часа в центъра на селото, се събираха всички жени и баби, чакайки да докарат….ХЛЯБА. Доваха по един кг хляб на човек. Когато отивахме на гости в селото си носехме хляб от София, а в края на 80те и . лук, картофи внос от Полша, червен пипер и др. Да не забравяме М.Точър: Социализмът фалира, когато свършат парите на другите !
Явор,
!? текста на Дайнов е пределно ясен ,
но сте прав – само Костов беше омаскарен, но заслугата не е лично негова и на екипа му – всъщност това за цялата страна тогава е въпрос на оцеляването ни като държава – а няма как при въвеждане на пазарна макроиконом. рамка да се говори за соц икономика – но истината е, че Иван Костов е от малцината които имат понятие от пазарна икономика след 1989 и лично допринася много нещата да се развиват в тази посока още с началото на прехода – на 2 пъти извежда държавата ни от фалит като финансов министър и като премиер – а България не е имала работеща икономика поне от 1985-та с уникалната по липсата на всякаква икономическа логика грандоманска соц индустрия, България не е развивала и технологии (всичко е крадено от техн. разузнаване), 80-те год.външния дълг вече е непосилен + огромна вътр. задлъжнялост – а и по чудо се разминаваме с гражданска война, след отгледаните паравоенни организации в спортните клубове и ловни дружинки +целенасоченото етническо напрежение с т.нар. Възродителен/любима “руска” думичка наред със стамболовче, спасяване , освобождаване/ процес – при правителството на ОДС дългът е на много ниско ниво, което е базов индикатор за ефективност – това, което правиш да те издържа – икономиката ни ускорява темповете си на растеж и това се запазва до кризата – България вече стоеше стабилно и тропосаха царя да ни ”спасява” – блокираха реформите и възстановиха руския мафиотски модел до днес отговарящ на въпроса КОЙ – та зад омаскаряването на Костов прозират не само бездарие, нищоправене, а и масиран внос на руска корупция – Иван Костов е Икономист и Държавник, но не е магьосник и докато българите не разберат точно какво направи той и екипа му тогава за България ще си седим на дъното на всички класации по нормалност в цивилизования свят с копейки, ОПГербчета и ДпСари на власт
“Трябва да помним какво сме надживели, за да не се случва и на потомците ни, които си мислят, че свободата и изобилието са гарантирани дадености.”
Не само трябва да помним, а както казва Рейгън: “Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме и на тях трябва да предадем да правят същото.”
Помня го онова “изобилие”. Всичко с връзки. Добре, че имахме села, в които старците-роби гледаха зеленчуци и животни. За хигиената във Вакумната фабрика във Видин се разнасяха легенди 🙂
Лошото сега е друго. В храните ни се слагат оцветители, подсладители, изкуствени мазнини и оцветители, които са силно канцерогенни. Работя във фирма, която продава медицински консумативи-торбички и ушиватели за оперирани от рак на дебелото черво. олеги лекари ходиха преди години на конференция във Виена и от анализа станало ясно, че ние ядем най-отровни храни в цяла Европа и поради тази причина сме най-болните от рак на стомаха и дебелото черво. Дори по заболели водим Украйна, в която аварира Чернобил.
Ни така, ни иначе.
“спомнете си как вестник “Дума” публикуваше рецепти за затваряне на хляб в буркани”
А аз много добре си спомням, че през Жанвиденовата зима, имаше места, където се продаваха фасове от цигари.
Точно така – събрани в найлонова торбичка стотина фаса и се продават на цена – 1/3 или 1/4 от цената на кутия цигари!
Сега никой не ми вярва. Дори и хора, с които заедно преживяхме тази мизерия…
Но какво ли се учудвам.
През социализма, в Бургас имаше две-три лимонададжийници, в които продаваха няколко вида сиропи.
Редяхме се на опашка и всички пиехме от общо 5-6 стъклени чаши. Изпиеш лимонадата, връщаш чашата, изплакват я надве-натри и – на следващия.
Никой не беше чувал за нарязан и опакован хляб в магазина и беше съвсем нормално, всеки да опипа всички хлябове, докато избере най-мекия.
Идилия…
в края на 1974 се започна ха и купоните за бебзин-даваха по 40 литра месечно по списък при касиера на предприятието с номерата на колите и имената на собственика.,после започна и с безумието,когато не се плащаше в брой на бензиностанциите,а се купуваха купони за определени литри от пуктовете за продажба на билети и някои магазини..
По време на соца имаше и т.нар. показни магазини. Което определение много точно издаваше трагикомичния факт, че останалите магазини не бяха за показване 🙁
Като ще споделяме… Прабаба ми (Бог да я прости) беше Активен борец против фашизма.. Как… Ами една банда (т. нар. партизани) са се нансяли в мазето й да се “крият”, а всъщност да плюскат… от жена сама с две деца (2ма погребани мъже фронтоваци, тя бе 8ми набор от миналия век)… след ТКЗС-арщината… осатва без нещо… свършва като чистачка в някой от новите Институти… един от “партизаните” се поиздигнал и на едно посещение я познава… не нзма дали да кажа излезнал по-човек… но казал – как така – ти беше ятачка… и те тъй с едно щрак на пръстите – антифашист, право на апаратмент, децата й с някакво бъдеще в “новата” тогава реалност… същевремнно по другата линия сестра на другата ми баба е изхвърлена от Медицинския поради произход.. една от 5 бройки за жени за специалността, ако не ме лъже паметта… настанена е щерка на “по-равен”… Партията с една ръка дава… с две взима…
Към Ivan:
Това са истории, характерни за мнозина, ако не и за повечето българи…
Съветвали са ме не веднъж да не споделям лични истории, за да не бъдат употребявани злонамерено срещу мен.
Съветът е основателен по линия на логиката и на практиката на очернянето.
Ще кажа само, че в моето семейство познавах като дете предимно “активните борци”.
Техните антиподи, смачкани от живота, се появяваха като някакъв реквизит от миналото ( без коментар по темата от тяхна страна) на семейния хоризонт.
Жива е още моя братовчедка, чийто баща е разстрелян по измислено дело от “икономически” характер срещу него.
Всъщност е убит ( може би в урановите мини, както по онова време е било обичайно), защото е хвърлил партийната си книжка от възмущение, че новата власт смазва негов приятел ( военен), сигнализирал в МВР за грабеж на вила в Княжево, извършен от правоверен комунист.
Достатъчно е да спомена споделеното вече от мен, че самият генерал Луков е бил чичо на майка ми, брат на прадядо ми Петър Луков, един от най-богатите хора в София в края на 19 и началото на 20 век.
Това е ужасно страшна тайна от времето на НРБ, споделена от майка ми ( Лукова по майчина линия) на смъртния й одър. Няма никаква причина да си го измисля ( след като беше намекнала нещо подобно в началото на 90-те), освен желанието й да се изповяда, пък да правим каквото искаме с тази информация.
Г-н Инджев , ще си позволя … защото трябва да се пише , да се знае –
След поражението при Добро поле ноември 1918 г. майор Христо Луков командва артилерийски дивизион. Епидемията от комунистическа агитация е по-опасна и от холерата и от коремния тиф – войниците масово дезертират „да градят република”. Сръбски подразделения безпрепятствено навлизат в страната ни. Майор Луков е на позиция край Кюстендил сам с 4 оръдия и в неравен бой срещу 500 сръбски войници възпира пехотната атака. На другия ден е подписано примирието. Кюстендил остава Български – Българския национален герой Ген. Христо Луков е убит от руски еничери по оня списък на опасни за москва Българи, заради огромния му авторитет и на Съюза на българските национални легиони – най-масовата бълг. младежка организация – родолюбива, жертвоготова, антикомунистическа.Митът за чудовищния фашизъм е алиби за националното предателство на комунистите. След съветската окупация на 9 септ 1944 г. с клеймото „фашисти” е избит или натикан в лагери цветът на България: политици, учени, индустриалци и предприемачи, офицери, водили войската в 3 войни за национално обединение, а децата им са дамгосани с клеймото „врагове на народа” – За паметта на ген. Христо Луков – за омаскларяването и провокацията наречена Луковмарш, организирана от русоробите
https://priorities.bg/bi-li-tragnal-general-lukov-na-lukov-marsh/
https://voinaimir.info/2017/12/hristo-lukov-antisemitism/