Епизодичните примери за осветяването на въпроса за заслугите на украинците, паднали в руско-османската война ( 1887-1878 ), които се появяват у нас най-вече след руската окупация на Крим през 2014 година, едва ли са повлияли на дълбоко вкоренената в българско съзнание като чисто руската мисия на български ментори.
В този блог и в “Течна дружба” съм дал своя принос за поправянето на несправедливото забвение. Давам си сметка колко е недостатъчен.
Всяко тържество на тази истина е смърт за руската имперска митология, която доведе до арогантното изригване на полковника от КГБ Гундяев, маскиран като руски патриарх, когато се накара на президента Радев за дързостта му да споменава и други националности сред онези, дали жертви в руско-османската война.
Ето две връзки към полезни статии по темата.
https://kontraprop.com/2017/03/02/pobedata-na-shipka-delo-na-bulgari-ukrainci/
https://www.marginalia.bg/fokus/za-premalchanata-ukrainska-rusko-turska-vojna-i-sled-neya/
Най-новото припомняне, предизвикано явно от повторената за кой ли път руска имперска лъжа за 200 000 руснаци, загинали заради нас във войната с османците, е дело на историка Стефан Дечев.
https://www.dnevnik.bg/knigi/2022/07/31/4375202_skritata_bulgaro-ukrainska_obshta_istoriia/
И друга тема, във връзка с несправедливото забвение на заслугите на наши приятели за въздигането на България, трябва също да стане достояние на колкото се може повече българи. Докосвал съм се ( неизбежно) и до тази тема, доколкото моите прадеди са чехи от Прага, дошли в София в края на миналия век на вълната на славянския ентусиазъм, без да е заразен от руския империалистически асимилаторски интерес. В статията си на тази тема Митко Новков вади в портал “Култура” вади на показ най-доброто, което ми е попадало по въпроса за чешкия принос за закъснелия български ренесанс сред европейските народи.
Задавал съм не веднъж в статиите си и в “Измамата “Сан Стефано” ( която от доста време може да бъде чута в аудио вариант в сайта на “Сторител” https://www.storytel.com/bg/bg/authors/390200-Ivo-Indzhev), защо Бисмарк няма паметник в България, при положение, че неговият натиск изиграва решаваща роля за руския император Александър II да обяви война на Османската империя. Хайде за Бисмарк, който просто е искал да отклони Русия от съюз с ранената от германската победа във войната от 1871 година реваншистка Франция, някак си да преглътнем несправедливото забвение у нас по адрес на оспорваната в самата Гармания ( от левите сили) фигура на обединителя на райха.
Не е честно българите дори да не знаят, че тъкмо на Бисмарк София дължи превръщането си в столица ( тъй като Бисмарк настоява на конгреса в Берлин София да остане в пределите на Княжество България, вместо да е придатък към васалната на султана Източна Румелия). Но какво да кажем за мижавото примижаване на заслугите на чехите за млада България при положение, че те не са дошли тук с цел да завладяват, както руснаците, нито са си правили сметки да сблъскват Русия с Турция поради свои тънки геополитически сметки ( като Бисмарк).
Колко улици “Мърквичка” или площади “ Братя Прошекови” ( плюс още на имента на всички заслужили чехи, споменати в статията на Митко Новков) имаме? Николко. Руският похлупак е задушил всякаква “конкуренция” тук.
НА СНИМКАТА: Авторът пред паметника на братя Прошекови на ул. Сан Стефано в София пред входа на БНТ, който се появи на мястото на някогашната “Прошекова” пивоварна.
8. Спешно осъществяване, в твърди и неотменими срокове, на максимално прецизна и обективна ревизия на писаната история на България, с цел официално установяване на истината, освободена от всякакви идеологеми, политически и други конюктурни съображения, почиваща единствено на доказани факти и документи.
9. Незабавно привеждане на всички учебници и спомагателна литература към тях, по предметите български език и литература, история, стопанска география и икономика, в съответствие с т.т. 2, 3 и 5.
10. Преназначаване на всички преподаватели от средните и висши училища в кратки и неотменими срокове, само след писмено декларирана лоялност по отношение официално утвърдените цивилизационен избор, геополитическа ориентация и интереси на Република България, в съответстние с т.т. 2, 3, 5 и 6.
„ПРИОРИТЕТИ”,
П.Т. 16.05.2019
Само паметници на чешки пивовари и алкохолици нямаме в София, това ли ни е приоритетът сега???
Господин Инджев, на Бисмарк дължим и град Варна, която остава в пределите на България. Османската империя е искала град Варна да остане анклав подобно на Кьонигсберг, днес Калининград. Както знаем, Бисмарк, слага своя шлем и вечерта отива в квартирата на турската делегация и с нелюбезен тон обяснява, че София и Варна трябва да са в границите на Българското княжество.
Името на фактическия освободител и на Варна е Бисмарк , но там има русски консул …
Все още не е известна една знаменита реч на Бисмарк пред Райхстага на 19 февруари 1878 г, в която железният канцлер обявява, че България трябва да има териториите по решеното на Цариградската конференция – с източна граница Черно море, на запад до областите населени с албанци, т.е цяла Македония, на север Дунав, а южната – край Солун с излаз на Бяло море. Той налага преговорите да са в Берлин, но Русия проваля голяма част от проекта на Бисмарк и се отказват и от Варненско да бъде българско. Канцлерът упреква шефа на руската дипломация, че се решава български проблем , а на Цариградска конференция, Сан Стефански мир, Лондонски протокол и на Берлинския конгрес не са поканени самите българи :”Откъде знаете интересите и желанията на българите?! Откъде знаете, до колко те са съгласни с тези или онези отстъпки и подмени, когато тях ги няма?” Г.П.Генов в “България и Европа, Сан Стефано и Берлин 1878 г” пише: “Късно вечерта на 27 юни, в пълна парадна униформа, Бисмарк се явява съвсем неочаквано в резиденцията на турската делегация. Пред слисаните турски дипломати той – в качеството си на председател на конгреса и домакин, отправя строг и категоричен ултиматум за незабавно и в най-къс срок предаване на Варненската крепост на русите” . Турците отстъпват и започва уреждането на дипломатическите формалности + изработването на план, по който русите да влезнат във Варна.
Междувременно командващия руските войски край Варна Столипин си урежда комендантът на Варненския военен гарнизон да разреши части от Бутирския и Московския пехотен полк да влязат в града за тържествено богослужение за рождения ден на руската императрица. Цялата церемония е дискретно охранявана от много османски полицейски и гарнизонни военни патрули от варненци , докато те мислели, че вече са свободни… След молебена руските части през шпалир от редовни турски войски радостно напускат града пред недоумяващите варненци…”освобождението” на Варна на 27 юли 1878 г трае 3 часа, НО генералът праща до главнокомандващия телеграма, че Варна е освободена в чест на рожденния ден на императрицата с лична молба това да се докладва на императора! Та това освобождение се чества и до днес, въпреки, че турската администрация си продължава да управлява и заради войната били увеличени налогът върху овцете, десятъкът, извънредното събиране на храни и фураж за армията , а полицейските и съдебни институции били претоварени с наплива на над 50 000 бежанци – турци, черкези, татари и турчеещи се цигани от Добруджа и Делиормана. Русия води с Османската империя 10 войни и последната т.нар.“освободителна“ всъщност е най-зле обезпечена – обявена е на 24 април, а почва на 22 юни и османците извършат дислокация на войските си. Руснаците настъпват през централна България към Цариград,не влизат в незащитения още Плевен и оставят в тила си 100 000 турска армия в укрепеленията Варна, Шумен, Русе и Силистра. Османското управление на Дунавския вилает е във Варна до 7.9.1878 г.+ мощен военен гарнизон и десетки хиляди турци + още 8 000 османски войници от Шумен, освободен на 18 юли 1878 г. Чак на 1.11. 1878 г. турските войски напускат Варненската крепост и администрацията предава властта на руското управление
ПОУЧИТЕЛНАТА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТЯ ПРОШЕК
филм на Любомир Халачев – https://www.youtube.com/watch?v=fPpiJQrW8DA
Към Сотиров:
Така е,приятелю, писал съм това в “Течна дружба” и не твърдя, че съм откривател, но е забавно да ми го напомняте ( без претенция, че сте прочел това в моята книга).
Към Граматиков:
Толкова е тъпа твоята реакция, че си заслужава да бъде видяна като илюстрация за това какво един рашист е разбрал от текста ми.
В двореца Долма бахче, който май е строен за Ататюрк видях портрет на Бисмарк. Не беше масло, по-скоро рисунка. И доколкото зная, Ататюрк и Бисмарк са били добри приятели.
Към Сотиров:
За всеки случай искам да поясня, че не съм прехласнат от образа на Бисмарк, който наистина е противоречива историческа фигура. Но тази негова противоречивост е достатъчна, за да не му се признава избирателно заслугата за България, докато за кървавия Гурко, потопил Варшавското въстание в кръв, няма проблем да бъде славен тук, защото е освободител на София.
под похлупака на руската имперска символика
https://twitter.com/IsraelThreads/status/1553801727136120833?cxt=HHwWgoCy1Yecm5ArAAAA
към Павел Тинков:
Подкрепям изцяло написаното от Вас! Много е важно за бъдешето на България!