Кирил Петков бръкна под полата на московската пета колона и не й позволи да го прелъсти. Тя недоволно квичи

Тази реплика не бива(ше) да я правя. Знам, че давам повод да бъда оплюван ( отново) като грешник с един разтрогнат брак, довел до три деца ( за щастие със запазени отлични отношения с тях и с многобройните им деца, вече 7, с част от които и в момента си прекарваме прекрасно, виж снимката накрая).

Никому не препоръчвам да опитва същото, но при мен се получи с отличен краен резултат.

Дори само горното “самопризнание” е достатъчно, за да нямам право да хвърлям камък по себеподобните си- ако наистина са такива, а не  са набедени.

С голямо настървение силите на рашисткия реванш се опитват да катурнат брака на Кирил Петков. Ту неговата ръка била хвала интимно Лена Бориславова, ту пък двамата напуснали сградата на Министерския съвет днес, хванати за ръка. 

Дори и в клюката да има истина, тя не ме интересува ( както отбелязах, преминал съм през падението на един брак и преживявам щастливо разцвета на втория си шанс в живота).

За публиката, която наистина се интересува от политика, значение има друго. Какво, къде и кого наистина хвана Кирил Петков. Отговорът е еднозначен.

Кирил Петков, при всичките ми критични забележки към него, бръкна под полата на московската пета колона в България, хвана я за топките и я изостави в състояние на ярост, че не го направи нежно, както предшественика му на поста. Тя така и не успя да го прелъсти. Още дълго ще беснее над бащино му огнище, както и депесарин не е беснял срещу ранните демократи, които, уви,така и не успяха, да стиснат българския рашизъм за гърлото или другаде, където най-боли.

Воят срещу Петков е по тази причина. Прилича на квичене, което издава смесица от страха при вида на ножа и дивата радост, че Коледа се отлага. 

От позицията на личния опит съветвам квичащите да си гледат собствената кочина. Всинца ни чака кончина. Важно е как си живял, а не как си квичал.

НА СНИМКАТА ( съм) с три от децата ми и с три внучета. Виж, това пожелавам всекиму.

14 мнения за “Кирил Петков бръкна под полата на московската пета колона и не й позволи да го прелъсти. Тя недоволно квичи”

  1. (П)резидентът след антифашистката си реч , днес поздрави за Националния празник на РСМ: ”Отбелязването на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. заема важно място в общата ни история” – дали знае как точно 2 август НЕ ни ”свърз(в)а тясно”
    СТАРОЗАГОРСКИЯТ МИТРОПОЛИТ МЕТОДИЙ КУСЕВИЧ ЗА ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ПОГРОМА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1913 Г. : ”… До появяването на Стамболовата политика, русите бяха против Екзархията в Турско, за да се вдигне схизмата; от тогава насам, те изпратиха консули които и до днес проповядват, че в Македония няма българи, а сърби и работят да ги създадат.Друга илюзия е, че, като българското правителство се съгласи да изостави защитата на българската народност в Македония в полза на Сърбия, Русия щяла да помогне да стане там автономия.
    Русия е която преди пет години направи съглашение с Австрия, подновено тая година още за пет, за да не се изменява в нищо сегашното положение в Македония. При това положение в Македония се образува една съюзна пропаганда със значение на заговор против българската народност. В нейния състав влизаха консулите руски и сръбски, турските власти, гръцко-сръбските владици и терористите: андарти със сръбските чети. Като отговор на тая изтребителна за българите деятелност, българските революционни комитети развиха своите знамена за едно всеобщо сериозно въстание. Мисълта, че при едно въстание, Европа може от Македония да образува автономна област, разтревожи русия, че ако се образуваше от Македония автономна област, нямаше да остане нито сърбин, нито грък, нямаше да се мине много време, за да се присъединеше тая област на България. В такъв случай всичкия план на русия рухнуваше. Зиновиев, руския тогава посланник в Цариград даде „карт бланш” на турците за одушването на всяко движение за придобиване политическо право на Македония. Турците зграбчиха 150 души най-интелигентни българи от Македония, изпратиха ги на заточение.
    За това комитетите решиха да повдигнат въстанието прибързано.Разорението и унищожаването с топове на 150 села български в Македония, се дължи на милосердието на русия.Руските консули в своите рапорти в Петербургския “Държавен Вестник”, обвиняваха българите и оправдаваха турците…”
    С тайната руско-бълг. конвенция от 1902г. на България се забранява да води самостоятелна външна политика и военни инициативи(ХРИСТО КАБАКЧИЕВ РАЗКРИВА ИСТИНАТА ЗА ЗАРОБВАЩИТЕ РУСКО-БЪЛГАРСКИ ДОГОВОРИ)
    Има руска нота за неучастие на България във въстанието, защото бълг конница е на границата:”… необходимо е Княз Фердинанд и неговото правителство твърдо да решат да действуват съгласувано с изконната защитница на славяните Русия и ако въпреки очакванията, революционните агитатори успеят да предизвикат всеобщо въстание във вилаетите, – да съблюдава пълна ненамеса, недопускайки населението от Княжеството до участие в общия смут, а напротив да оказва пълно съдействие за прекратяване на революцията. Само при тези условия България може да разчита напълно на мощната подкрепа на Русия. В противен случай, а именно при най-малък опит България да окаже помощ на въстаниците, Русия ще бъде принудена да свали от себе си, всяка отговорност за тежките последствия, на които ще бъде подложено християнското население в Турция съвместно с България и, вярна на нееднократно направените заявления, няма да вземе никакво участие в безразсъдно предизвиканата борба със законната турска власт. (ДЕЙСТВИЯТА НА РУСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО НА ИЛИНДЕНСКО-ПРЕОБРАЖЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ)”

  2. Нирил Петков показа разум,култура,честност,устойчивост и уважение към хората.
    Продажните пигмеи даже да си скъсат посраните задници не могат да докажат противното.

  3. Многолюдна челяд! не е малко постижение в живота! Колкото до разтрогнатия брак – човекът е най-изменчивото млекопитаещо. Оженил си се за един човек, развел си се коренно различен. Или пък ти си станал такъв! Що се отнася до брака на Зъборко – не мисля, че се е оженил за глупачка. Предполагам, че тя е наясно със силата на тайните служби. Важното е, че това момче се променя пред очите ни и ако рече да започне да се занимава с политика, ще стане сериозен фактор у нас. Дано не качи труповете от ДБ на влака си. Ще вмирисват всяка гара, на която спре с тях. Нищо чудно, ако няма нужда от г-жа Крадла да катурне и МОЧА догодина…

  4. Най-правилното според мен е не”Възраждане”, а “Израждане”(но не на бебе!!!)

  5. Причината да има 5 та колона се крие в безкрайно невежество, мързел, глупост, страх и лошотия, които не са чужди на много сънародници. Винаги съм се удивлявал на глупостта на някакви хора, които си затварят очите пред горещи истини, за да не се разпадне утопичната картинка в главите им, създадена и с помощта на самия злодей. Значи какво правим Другарки?? Като кокошки завряли главата си под крилото на палача сънуваме райски градини а той палача точи ножа и загрява тенджерата??!! Няма да е зле да се посъбудите. Например с това

    https://youtu.be/skBfu6ZBf2w

  6. Искаш огън да ти дам, спряла днес до мойто рамо …
    https://twitter.com/Taralejblog/status/1554543741716905985/photo/1
    Дани Иванов🇺🇦 Разговори с Газпром се водят интензивно – шеф от Булгаргаз. Радев не изчака да си съблекат саката новите министри преди да ги прати към Москва. Да обвържеш България зимата с кефа на луд диктатор, който използва газа за рекет е национално предателство.

  7. Кирил Петков добре, ама Гълъб Донев е трагедия. В медиите излезе негово изказване, предавам грубо, нещо от сорта на : 7 кораба с газ добре, ама каква е цената? Радев и той е подобна китка. Ще обясня – когато човек има проблем, парите не се гледат. На България или и трябва газ, или не и трябва. Празните брътвежи за това дали бил по-скъп, или по-евтин, са крайно неуместни. Тази проста истина вероятно само в Харвард я преподават.

  8. Този текст, в превод на Манол Пейков, обиколи българския фейсбук за броени часове. Негов автор е Владимир Яковлев, син на популярния редактор на “Московски новости” Егор Яковлев, 2021 г. В момента Владимир живее в Тел Авив, Израел.

    “Кръстен съм на дядо си.

    Дядо ми Владимир Яковлев е бил убиец, кървав палач, чекист. Сред многото му жертви са и собствените му родители.

    Разстрелял баща си за спекулантство. Когато разбрала това, майка му, моята баба, се обесила.

    Най-щастливите ми детски спомени са свързани със стар просторен апартамент на улица Новокузнецкая, с който нашето семейство много се гордееше. Както разбрах по-късно, този апартамент не е бил купен, нито построен, а реквизиран – тоест взет насила – от богато московско търговско семейство.

    Помня стария резбован шкаф, в който се навирах, за да търся храна. И големия удобен диван, на който баба ми вечер ми четеше приказки. И двете огромни кожени кресла, които, по семейна традиция, се ползваха само за особено важни разговори.

    Както научих по-късно, моята баба, която много обичах, през по-голямата част от живота си е работила успешно като агент-провокатор. Възползвала се от дворянското си потекло, за да се сближава с различни хора и да провокира познатите си да откровенничат с нея. После описвала тези разговори в служебни донесения.

    Диванът, на който са ми чели приказки, креслата, бюфетът и всички останали мебели не са купувани от дядо ми и баба ми. Те просто са си ги избрали от специален склад, където доставяли имущество от домовете на разстреляни московчани.

    От този склад чекистите безплатно обзавеждали домовете си.

    Под тънкия воал на неведението, моите детски спомени са пропити с духа на грабежи, убийства, насилие и предателство. Пропити са с кръв.

    А аз, кой съм аз самият?

    Всички ние, израсналите в Москва, сме внуци на жертви и палачи. Всички, абсолютно всички. Без изключение.

    В семейството ви не е имало жертви? Значи е имало палачи.

    Нямало е палачи? Значи е имало жертви.

    Нямало е нито жертви, нито палачи? Значи има тайни. Дори не се и съмнявайте!

    Струва ми се, че силно недооценяваме влиянието на трагедиите от руското минало върху психиката на днешните поколения. Моята и вашата психика.

    Когато оценяваме мащаба на трагедията, свързана с руското минало, обикновено броим загиналите. Но за да оценим истински мащаба на влиянието на тези трагедии върху психиката на бъдните поколения, трябва да се броят не загиналите, а оцелелите.

    Загиналите вече ги няма. Но оцелелите – това са нашите родители и родителите на нашите родители.

    Оцелелите – това са овдовелите, осиротелите, загубилите любими хора, заточените, разкулачените, изпратените на изгнание в чужбина, онези, които са станали убийци, за да спасят самите себе си, в името на идеята или на победата, предадените и предателите, разорените, продалите съвестта си, превърналите се в палачи, измъчваните и техните мъчители, изнасилените, осакатените, ограбените, принудените да пишат доноси, пропилите се от безпросветна мъка, от чувство на вина или изгубена вяра, унижените, подложените на смъртен глад, на плен, окупация, лагери.

    Загиналите са десетки милиони.

    Оцелелите – стотици милиони.

    Стотици милиони са хората, които са предали своя страх, своята болка, чувството, че са под постоянна заплаха, произтичаща от външния свят – предали са ги на своите деца, които на свой ред, добавяйки към тази болка своите собствени страдания, са предали страха си на нас.

    Чисто статистически, в Русия днес няма нито едно семейство, което по един или друг начин да не е понесло върху себе си ужасяващите последствия на безпрецедентни по своя мащаб зверства, продължили в страната цяло столетие.

    Замисляли ли сте се някога до каква степен жизнения опит на три последователни поколения от вашите п р е к и предци влияе върху вашето лично светоусещане днес? Ако не сте – замислете се.

    Отне ми години да разбера историята на своето семейство. Но затова пък сега знам по-добре откъде се е взел този непрекъснат безпричинен страх. Или прекалената прикритост. Или абсолютната неспособност да споделям и да създавам близки отношения. Или постоянното чувство на вина, което ме преследва от детството – всъщност откакто мога да си спомня.

    В училище ни разказваха за зверствата на германските фашисти. В университета – за безчинствата на китайските хунвейбини и камбоджанските червени хмери.

    Само са забравили да ни кажат, че мястото, на което се е случил най-страшният в историята на човечеството, безпрецедентен по своите мащаби и продължителност геноцид, не е нито Германия, нито Камбоджа, нито Китай – а нашата собствена страна. И този ужас на най-страшния геноцид в човешката история са го преживели не китайците или корейците, а три поколения от в а ш е т о собствено семейство.

    Все ни се струва, че е по-добре да не знаем.

    Всъщност е по-зле. Много по-зле.

    Това, което не знаем, продължава да ни влияе чрез детските спимени, чрез взаимоотношенията с родителите. Просто когато не знаем, ние не осъзнаваме това влияние и сме безсилни да му противостоим.

    Най-страшното последствие на наследствената травма е неспособността да я осъзнаем. И като пряко следствие от това – неспособността да осъзнаем до каква степен тази травма и з к р и в я в а днешното ни възприятие за действителността.

    И не е чак толкова важно кой точно олицетворява този страх за всеки от нас, кого възприемаме като заплаха – Америка, Кремъл, Украйна, хомосексуалните, турците, “развратната” Европа, петата колона, или просто началника на работа или полицая на входа на метрото.

    По-важно е дали осъзнаваме до каква степен днешните ни лични страхове и собственото ни чувство за външна заплаха всъщност са просто призракът на онова минало, което така се страхуваме да погледнем в очите.”

    Превод Манол Пейков
    https://otgrada.bg/lica/vsicki-nie-sme-vnuci-na-zertvi-ili-palaci-1

  9. Единственото по-хубаво нещо от децата, са внуците 😀

  10. Само колко е показателна е една снимка, показваща Кирил Петков с един плакат в ръцете, на който пишеше НЕ НИ Е СТРАХ!
    До тогава имах предубеждения или по-скоро страхове, че двамата харвардски младоци се кукли на конци. Оказа се, че съм се лъгал, защото показаха непослушанието си, което от само себе си бе и причината да ги свалят.
    Без да се изпада в обяснителен режим, беше подписана заповедта за изгонването на руските шпиони с пълната съзнателност, че служат на българските интереси.
    Подобен жест досега, дори и след промяната, не е показвал нито един български политик!
    Нека погледнем като пример държанието на банкянският шут, който си менеше мненията ежечасно, след като му скръцнеха със зъби многобройните му „началници“, които дори не се срамуваше да обявява. С така научената при Живков прилежност, той лижеше задниците на всички които бяха заплаха за него и не проявяваше и капчица срам и гордост, които му даваше заеманата министерска позиция на една суверенна държава от ЕС.
    По думи на съпътстващи го „каратисти“, той дори не се явявал и на обявени състезания от страх да не го (пре)бият.
    Ако искаме наистина нещо да се промени, трябва да изискваме още от сега, и то мигновено, да настъпи такава политическа партийна промяна при която да бъде създаден съюз между партии и политици, които многократно са се изявили преди всичко като антируски и след това като проевропейски и пронатовски. Всичко друго ще ни води само от един застой, към следващият и към постоянна бедност.

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.