Как борците срещу “харвардите” у нас използват за рашистки цели проф. от Харвард Хенри Кисинджър

Ако има върховен пропагандистки трик, който съветската, българската й слугиня и днешната рашистка пропаганда изобщо обожават сладострастно, това е употребата на западни авторитети за голямата източна нужда от “доказателства” за правотата на Москва.Този любим трик се дели на два клона. 

Първият, на който пропагандата от този вид седи, но го реже с триона на очевидността на злоупотребата, използва откровените полезни идиоти (по определението на Ленин за тях), които да хвалят без задръжки болшевизма и метастазите му. На този фон още в ерата на Сталин се се отличили добре познати  западни интелектуалци, превеждани и тиражирани в огромни тиражи и у нас по време на съветската окупация, заради извратеното им влечение към лъжата за съветския строй като връх на човешката цивилизация. Няма да ги изреждам по две причини: първо, никой от тях не заслужава да бъде пропуснат и второ, това е добре известно на интересуващите се.

Те, интересуващите се, в същото време може да пропуснат в голямата си част някои от внушенията по линия на второто разклонение на рашистката пропаганда по простата причина, че не винаги е много просто тя да бъде разконспирирана. А и не всички четат оригиналите на казаното и написаното от избирателно цитираните западни авторитети, от чийто контекст рашистките манипулатори вадят, разчленяват до неузнаваемост и сглобяват наново под формата на удобни за тях “истини”. Този вид изнасилване на беззащитни западни авторитети е темата на текста ми.

Такъв е случаят напоследък със стогодишния (почти, малко му остава до юбилея) Хенри Ксинджър. Най-именитият жив дипломат на света няма как да попречи на злоупотребите с името му и с (не)казаното от него. Ще се опитам да компенсирам поне малко тази несправедливост.

Да, той наистина каза в Давос на 27 май тази година, че Украйна може би трябва да направи териториални отстъпки на Русия, за да се избегне ядрена война. Придружи уклончивото си “може би” с много пояснения, отдаде дължимото на украинската храброст и т.н. , но това негово съждение, въпреки колебливия му изказ, взриви възторга на путлеристката пропаганда. Както и Зеленски, който репликира, че календарът на Кисинджър е от 1938 г.

Не спряха да го цитират в захлас и у нас. И моя милост беше попитан в едно интервю да каже какво мисли за тази мисъл на Кисинджър. Виртуалните говорители на рашизма у нас, като ПИК, “Труд” и БЛИЦ не можеха да се наситят да давят аудиторията си в мъдростта на мъдреца, когото иначе биха удавили в капка водка заради “цялостното му творчество” на заслужил борец на страж на американския империализъм.

И ето че старецът явно дочу ехото от злоупотребата и се поправи. Заговори публично за необходимостта да бъде подкрепена Украйна с всички сили и че на Путин по никакъв начин не бива да бъде позволено да се почувства победител. Рашистите си глътнаха езика. “Пропуснаха” да отбележат този корекция, вкл. в споменатите рашизоидни туземни сайтове. Както отказват да забелязват (защото рашизмът на виртуалните пропагандони у нас върви ръка за ръка с тръмпизма), че Кисинджър отново и отново заклеймява Тръмп за подстрекателската му роля при нападението на негови привърженици срещу Капитолия на 6 януари. 

Но пропагандитско шило в торба на стои. Кисинджър даде на 18 юни интервю за CNN във връзка с новата му, 16-та поред, книга “Leadership: Six Studies in World Strategy.”. В интервюто той потвърди препоръката си да не бъде позволявано на Путин да побеждава, но в същото време спомена необходимостта от преговори с него.

И, о, чудо: старецът беше “реабилитиран”. Помилваха го рашистите с изваденото от контекст пожелателно изречение и той отново “заслужи” да бъде цитиран. Защото преговорите стават вече все по-наложителни от гледна точка на губещата позиции и на бойното поле Русия. Военнопрестъпникът Сергей Лавров, който публично се гаври с жертвите на руската агресия като “артисти”, които позирали за снимка, дори се оплака, че Америка подстрекава Украйна да воюва до победа, вместо да я накара да преговоря сега и веднага (когато украинската съпротива бележи успехи).

Кисинджър разказа в интервюто си от 43 минути доста повече. И не му беше спестено много от водещия Дейвид Акселрод. Извади му старо изказване от 1973 година, когато е съветвал президента Никсън да не превръща емиграцията на съветските евреи в тема за американската политика. Нещо по-лошо,  заявил е тогава, че в СССР не хвърлят в газовите камери евреите, но дори и да го направят това трябва да остане морален въпрос, а не проблем на американската политика.

Нашенските пропагандони не са впечатлени от тази част от интервюто. На тях им трябва един морален колос в очите на онези, които искат да разколебаят. Това са привържениците на свободата и справедливостта, застанали на страната на Украйна. А се оказва, че (и) Кисинджър има “нечисто минало” като привърженик на реалполитиката…

Авторитетният дипломат отвърна на разкритието, че няма представа откъде е изтекъл аудиозаписът с неговите неудобни думи, но водещият репликира сухо, че всъщност е бил записван Никсън и записът е част от тези аудиофайлове (допринесли съществено за импийчмънта му).

Но тук следва най-интересното: защото рашизоидната пропаганда у нас не се възползва от нещо толкова актуално за нейния речник, който превърна “Харвард” в мръсна дума? Водещият Дейвид Акселрод не спестява на Кисинджър и друг  неудобен упрек. Пита професора от Харвард как се е съгласил служи на Никсън след като той е бил известен с омразата си към Кенеди, интелектуалците и Харвард. Бившият съветник на ултра консервативния президент се позовава на Рекфелер, когото попитал как да постъпи с поканата на Никсън да стане част от екипа му, след като е работил 15 месеца за Кенеди. Милиардерът (чийто портрет Кисинджър и днес държи на видно място) го посъветвал да приеме офертата с аргумента, че Никсън рискува повече с приближаването на Кисинджър до себе си, отколкото обратното. А колкото до Кенеди, е, Никсън изпитвал смесени чувства на адмирации и завист към него.

Как мислите, защото рашистите у нас отказват да употребят любимата дъвка за “харвардите” като главни злодеи и вредители спрямо рашисткото влияние у нас в наши дни и да направят някаква връзка с Кисинджър и Никсън? Отговорът едва ли е еднозначен, но най-вероятно се свежда до несигурността на пропагандоните дали ще навредят повече или ще извлекат полза, ако направят паралел между “харвардите” у нас днес и неоспоримия авторитет на този университет, пред който от немай къде се е преклонил дори Никсън (предвестника на Тръмп в много отношения).

И Орбан, както и Тръмп, не е от любимците на Кисинджър, както става ясно, макар той да отказва да го сравнява с Хитлер ( това почти предлага водещият Акселрод) . Как да съобщят нещо такова на публиката си кафявите кресльовци у нас, за които Орбан е велик и час по час карат Георги Марков да вилнее в ПИК като говорител на неговото “величие”! Не може за Орбан да се говори неуважително от рашизоидните трибуни, а и Кисинджър им е необходим само тогава, когато могат да го употребят с извадени от контекста негови мисли в “правилната”, т.е. в путинофилска наглед посока.

Има и още от същото, но целта ми не е да преразкажа цялото интервю, а да покажа цялата “убогост” (да употребя тази руска дума за нищетата на мисленето ) на нашия рашизъм в опитите му да обслужва руската фашизоидност. Останалото – в останалата част от интервюто в оригинал – To Whom It May Concern.