Кад(и)ровата политика и десетте Бо(м)жи заповеди за руZкото пушечно месо

Трудно може да се измисли по-ярка илюстрация за рашистката фрустрация от набирането на затворници за пушечно месо по фронтовете в Украйна. Не е слух. Документиран факт е, че с това се занимава лично един от най-приближените довереници на Путлер, какъвто е Пригожин. Старият другар на днешния руски цар от времето на бандитското им минало в Санкт Петербург се грижи за личния комфорт на самодържеца. Известен е с прозвището “готвача на Путин”. Повече ми прилича на перача на Путин, който обслужва лакомията му за луксозен живот за милиарди, които Пригожин препира ( което е и една от причините на да се мъдри в американския санкционен списък).

След като “прослави” по света ( от Сирия, Либия и Украйна чак до центъра на Африка) РаZия с наемническите “подвизи” на главорезите от т.н. частна армия “Вагнер”, техният главатар Пригожин се е заел да попълва липсите на злополучната руска сган в Украйна с набирането на още по-долнопробна такава. Ходи по затворите и агитира. Обещава пари и помилване. Проповядва, че най-големият грях за руската униформа е дезертьорството. Явно грешниците в руския окупационен корпус са много и десетте Бо(м)жи заповеди ( “бомж” е жаргонно понятие за безпризорните в Русия) в проповедите на Пригожин не случайно изтъкват тъкмо дезертьорството като първи по важност, най-страшен грях.https://t.me/procurator_rus/4324

Трудно може да се измисли по-ярка илюстрация за рашистката фрустрация от набирането на затворници за пушечно месо по фронтовете в Украйна. Не е слух. Документиран факт е, че с това се занимава лично един от най-приближените довереници на Путлер, какъвто е Пригожин. Старият другар на днешния руски цар от времето на бандитското им минало в Санкт Петербург се грижи за личния комфорт на самодържеца и е известен с прозвището “готвача на Путин”. https://t.me/procurator_rus/4324

След като “прослави” по света ( от Сирия и Либия, чак до центъра на Африка) РаZия с наемническите “подвизи” на главорезите от т.н. частна армия “Вагнер”, техният командващ Пригожин се е заел да попълва липсите на злополучната руска сган в Украйна с набирането на още по-долнопробна такава. Ходи по затворите и агитира. Обещава пари и помилване. Проповядва, че най-големият грях за руската униформа е дезертьорството. Явно грешниците в руския окупационен корпус са много и десетте Бо(м)жи заповеди ( “бомж” е жаргонно понятие за безпризорните в Русия) в проповедите на Пригожин не случайно изтъкват тъкмо дезертьорството като първи по важност най-страшен грях.

Кад(и)ровата политика по изнамиране на още пушечно месо е нов вариант на популярната съветска максима “кадрите решават всичко” ( приписвана на Сталин). Чеченският васал на Москва Кадиров се изпъчи с едни гърди напред сред царедворците. Предложи “самомобилизация” по региони. 

Лансираната от него идея цели скрита мобилизация, каквато Москва се страхува да обяви на централно равнище. Бои се от вълна на недоволство и непредсказуеми последици при очакваната съпротива на населението, ако бъде принудено да върви на война против волята си. А и да се даде оръжие в ръцете на населението не изглежда добра идея за режим, който се стряска и насън от вероятността за руски вариант на украинския Майдан. Самият Путлер е жива илюстрация за този страх. Армиите от охранители го придружават навсякъде. Може да бъде видян сам на публични места във владенията му, където на десетки метри от него няма жива душа, освен снайперисти.

Не е нужно човек да е Сун Дзъ или Клузевиц, за да знае, че няма връщане назад след обявяване на всеобща мобилизация. Заработи ли веднъж системата на военкоматите, тя няма как да бъде спряна, освен ако не бъде унищожена от бунт. А наченки не липсват – от началото на “невойната” в Украйна на територията на страната са регистрирани най-малко 15 атентата срещу пунктовете за набиране на желаещи да се запишат в армията срещу заплащане. Властите обявяват атентатите за терористични акции, а опозиционните гласове в мрежата ги определят като партизанска война. 

Буквално ден след изявлението на Кадиров от различни части на федерацията заприиждаха ако не доброволци, то новини за тяхното зарибяване. Местни велможи разпращат призовки за “събеседване” на мъже с военен опит. На заинтригуваните се обяснява, че сами решават дали да се включат и по този начин се избягва  впечатлението, че става дума за мобилизация.

Кой можеше да предположи, че ще дойде ден ( и толкова скоро), когато уж втората най – силна армия в света ще се попълва с доброволци от затворите, а държавата ще търси подкрепата на Северна Корея за компенсиране на изпразнените арсенали със снаряди, коментират ползватели на единственото свободно средство за масова комуникация в Русия, какъвто е омразният на Путлер интернет.

И на международния фронт положението на опозорилата се РаZия не е по-добро.  То е трагично дори в рамките на свадливото “семейство” от Организацията на договора за колективна сигурност ( ОДКС) под крилото на двуглавия руски орел. Казахстан дава заявка вече за напускане на ОДКС, а Китай сигнализира отново, че гарантира сигурността на държавата, към която великоруският шовинизъм има зле прикрити претенции, включително териториални.

Други две от членуващите в организацията страни, Узбекистан и Киргизстан, отново подновиха граничните сражения помежду си. Дори и декларацията за постигнато от лидерите им споразумение за примирие по време на срещата на Шанхайската организация за сътрудничество ( ШОС) във втория по големина узбекистански град Самарканд не издържа повече от ден. Съседите подновиха престреките в граничните райони.

Армения,друг “разочарован” член на ОДКС, която очаква от Русия защита срещу Азербайджан, беше принудена да преглътне мълчаливия отказ на Москва, за която добрите отношения с турските покровители на Азербайджан потвърждават правилото за интересите, които надделяват над сантиментите ( и дори над ангажиментите, както в случая). Май ще се окаже, както върви, че вместо да разбива НАТО и ЕС, както се заканваше, Путлер е на път да убие като Иван Грозни своята рожба ОДКС.

На срещата на ШОС се видяха жестове, които показаха доколко е паднало реномето на РаZия и лично на нейния цар дори сред най-близките й\им ( по документи) държави. Домакините посрещнаха тържествено на пристигащия от Китай Си Дзин Пин, но не и Пут-ин. Киргизстанският ръководител накара Путлер да го чака за среща ( традиционен номер на самия Путлер в миналото, който напоследък му връща Ердоган). А др. Си не удостои с присъствието си официалната вечеря на 16 септември, на която руският цар чинно се беше подредил да хапне с васалите си от бившите съветски републики.

За ужасните новини за руZкия режим, които се сипят с грохота на пристигащите нови западни оръжия за настъпващите украински сили, да не говорим. Това е отделна голяма тема, за която дори и българските медии не могат дълго да мълчат.

Горният текст не си поставя целта да запълни цялата картинка на трупащите се руZки нещастия, а само показва някои от оставащите като правило у нас встрани от новините “дребни камъчета”, които всъщност могат да обърнат руZката каруца – неочаквано ( за неинформираните).