Марта Георгиева, пратеник на истинските проевропейски софиянци в Столичната община, е написала репортаж за това какво се случва, когато за пръв път падне мрак на МОЧА. Разобличила е йезуитщината на гербаджийската управа. Тя позволява да бъдат угасени прожекторите в прослава на съветската окупация ( за да осветли опитите на своя началник от Банкя да се представя като евроатлантик), но осигурява засилено полицейско присъствие, за да не посегне някой българин в тъмното на неосветената съветска светиня.
Ето репортажа на Марта, която вече веднъж беше арестувана през септември 2014 година за антисъветизъм пред МОЧА от изпълнителите на заповедите на съветското посолство – въпреки факта, че имаше документ за кандидат за депутат, който би трябвало да й гарантира по закон, че няма да прекара нощта в рашисткото Първо управление на МВР в София.
“Вчера в 20:00 часа изгасна прожекторът, който осветява монумента на окупаторите на България в центъра на София.
С изкуствена светлина управлението на Столична община от години ни боде очите, натрапвайки ни ценности, пред които явно се прекланя – унижението на националното ни достойнство, подчинението на чужд ботуш, заплахата, смъртта, разрухата….
До снощи, когато настояването на Иво Инджев за спиране на осветлението, беше съществено за кратко. Това се случи благодарение на десетки общественици, които се обърнаха към кметовете на големите български градове да загасят прожекторите към монументите на нашите душмани, поне в Деня на независимостта на България.
Изкушавам се да си представя на какъв терор е била подложена Йорданка Фандъкова от партията си, която й е казала, че не може да откаже този малък символичен жест в предизборна обстановка.
Представям си как е молила поне разрешението да не е от нейно име. Който пропагандира терор, рано или късно сам получава терор.
Мрак за светлина.
Днес си мисля колко силен е този символ. Най-после на този най-свиден за българите празник на независимостта ни се осветява разликата между Доброто и Z-лото за нашата родина в историята и днес.
Дотук добре. Само че извънредното видеонаблюдение (от общината) и извънредните охранителни мерки не бяха „погасени“.
И точно след края на събитието, на МОЧА се появиха десетки полицаи от различни служби. Видели поставяне на плакати и евентуално надписване „Долу Путин“ върху символа на съветската окупация.
Те ни държаха час и половина на студа (не, че могат да ни огънат), докато получат инструкция от горе какво да правят.
Явно Съветското посолство (подобно на „Газпром“) не си вдигаше телефона…
Накрая решиха да напишат протокол на „заподозрения“.
Та, все още, напълно умишлено, МВР се правят, че не им е „светнало“, че МОЧА не е паметник, а е социална медия- видно от постановление на българската прокуратура. И изписването на политически послания върху него не е нарушение. Това е постановено от българския и от Европейския съд.
Аз се заемам да опиша фактите и да им ги съобщя. И дано това доведе до спестяване на огромния човешки и материален ресурс, които се хаби за охрана, тормоз на българските граждани (дори и деца), арести, адвокати, дела, обезщетения….”
Браво на Марта, тази дама е по-голям боец от много същества в панталон.
И понеже все още е 22-ри, връщам се на заря-проверката в Търново, която изгледах от игла до конец, с надеждата да се почувствам горд българин барем днес. Къде ти! Командващия офицер с физиономия, издаваща системна злоупотреба с концентрати, мъмлеше дежурните ЗКПЧ-глупотевини. Поименно бяха пропуснати отец Паисий, генералите Иван Колев и Симеон Янков, защитниците на Варна, Каварна и Балчик – кап. Радков, л-т Серафимов, л-т Тодоров, л-т Рашков, мичман Вариклечков – сакън, да не обидим раZията. Но не и “капитан петко воевода”, предателя радко димитриев, както и избягалия за участие в русофилския бунт анастас бендерев. А на Шипка, Шейново и Плевен отново са се били само “руZи, филандци и румънци”, ни дума за украинците и поляците!
В миша дупка се скри, подобно на снажния си руZки патрон ввп, и рЭзидентът радэв.
А на женския пазар една особа с харизма на кебабчийка от късния соц кудкудечеше колкото глас има, “къв е тоя празник, аз не го признавам за празник, никой не ме е питал искам ли такъв празник”. С характерно “мьеко” произношение.
На всичко отгоре, напуснали са ни внезапно двама съмишленици, социологът Антоний Гълъбов и енергийният експерт Васко Начев. Светла им памет!
Опитите Барба Ганьос да бъде преоблечен в белгийско-атлантическа мантия се провалят от ватираните шушляци.
https://www.facebook.com/etiuditenasofia/photos/a.1556138974675846/3267510316872028/
Референдум за присъединяване на Русия към Холандия (Нидерландия)
https://www.facebook.com/bgstenlypf/videos/1270522313698512/
Тази новина е добре да я препратите на Гари Каспаров…да си види гербаджийските мутрокагебистки домакини! Ако случайно не е чел списанието на Американския Конгрес (CQ) и описаното в него за Сикаджията! Макар че не вярвам да не го е информирал някой от съветниците му за това.
Както се казва за починалите само добро или истината. Май някои са пропуснали, че от доста време социологът, който почина преди няколко дни, беше станал защитник на банкянската мутра. До началото на протестите, когато милицията биеше младежите зад колоните на МС, той много = много не се открояваше, но после явно сключи някакъв договор с герб и вече беше на тяхна страна.
За Васко Начев – моите съболезнования! Струва ми се доста съмнителна неговата кончина! Ваньо Танов и той така скоропостижно си замина, доста съмнително при това!
А може пък да искат да го осветяват, за да показват нагледно окупаторите, че да не ги забравяме.