Речено-сторено.
Писмото за прекратяване издевателството над националната ни памет и достойнство, свобода на изразяване на мнение и движение:
“До Министъра на вътрешните работи на Република България
Г-н Иван Демерджиев
Относно: Незаконосъобразно упражняване на властнически правомощия – прилагане на принудителна административна мярка – задържане на лица по чл. 72 от ЗМВР и нецелесъобразно разходване на ресурси и средства за охрана на т.нар. „Паметник на съветската армия“, находящ се в гр. София, „Княжеска градина“
Уважаеми г-н министър,
Монументът „Паметник на съветската армия“ е изграден с пропагандна цел от установената след окупирането на България през 1944 г. власт, така, че: „да бъде на централно място, за да се минава постоянно покрай него и да упражнява своето политическо-възпитателно значение“ (Протокол № 45 на общинската управа на Столична голяма община и Протокол № 26 на Градоустройствения съвет от съвместното им заседание на 6 юни 1947г ).
Монументът не е свързан с реално събитие и няма стойността на памет(-ник) за такова. В този смисъл този монумент, който нарича армия, която е окупационна за страната ни – „освободителка“, носи заблуда за младото поколение, което не е свидетел на онова време и не го е изучавало в училище. Международно признат исторически факт е, че Съветският съюз обявява война на България на 5.09.1944. На 8 септември 1944 армията на СССР навлиза на българска територия и окупира страната ни.
Окупацията продължава до 1947 г. и струва на България 82 милиарда лева, загуба на суровини и селскостопанска продукция. На 9 септември 1944 г. „с помощта на чужда сила, обявила война на България и в нарушение на Търновската конституция“, е извършен преврат, който води на власт Българската комунистическа партия. Режимът, установен след преврата, „е отговорен за екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери на смъртта, ежедневни репресии и пълно обезправяване на българските граждани“. Българският законодател е обявил този режим за престъпен: Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, обн. ДВ. бр. 37 от 5 май 2000 г.
Освен от българския законодател, този човеконенавистен режим е осъден и от Европейския парламент чрез Резолюцията „Европейската съвест и тоталитаризма”, приета през 2009 г., която „решително и недвусмислено осъжда всички престъпления срещу човечеството и масовото нарушаване на правата на човека от страна на всички тоталитарни и авторитарни режими”.
Още преди това, през февруари 2004 г., Европейската Народна партия на свой конгрес приема резолюция за заклеймяване на тоталитарния комунизъм.
Монументът „Паметник на Съветската армия“ няма статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от Закона за културното наследство според становище на Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата № 4800-55/16.05.2012 г. Същото е потвърдено с Писмо № 9400-7994 от 04.04.2022 г. на Директора на НИНКН.
Монументът „Паметник на Съветската армия“ не е войнишки паметник. Чрез писмо № 14-00-151/15.07.2015 г. Министерството на отбраната излезе със становище, че Монументът „Паметник на Съветската армия“ не влиза в обхвата на Закона за военните паметници и не е регистриран като военен паметник по смисъла на закона.
Монументът не попада в обсега на чл. 14 от Договора за приятелски отношения и сътрудничество между Руската федерация и Република България от 04.08.1992 г. и чл. 10 от Споразумение между Правителството на Руската федерация и Правителството на Република България за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката от 19.04.1993 г. „Паметникът на Съветската армия“ не е обект на тези международни документи, понеже той е строен и платен от България, а и в тях става въпрос за друга категория паметници, а именно войнишки такива.
Към настоящия момент Руската Федерация е обявила България за „неприятелска държава“.
Монументът „Паметник на Съветската армия“ се приема спорно от жителите и гостите на София. За мнозина – посветените в историята на страната ни, жертвите на репресиите на комунистическия режим и техните близки, той е обиден и представлява издевателство над паметта на нацията ни. Безспорно, монумент на окупатор на България, извисен демонстративно в центъра на столицата ни, над всеки друг паметен знак, е заблуждение за реалните събития и символ на унижение на националното ни достойнство.
Поради това въпросният монумент често става обект на изразяване на протестни послания.
На този фон, българската държава в лицето на МВР изразходва огромен ресурс за охраняването на един монумент, който не попада под защитата на Министерството на културата и Министерството на отбраната.
Според отговор на министър Младенов към Народното събрание № 854-06-1145 от 22.10.2018 г.:
1. „Ежедневно се назначава автопатрул за района, а при възможност или обоснована необходимост и пеши патрул, с цел осигуряване на полицейско присъствие.
2. „По време на инструктажите на служителите, изпълняващи задачи по патрулно-постова дейност ежедневно се възлагат задачи, отнасящи се до наблюдение и проверка на лица от рискови групи и със съмнително поведение в близост до обекта.“
3. „Разпоредено е извършването на периодични обходи от страна на полицейските инспектории и младши полицейските инспектори, обслужващи територията, в която попада паметникът на Съветската армия.
4. „Предприети са допълнителни мерки, като наличните камери от изградените системи за видеонаблюдение на СДВР и Столична община са включени в зоните за денонощно видеонаблюдение.“
5. “Дадени са задължителни предписания, свързани със засилване бдителността на охранителите, и планът за охрана на обекта да бъде актуализиран в частта за видеонаблюдение, редът за действие при подаден сигнал от Столична община, времеви диапазон на обходи в прилежащата територия на паметника в светлата и тъмната част на денонощието“.
Поради така разпоредените действия по охрана на обекта български граждани, включително и непълнолетни, са подложени на продължаващи незаконосъобразни полицейски арести, извършвани и по начин унизителен за човешкото достойнство, причиняващи стрес, внушаващи страх от репресията и неблагоприятни последици за задържаните в районното управление. В случаите, когато гражданите търсят правата си в последствие, резултатът е отмяна на заповедите за задържане като незаконосъобразни, постановени без правно основание, прекратяване на наказателните производства, обезщетения за потърпевшите и/или заплащане на разходите за съдебни дела от страна на структурите на МВР, включително и осъдителни решения на ЕСПЧ – Страсбург.
Освен щетите върху българските граждани и нарушаването на техните права, всичко това коства огромен човешки и материален ресурс на българската държава:
• В Постановление за прекратяване на наказателно производство, гр. София, 26.01.2015 г, Софийска районна прокуратура обявява монумента за „общодостъпна социална медия“:
Постановлението е публикувано тук:
„С използването на изразни средства върху него гражданите представят „отношението си към определени исторически събития от средата на миналия век, и несъгласието с доминиращата обществения дискурс политическа и културна интерпретация на същите, т.е. насочени към предаване на идеи, а не към смущаване на обществения ред“
• Върховният касационен съд с Решение № 73/26.07.2021 г. по наказателно дело № 259/2021 г.потвърди оправдателната присъда за студента Т. Д. , обвинен в хулиганство заради изписването на Паметника на Съветската армия.
„От фактите по делото е установено, че поставянето на надписите не уврежда целостта на паметника и е отстранимо, поради което действията на подсъдимия не изискват като необходима намеса налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК, респективно не могат да бъдат квалифицирани като хулиганство по чл. 325 от НК, включително и по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство.
ВКС е оценил „описаното поведение не като „хулигански действия, които засягат добрите нрави в обществото“, а като право на изразяване на мнение, закрепено в чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКПЧ) и чл. 39 от Конституцията.”:
• На 24.06.2022 г. Софийският районен съд (СРС) обяви за незаконна и отмени заповедта, с която полицаи задържаха десетокласника Н. Г., защото опитал да напише „Save Ukraine“ върху монумента на съветската армия.
Съдът подчертава, че опитът да се изпише „Save Ukraine“ е форма на протест срещу агресията на Русия в Украйна, а не престъпление. Заради случая (включително извършени нарушения при издаването на Заповедта за арест и процедурите при задържането в 1-во РПУ) един служител на 1-во РПУ беше уволнен, а началникът на районното управление подаде оставка.
Съдът припомня осъдителното решение на ЕСПЧ „Генов и Сърбинска срещу България“ от 30.11.2021 г. заради боядисването на паметника пред централата на БСП в София.
На тази дата Европейският съд по правата на човека осъди България за нарушение на чл.10 във връзка с мерки срещу политическото слово, които не са необходими в едно демократично общество. България трябваше да заплати на двамата близо 9000 евро, както и близо 3000 евро разноски за адвокатска защита.
Напомня се и, че българските полицейски органи са длъжни да съблюдават практиката на ЕСПЧ и да спазват въведените по посоченото решение минимални стандарти на съдържание.
Посочените примери се отнасят до малка част от задържаните и лишени от свобода лица, които са дръзнали да изразят своето мнение по отношение на този обект.
Предвид изложеното, призоваваме да предприемете необходимите действия, като:
– информирате подчинените си структури да не допускат незаконосъобразно задържане съобразно установената практика по постановените съдебни решения на българските съдилища и на ЕСПЧ, които категорично са определили действията, поради които са извършени задържанията от служителите на МВР, като „част от свободата на изразяване“.
– предотвратите разходването на ненужни средства за охрана, незаконните арести, нанасянето на незаконни щети върху български граждани и заплащането на нарушенията на Вашите служители със средства на българския данъкоплатец.
Разчитам за Вашата намеса, необходима за утвърждаване на правовия ред, гарантираща упражняване на субективните права на свобода и на изразяване на мнение.
С уважение:
Марта Георгиева
Иво Инджев
Адв. Емил Георгиев
Кубер Сапарев
Валентина Маринова
Мартин Заимов
Нина Денева
Христо Петков
Биляна Коцакова
Георги Чунчуков
Венцислав Кръстев
Георги Петров
Константин Божилов