Денят без агитация, наложен в ерата преди интернет, е лицемерен начин да се манипулират пасивните и нерешителни до последния миг избиратели

Забраната за политическа агитация в деня за размисъл е резултат от законодателната мисъл от епохата преди интернет. Остарялата по технически причини норма няма как да бъде спазена. Тя е като забрана да се яздят в градовете конете, които цапат. Може да е било актуално преди откриването на двигателя с вътрешно горене, но не и след това, когато милиони автомобили препускат с мощта на стотици коне всяка от тях и цапат (предимно въздуха) вече по друг начин.

В мрежата агитацията е с отложено четене. Може да е с вчерашна или каквато и да било предишна дата, но да се прочете в самия ден на изборите.

Чрез “отложено гледане” могат да бъдат гледани и телевизионни предавания, записани по-рано от деня на размисъл. Ето един пример, който избрах не заради неговата значимост, а заради абсурда да се възприема за нещо нормално по инерция най-одумваният, най-натрапчивият, най-самовлюбеният политик да отказва упорито да се явява на интервюта и дебати. 

Медиите правят отчаяни опити да докарат в своите студиа този “велик” политик от Банкя, но той им отвръща с презрение, което не среща полагащия му се отговор със същото. В телевизия Euronews Bulgaria, бившата ТВ Европа, също са го поканили, както стана ясно от реплика на водещата. Но в студиото цъфна вместо него гост беше Радослав Чолаков. Бивш началник в БНТ, досегашен депутат и кандидат за депутат от ГЕРБ. 

Нахалството вождът да бъде заменен от негов придворен не поражда скандал, както обратното – когато Кирил Петков се появи на мястото на свой поканен съпартиец в БТВ. Страшен рев предизвика. Но за наглостта вождът да отказва да се яви лично на интервю, а да прати друг на свое място, вие, читателите на този текст, в голямото си мнозинство дори нямаше и научите. Защото на това поведение реакция на практика няма. Наложил се е вождът като да е в правото си да се държи като цар-слънце, а неговите придворни дори не могат да обяснят защо това е така.

Чолаков беше изненадан от въвеждащия водещ въпрос на  водещата. Тя го попита  защо именно той е дошъл за това интервю, след като е бил поканен Бойко Борисов. 

Чолаков не очакваше такова (не)гостоприемство. Чистосърдечно си призна в шоково състояние, че не знае.

Как да знае, кой да му каже, като изпълнява и козирува заповедта, която в гербаджийската казарма не се обсъжда.

 

 

 

 

Чолаков се опита да се измъкне с допълнението, че шефът му е добре известен “какво може”. Иначе казано, стори церемониален комплиментарен поклон пред своето “величество”.

Става дума за един удавник в екипа на титаника на мисълта. Хванал се е за шлифера му като за спасителен пояс и не може да се пусне по наклонената палуба, за да не падне извън борда в ледените води на забравата. Образът му нямаше да е интересен, ако не беше събирателен и показателен.

И как точно ще попречите днес на читателите и зрителите да се запознаят с тази предизборна антиагитация, която за поред път илюстрира пренебрежението на вожда на простите към простия човек пред телевизора? Няма как. В същото време станалата непотребна разпоредба върши само една (черна) работа: помага на спекулантите в политиката да не бъдат твърде ярко изобличавани в очите на нерешителните избиратели, които до последния миг не са решили за кого да си дадат гласа. 

Измамата с разпореждането да не се агитира ( в медиите специално) ден преди изборите се използва за заблуда на най-пасивните потребители на информацията, които не биха се направили труда да се поинтересуват как ги третира политик, като руският рденоносец от Банкя. Сервирали са им обилно ( и мобилно, в движение от джипката му) порциите с неговите монолози и тази манджа им стига. Ако беше само въпрос на личната им заблуда, нямаше да е проблем. Само че техните заблудени гласове са напълно легитимни на общия кантар според законите, ковани сякаш така, че да обслужват измамниците.