Представителят на малцинството ( подкрепящи Путлер) Вежди Рашидов плаши българите с война заради Митрофанова

Още не е заработил новият парламент и абонираният да дрънка от трибуната му, в кулоарите ( където е записван от микрофони да псува журналисти на майка) и по медии глупости Вежди Рашидов го маркира със запазената си марка: с плещенето на тъпизмите, които смята за мъдрости. Явно не знае, че остаряването не е гаранция за помъдряване. Стари глупаци и млади умници има навсякъде наоколо, само че трябва да имаш капацитета да направиш разграничението.  

“Никой да не се шегува с българския народ! Нито едните партии, нито другите. Тези хора трябва да решават национални съдби. … Разделителните линии не са добре единствено за държавата и за народа, защото партиите са добре. Това личностно поведение, ако не се промени в национално отговорно, не блазирам на българската държава”, отсекъл с присъщата му категоричност този кандидат да представя българския народ и да говори от негово име. 

Време е някой да му каже, че не той е нито представителна, нито обединителна фигура за българския народ. Да го отрезви, че процентите подкрепа за Путлер са спаднали чувствително дори и тук, в проядената от рашисткото влияние България. Трябва да се информира и да запомни, че (вече) е част от малцинство. Там му е мястото. 

В това авансово за новия парламент представяне няма нищо ново. Нито е новина, че брани Русия от България. Загрижил се е сега, че Митрофанова може да не бъде поканена на откриването на 48-то Народно събрание. Това щяло да означава…обявяване на война.

Всезнаещият Рашидов явно знае нещо, което никой друг не знае. Или поне така е убеден. Иначе няма как да изтърси подобна “уйдурма” ( да цитирам ментора му от ГЕРБ).

Показателно е в същото време, че верният поданик на падишаха от Банкя се хвърля в защита  на Москва със същия хъс, с който конкурентът му за влияние сред “етноса” Доган реагира на страната на Русия в спора й с Турция за онзи свален руски изтребител. Опре ли до избор, Рашидов е готов да заклейми дори своите от ГЕРБ за изразеното становище срещу присъствието на Митрофанова на отриването на Народното събрание. 

Нищо не можа да смути невъзмутимия самохвалко. Нито презрителното писмо от директора на Лувъра, с което ледено му обясни, че натрапените Рашидови скулптори не могат да бъдат изложени там ( поради което не е редно да се бие в гърдите като автор, почитан в този музей). Нито критиките за нахалното му еднолично преименуване на музея, замислен като свърталище на отреченото от времето тоталитарното изкуство, прекръстен обаче възхваляващо от него на Музей на социалистическото изкуство. Нито образа му на подмазвач на премиера. Нито презрението на образованите българи спрямо простия му ( а често и просташкия му ) изказ. Нищо!

Ето, че сега най-невъзмутимо брани “правото” на скандалната Митрофанова да бъде лице на окървавената от агресията РаZия и по този начин иска да лепне петно на и без това твърде крехката репутация на България пред демократичния свят. Иначе щяло да има война, заявява той в тон с президента Радев, който плаши по подобен начин българите, за да не кажа гаргите, готови да приемат за истина абсурдното му твърдение за въвличането на страната ни във война с Русия в случай, че предостави оръжие на Украйна.

Щом на Рашидов наистина вече не му харесва новата премяна на ГЕРБ с украинските шевици, добавени напоследък като за изкупване на минала вина, да вземе да мине открито в отбора на Радев, БСП и Костя Копейкин. Там ще му се зарадват на глупостите като на свои.