Украйна отново срази РаZия – със 143 гласа срещу 4 в ООН

Сред отчаяните опити на международно изолираната както никога досега в своята история Русия е аритметиката на външния министър Сергей Лавров. Според нея повече хора подкрепят страната му по света, отколкото обратното. Бакалската му калкулация се базира на механичния сбор на населението на държави с повече от милиард души население, като Китай и Индия, чиито власти не участват официално в налагането на санкции срещу руския режим.

Още на 3 март 2022 г., т.е. само седмица след руското нахлуване в Украйна, лавровият венец, с който беше закичена тази лъжа, посърна. В Общото събрание на ООН за незабавно прекратяване на руската агресия гласуваха 141 държави и само 4 страни подкрепиха Русия: Беларус, Сирия, Северна Корея и Еритрея ( която от коя по-свирепа диктатура). Най големият удар за московския престиж обаче беше нанесен от въздържалите се, срещу които бяха въпросните Индия и Китай ( както и традиционно проруски страни, като Никарагуа, Венецуела, Сърбия, Армения и др.).

Отварям скоба. “Интересно” беше да се отбележи, че сред активните автори на текста, призоваващ за незабавно изтегляне на руските окупатори от Украйна, беше евразийският съперник на Русия за влияние Турция- въпреки факта, че Ердоган направи чудеса, за да си запази добрите връзки с Москва. Нека отбележа изпреварващо, преди да се върна към актуалния повод за този текст, че на предстоящите догодина избори в Турция Ердоган най-вероятно ще бъде отстранен. Ще бъде любопитно при втвърдяване на политиката на Анкара срещу руската агресия какво ще се случи с руснаците, които в момента купуват като невидели имоти в Турция, чупейки всички рекорди в страната по сключване на сделки с недвижимости от чужденци.

Ето че вчера единодушното заклеймяване на Русия, този път по повод присвояването на още окупирани украински територии след “рефендуми”, се повтори. Цели 143 страни осъдиха Москва, 35 се въздържаха и 4 я подкрепиха. Единствената разлика, забележима само под микроскопа на внимателните наблюдатели, е, че Никарагуа смени Еритрея сред подкрепящите Кремъл.

За да се види задълбочаването на руската международна изолация трябва да се припомни също,че руското анексиране на Крим беше осъдено от Общото събрание “само” от 100 държави и “цели” 11 бяха против, докато въздържалите се ( вкл. Индия и Китай) бяха 58. Десетки държави сред въздържалите си тогава “прогледнаха” междувременно за същността на московския агресивен режим. Заслугата е изцяло на войнствената руска автокрация, чиято лакомия за територии отекна като заплашителна камбана по целия свят, пълен със страни, чиято история гъмжи от поводи за войни по исторически причини и някогашни претенции от териториален характер ( ако те бъдат легитимирани и станат основание за поведение, каквото демонстрира Русия ).

До този повторен резултат в рамките на годината се стигна сега след като Русия се възползва от правото си на вето в Съвета за сигурност на ООН и блокира подобна по смисъл резолюция. И точно това е идеята на тези редове: време е да се постави въпросът за мястото на държавата агресор в ООН и особено в Съвета за сигурност, чиито резолюции са задължителни за изпълнение, извоювано на правата на победител във Втората световна война. Има прецедент. Съветският съюз е изключен от Лигата на нациите заради агресията срещу Финландия през 1939 година. При това САЩ не членуваха тогава в организацията прототип на ООН, която е създадена през 1946 година, за да бъдат обвинявани от Москва ( както сега), че настройват дружно всички срещу “невинната” Русия.

Аспирации към членство в най-важния орган на ООН имат Индия като най-голямата по население демокрация на света и регионалната сила с голямо влияние в Средна Азия, каквато е Турция. Расте тежестта в световните дела заедно с икономическото развитие и на други държави, като Бразилия, но този факт се пренебрегва от дипломацията на Русия, която в същото време не само губи дипломатическо влияние до степен на колапс, но и слабее на икономическата карта на планетата в сравнение с някогашни “развиващи се страни” ( Мексико, Индонезия и т.н.)

Не мога да гадая за бъдещото раздаване на картите на тази карта и на дипломатическата плоскост, но убийствата на Русия в Украйна самоубиват все повече руския престиж и шансовете му за обрат на тази тенденция намаляват с всеки изминал ден.

Руският цар Путлер се надява на малка компенсация на предстоящата среща на Г-20 в Индонезия на 15 и 16 ноември. Самата тя го покани и беше подкрепена от Китай, Индия, Бразилия и Саудитска Арабия. Скромната ми прогноза обаче е, че си е направил погрешно сметката да “блесне” там. Очаква го още по-голямо демонстративно презрение от онова, което беше принуден да понесе на срещата на Шанхайската организация за сигурност ( ШОС) в Самарканд на 15 и 16 септември. Но за мазохист като него, това явно не е проблем. Все още. Но докога ли?

Какво да кажа в заключение, освен едно: слава на Украйна, мъченицата, която се бори за повалянето на последната империя и носи героично кръста си по голготата към освобождението на народите от нея!