Екскремизмът на рашизма изисква твърд отпор- резултатът се видя от една отделна (моя) реплика

На пръв поглед не би трябвало да пиша този текст. Може да се възприеме като някаква форма на “самоанализ”. Защо да занимавам публиката с това коя моя статия се харесва тези дни необичайно много? Но реших все пак да поразсъждам(е) по казуса.

Вече трети ден обратната връзка, която получавам в блога, показва изключителен интерес на читателите към кратката ми реплика “Хванах Коста Копейкин в лъжа със стара дата”. Редовните ми читатели знаят, че не гоня бройка. Но в случая тя ме впечатли поради реакцията, която не бях очаквал като количествени измерения.https://ivo.bg/2022/10/15/хванах-с-доказателства-костя-копейки/

Крайно необичайно е една моя статия да държи първенство по читателски интерес в блога ми цели три дни. Понякога “класацията” се сменя дори в рамките на деня. Отгоре на всичко проявеният читателски интерес е в пъти по-голям на сравнителна основа с предишните дни. Ще рече – десетки хиляди читатели са се поинтересували точно от тази наистина кратка, но оказала се ( в техните очи) твърде съдържателна статийка.

Какво толкова необичайно съм “напипал”, че се случва това? Многократно съм писал за лъжите на Костя.  Но този път, без да съм търсил такова ехо, съм постигнал скокообразен ефект на интереса към една от тях – при това със задна дати и свързана с личността ми. Можеше да мине за обикновено малко “отмъщение” от моя страна за тормоза, на който бях подложен от пратениците на Кпейкин в Добрич.

Моето прост(ичк)о обяснение, понеже не съзирам друга логика, е че изобличаването на Копейкин с доказателства, па макар и да не става дума за откраднати милиони или престъпление от подобен мащаб, е въпрос от повишена обществена значимост на съпротивата срещу един самозабравил се наглец. Хората, включително политиците и журналистите, се видяха в чудо как да противостоят на феномена на кариеризма, непукизма, антиамериканцима и бандитската харизма, събрана в образа на този рашистки екземпляр.

Колегите от медиите, които той заръфа като нагъл руски вълк, му отвърнаха кротко. Да не кажа като агънца, но в духа на всичко онова, което той така яростно им отказва като признание: възпитано, сдържано, без да му влизат в тона и в крайна сметка…беззъбо.  А от какво разбира руснакът и неговата манталитетна проекция в България”? 

Правилно, разбира от сила. “Бий, за да те уважават”, е една от крилатите фрази, характеризиращи кратко какво става в кратуните на поданиците на двуглавия руски орел. Озъбването им иска удар в зъбите ( както им отвръщат украинците).  Важи и за рашистките им имитатори у нас.

За моя истинска изненада чух поне два пъти на проваления под закрилата на полицията от рашистките възродители наш митинг пред МОЧА на 5 март тази година в София името ми да бъде изкрещяно  от сменящите се на мегафона кресльовци  в сектора на вилнеещите рашисти именно с уверения, колкото много съм бил уважаван от тях, но…

При първото споменаване помислих, че ми се е причуло. Но се повтори. За какво ли говори?

НА СНИМКАТА: Разрешеният ни митинг пред МОЧА на 5 май 2022 година започна с опаковането на част от монументалната прослава на опкацията с българското знаме. Малко по-късно рашистите на Копейкин ни откраднаха пред очите на полицията голямо украинско знаме, приготвено за опаковане на съседната чугунена група “български посрещачи” на Червената окупационна армия.

 

 

 

 

На следващия ден, на 6 май, повторихме опита си за опаковане на МОЧА. Отново полицията не ни позволи достъп до самия монумент. Допусна ни само до подстъпите му. Рашистите на Копейкин пак бяха там зад гърбовете на полицията, която не сметна за нужно да ги разгони от мястото, което надлежно бяхме запазили в Софийската община за нашия митинг. Но и ние ги изненадахме. Отново имахме голямо украинско знаме ( че и мегафон също, този път).  Погрижих се да доставя знамето в импровизирана форма от платове  в двата цвята. Нямаше време да дам отделните ивиците  в жълто и и синьо да бъдат съшити. Наложи се съмишленици да ги държат, опънати паралелно като едно знаме ( по-късно направих от платовете две знамена и с удовлетворение видях едното от тях на протеста, организиран наскоро от БОЕЦ срещу президента Радев под прозорците му).

НА  СНИМКАТА: Голямото украинско знаме, с което изненадахме агресорите на Копейкин на 6 май.

 

 

 

 

 

Тук спирам със самоанализа. Няма да давам свое обяснение защо упоритостта (ми) е предизвикала определени реакции, за да не навлизам в опасната за мен територия, позволяваща да бъде навикан, че се хваля ( с това?). Но стоя зад тезата си: към агресори не може да се подхожда с универсалния и задължителен аршин на доброто възпитание и кроткото (християнско?) смирение. Не случайно на следващия ден след онзи злополучен провален наш митинг пред МОЧА, когато отново дойдоха да ни провокират и бойкотират ( и отново бяха допуснати от полицията да осуетяват законно организирана от нас публична проява), застанах срещу тях с мегафон. Казах им неща, които вероятно не са чували в прав текст в битието си на политически активисти. Но най-вече им заявих многократно, десетки пъти им повторих, докато ми показваха с жестове как ще ме обезглавят или изнасилят: “не можете да ме сплашите”.https://ivo.bg/2022/05/06/35192/

Не е нужно човек да пада на маймунското равнище не такива кълчещи се същества, загубили човешкия си облик от нечовешка омраза. Но е задължително да им се противопоставиш толкова твърдо, колкото можеш.