На снимката: Дачков, който дълго беше морално линчуван ( от екрана на БНТ от Кеворкян ) като апологет на Иван Костов, днес е добре дошъл в най-тъмно червената онлайн медия “Поглед инфо” ( позирайки на фона на книгата на живата икона на червените, столетника към днешна дата Анжел Вагенщайн).
Читател на ivo.bg, вероятно подсетен от споменаването на Я. Дачков като апологет на Путлер в мой днешен текст, припомня факти, с които рашизоидният в днешно време журналист се нарежда до колегите си В. Сидеров и А. Симов.
Тримцата си приличат по това, че преди десетилетия бяха “антисъветчици” и\или славеха Америка, а днес я проклинат от рашистки позиции и славят Русия на Путлер.
https://www.slovo.bg/old/litforum/212/yadachkov.htm
| Да се излекуваме
Отношенията на България с Русия никога не са били здравословни. Преди 89-а година руските амбиции бяха да ни превърнат в съветска република. Това едва не стана официален факт. Преди години бяха изнесени документи, според които такова присъединяване е било сериозно подготвяно. Неофициално България беше съветска република, а на Запад доскоро най-често употребяваното определение за страната ни бе “най-близкият от бившите сателити на СССР”. Комунистическата диктатура бе наложена на 9. IX. 1944 г. от съветските служби (за това свидетелства бившият офицер от КГБ Олег Калугин в прочутата си книга). Георги Димитров стана народен представител в българския парламент като съветски гражданин, а съветските офицери от службите за сигурност имаха безпрепятствен достъп до цялата информация от България. На практика България следваше процесите в бившия СССР. Сталинските репресии, ерата на застоя, гласността и преустройството, дефицитът в социалистическите магазини, грозотата на социалистическото строителство, сивотата на живота, бяха механично повтаряни от българските партийни и държавни ръководители. Дори моделът на посткомунистическия преход към демокрация беше направен по съветски образец. Същият хаос със собствеността, същата криминализация на икономиката, същото превръщане на бившата партийна номенклатура в стопанска, същото източване на пари чрез пирамиди и банки, същата олигархичност на управлението. Разбира се, тук това се извърши в много по-малък мащаб, но при първия по-сериозен опит България да скъса с този модел (имам предвид управлението на ОДС в периода 97-2001-ва) бе активирана невероятна съпротива. Днес почти няма съмнение, че целият царски водевил бе изпълнен не и без участието на руснаците. Косвени доказателства за това има достатъчно. Най- красноречиво си остава арогантното поведение на висши руски политици, които посетиха България през последните месеци, и които си позволиха да вземат отношение по българската политика и кандидатурата ни за НАТО. Българското правителство и българският премиер не реагираха. Вместо това те опростиха огромни средства от руския дълг към България и дадоха на руска фирма да модернизира по натовски стандарти българските самолети “МИГ”. Всичко това бе съпроводено от дитирамби за необятните руски пазари и лошите български предишни правителства, които са разрушили връзките ни с Русия. Само че фактите говорят друго. Необятните руски пазари са колкото една средна европейска страна като Белгия или Холандия, а българо-руските икономически отношения бяха прекъснати по инициатива на Русия. Именно руската страна предложи разтурването на СИВ, а след това почти затвори пазарите си за български стоки като сложи на най-привлекателните от тях непосилни мита. Въпреки всички исторически беди, които Русия ни донесе, българите остават като че ли най-привързаното население към тази страна, а мнозина от тях направо си работят за нея. Това няма разумно обяснение. Както няма разумно обяснение и фактът, че в 2002 г. в центъра на Москва лежи труп, пред който има почетен караул и чакащи за поклонение. Това е болест. И тази болест се пренася върху нас.
На 20.03.2002 г. в залата на БТА, по инициатива на вестниците “Про и Анти”, “Литературен форум”, Сдружение “Родна реч” и издателство “ПАН” бе дадена пресконференция на тема “България и Русия днес”. Изказаха се проф. Георги Бакалов, проф. Пламен Цветков, Амелия Личева, Божидар Кунчев, д-р Петер Юхас, проф. Михаил Огнянов. Поради невъзможност да присъстват бяха представени изказванията на Явор Дачков и Антон Тодоров, които публикуваме. |
 |
Извинявам се ,че не е по темата, но утре 19ти октомври от 18 ч на улица “Богатица” 25, в София, ще бъде представена книгата на проф. Ева Соколова “Руската намеса в съдбините на България”.
Е, те само тримата да бяха – на китка да ги боднеш!
А писателя на Шайка, който отдавна вече е В шайката?!?!
И други немуподобни, които не бих искал да си спомням….
Явно лечението е трудно.
А като гледам сегашните позиции на г-н Дачков, явно и Zараzaта е твърде вирулентна, особено опасна инфекция. Такова Zло се лекува от хирург, с твърда ръка, остър ум и голямо сърце.
Егений Кънев: Резкият политически обрат на Радев от началото на войната няма прецедент през целия Преход… като отчетем позициите на Радев в чужбина и у нас – на практика почти няма позиция, която да не е заемал, откакто е пРезидент и е на път да удари дори ББ в земята. Вероятно и в това се крие причината за примирието между корупционната ос ГЕРБ – ДПС и Радев: заравянето на антикорупционната му томаховка … Нито Радев го очакват избори, нито Възраждане се кани да управлява, но сумарният им прокремълски шум в публичното пространство е толкова голям, че много избиратели сами посягат към бюлетините на “евроатлантиците” от ГЕРБ-ДПС. Които евроатлантици – забележете – нито за момент не са се възмутили от прокремълските речи и действия на Радев и Възраждане. За разлика от неспирните им усилия за общ фронт срещу ПП и ДБ.
Премиерът-гълъб се накокошини: “столетникътвагенщайн ми каза, че очаква в България да има мир и че се справям с това ” – верно се справят – това, което му е енергиен министър каза, че чакат “на повикване”: “ Газпром е в таймаут за размисъл за България … но ние все пак продължаваме преговорите с тях. Самият факт, че има възможност да се договорим с газпром кара другите доставчици да предлагат по-конкурентни условия …“
… know-how RR
Това е най-срамната метоморфоза в бг т.нар. свободна журналисtика.
Обърнидачкопалачинковстината е едно от най-срамните феномени в политическото ни писане.
Форумите на екстремнолевечарския му сайт, апология на Агресивното Жуже, са запазена територия само за редовната клака- персони с лоша бг граматика и бедно мислене.
За останалите властва дебелата гума на Стрина Галина.
Пълно единомислие на територията на бившия борец против Цензурата и наужким дясномислещия човек.
Учил за поп и вмесо да държи ръка върху Свешенната книга НЕ КРАДИ , НЕ УБИВАЙ, той пропагандира една братоубийствена война.
Безсрамие !!!
Дачков е поредния марксист. Имам предвид последовател на следния цитат от Граучо Маркс:
Това са ми принципите. Ако не ви харесват… ами имам и други
Явор Дачков поискал да стане сърбин. Отишъл в болницата, разяснили му всичко, и му дали да подпише формуляр. Той подписал и легнал под ножа. По едно време сестрата плеснала с ръце и казала”Ах, докторе, стана някаква ужасна грешка, вместо една четвърт, сме извадили три четвърти от мозъка му – сега какво ще правим?” Хирурга се позачудил и отговорил “Ами да го закърпим и да видим какво ще излезе”. Закърпил го те, изкарали го от упойка и зачакали да видят резултата. Явор Дачков примигнал, отворил очи, огледал се и казал ” Здравствуйте!”
Човекът има принципи. С лека перифраза: ако не се котират високо, разполага и с други.
За такива като Дачков Радой Ралин преди повече от 50 години е написал:
Едно време беше време турско,
а сега е – мижитурско.
С много мижитурки и ветропоказатели е пълна българската “журналистика”.
Тези персони са със съществен принос България да е най-бедната и най-грабената страна в ЕС.