Чрез дезинформация на собствената нация за своята “специална операция” РаZия върви към вътрешната си дезинтеграция

Дори и да бяха независими руските медии, техните новинарски приоритети пак щяха да са ориентир за истинските болежки и радости на властта. Фактът, че държавният контрол над медиите в Русия е практически пълен, улеснява още повече изводите за нагласите на Кремъл.

Голяма радост цари в новинарските емисии на руските пропагандни инструменти в репортажите им от Индонезия. На източноазиатския форум присъства президентът на САЩ Байдън и той не си е тръгнал по време на речта на руския външен министър Сергей Лавров. 

Полетяха триумфални послания от страна на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова. Новината зае водещо място в мътния (де)зинформационен поток, с който руските телевизии заливат поданиците на цар Путлер. Представят като голяма победа благоволението на американския президент, когото иначе се опитват при всяка възможност да удавят в капка кал от въпросния поток. 

 

 

 

 

Би трябвало да се запитат пропагандоните в Русия защо техният цар е нежелан на форума и праща своя външен министър Лавров да го представя. Вместо това обаче те ликуват, че Байдън не е бойкотирал Лавров. 

В украинския интернет върви по този повод шегата, че “старецът не е могъл да пропусне номера на говорещата кобила” ( както зевзеците наричат Лавров ).

От руските телевизионни програми в същото време отпадна прогнозата за времето в Херсон. Защо? Нали уж той продължава да се смята официално от Москва за руска територия, присъединена след референдум?

 

 

 

 

 

 

Няма да отговарям от чуждо име на риторични въпроси. Но ще напомня още веднъж данни за “величието” Русия, които илюстрират отговора на най-важния текущ въпрос за невъзможността империята на глинени крака да победи далеч по-малката, но несравнимо по-мотивирана да се бие за свободата си Украйна.

Истината, че зад Украйна стоят твърдо 50 от най-развитите във всяко отношение държави в света, започна да си пробива път дори и в московските пропагадни трибуни. В предаване по централната московска телевизия водещата Скабеева, едно от главните лица на ефирната дезинформация в държавата ( част от триумвирата на трите С:  Соловьов, Симонян, Скабеева), зрителите доживяха да чуят от нея, че зад Украйна стоят цели 50 държави. Прозвуча като камбанен звън за “специалната операция” на Путлер. 

Обяснението за отстъплението на руските войски в Украйна, което може да се чуе и прочете по каналите на руските средства за масова (дез)информация, все повече акцентира върху твърдението, че Русия воюва с НАТО, а не с Украйна. Това внушение не е ново, но вече е преобладаващо – като заместител на реалната картина, спестявана на руските поданици. Прилича на подготовка за още по-лоши новини и то преди досегашните да са разказани.

Питам се до каква степен заразените с великодържавния шовинизъм руски зрители си дават сметка за обективния факт къде се намира държавата им в реалната класация по значимост на световната карта. Може би тогава, когато им бъде съобщено, че Русия е икономическо джудже, ще настъпи някакво изтрезняване от манията за величие.

За нея покойният популярен хуморист Жванецки беше казал веднъж, че тя няма нужда от величие, а е достатъчно да бъде само мания. 

Държаната в тайна от руските зомбита истина е следната:

Делът на Русия от световната икономика е 1,7 %.

От търговията – 2,7 на сто.

 

От инвестициите – 1,9 на сто.

От патентите- 1,1 %.

От населението – 1,8 на сто.

Последното има своето продължение също във факта, че по данни на ООН Русия е на 113 място в света по продължителност на живота ( 72.99 години). Това е по-малко от показателите за страни като Палестина, Сирия и Либия, които от много години се намират в състояние на гражданска война. Бангладеш, една от най-бедните държави в света, също изпреварва Русия по продължителност на живота. https://www.worldometers.info/demographics/life-expectancy/

Русия държи още световни рекорди по смъртност от болести, демографски спад и емиграция. В ход е “специалната операция” по дезинтеграция на тази федерация, в която повечето отделни региони биха могли да се самоиздържат спокойно, ако Москва не изпомпваше ресурсите им за деструктивни маниакални проекти и войни срещу съседите. Трус в центъра би предизвикал ново бягство от него, както в началото на 90-те години на миналия век.

На Путлер предстои да се увенчае освен със съмнителната слава на най-големия русофоб в историята, настроил целия свят срещу Русия, но и на и владетелят, причинил разпада на всичко онова, което с огън и меч са събирали в една империя неговите предшественици на трона.