Въпросите пред кривото огледало – от Кремъл, до Банкя

Резултатът от това да си говориш сам и да си отговаряш на собствените въпроси, е катастрофален за н.в. Истината. Тя става неминуема съпътстваща жертва, а покрай нея и консуматорите на лъжата, ако са достатъчно лековерни и неинформирани.

Такъв е случаят с нашия дългогодишен бабаит на върха на българската политическа хранителна верига от Банкя. Неговият корпус от наемни ласкатели се опита по едно време да му нарисува образа на помъдрелия, умерения, опитния вече управник. Това се случи при втория му управленски мандат. 

Само че след това той стана още по-зъл, по-самовлюбен и безпардонен. Започна да обижда вече не само персонално, но и цели групи граждани като “тулупи” и професионални гилдии, сред които и “мисирките”, т.е. журналистите. И премина окончателно към монолози в общуването си с публиката.

Продължава да го прави вече трета година. Застава пред огледалото и преминава за по-кратко направо към комплиментите към онова, което ( му се при)вижда в него. Например, че “няма по-подготвен от мен за премиер”. А на следващия ден се оказва, че има такъв и то по негово решение.  А всичките му верни клакьори, които до последно са кимали в съгласие като пластмасово тигърче на задното стъкло на москвич, моментално се съгласяват отново.

Такъв е случаят с номинацията на проф. Габровски. Не го познават, но го хвалят, че бил най-добрият, най-подходящият. Защото така е решил партийният им вожд, а в ГЕРБ две мнения няма покрай неговото.

В друг контекст и несравнимо като мащаб това явление с единствено възможното мнение го вижда целия свят чрез изявите на руския диктатор Путлер. Вече няма проблем да се появи пред камерите и пиян с – с чаша в ръка за да няма съмнение доколко не му пука какво си мислят за него поданиците и враговете му в чужбина ( на кадри от военния канал “Звезда”).

Завалено се пита сам кой бил започнал пръв ( тормоза на противниковото население), че сега да му придирят за бомбено-ракетния терор срещу цивилната инфраструктура на Украйна. И си отговаря сам: виновни са онези, които обстреляха Кримския мост, а преди това спирали водата на анклавите ( откъснати с решаващата руска помощ от Украйна). 

С други думи най-цинично си признава без угризения,че става дума за руско отмъщение – заслужено, по логиката на диктатора. Да мрат ако не от взривовете и пожарите, то от студ и глад проклетите украински милиони жени, деца и старци. Защото отмъщава на тях за това, че неговите мъже в униформа губят войната на фронта, натрапена на украинските мъже и жени, грабнали оръжието да защитават родината си.

Ще се изненадате от третия ми пример ( дребен, но пък пресен), може би, но като гледам днес Венелина Гочева да си говори сама в присъствието на нещо като водещ на предаване в БНТ, виждам същото. Констатирам константната демонстрация на пълната безнаказаност за стореното в миналото и прехвърляне на вината върху “политиците” и изобщо върху всички, заради които днес се налага тя сега да пледира за ново начало, промяна и откривателство на нови лица, нови теми и пр. “визионерство” от страна на едно от лицата на обслужването на властта през годините – сякаш не е (съ)участник във всичко онова, заради което изнамира причина да менторства в името на новото начало и промяната. 

Хем трябвало новите в журналистиката и политиката да имат опит и памет ( повтори го многократно), хем пък да са напълно нови. Няма логика, но пък в отговор получава комплименти от водещия, че позицията й била “безпощадна, както винаги” ( беше такава, когато трябва да рита падналия)

За да направя връзка, нека да отбележа пътьом, че Гочева, вярна на рефлекса си да се възхищава на медийния продукт от Банкя, в чието рекламиране участваше дейно, не му изневери и днес. Възхити се колко бързо си сменя мнението в зависимост от настроенията на хората. Хамелеонщината му продължава да е на пиедестал в нейната ценностна система. 

Когато няма въпроси, няма и отговори. Има само продължаващо във времето “усвояване” на публичен ресурс чрез монолозите на манипулатори, на които позволяваме това. 

Въпросите към Путлер предстоят в Хага. Изправеният от него на ръба на ужаса от ядрен апокалипсис свят няма да му прости. Гочева и нейният кумир в същото време са прекалено незначителни, за да се надяваме на нещо подобно – дори в лилипутинския български безпаметен контекст. Но поне можем да помним и припомняме. Самата Гочева пледира да има памет. Макар да и спестих конкретиката ( за да не досаждам на читателите с повторение на написаното вече от мен), този път ще й угодя.