НА СНИМКАТА: П. Блъсков позира със собствения си бюст – намира това за симпатично и хумористично, а не за пошло и нарцистично.
Този път ще направя изключение и ще препубликувам цялото му “мнение”. На Блъсков “мнението”, ако думите в насипно състояние и без никакво съдържание в “посланието”, могат да бъдат наречени “мнение”.
Купил си е човекът вестник, пише си в него каквото си ще в нещо като уводна статия на най-видно място в газетата му.
Това е вестникът, който даде трибуна на рашистката проф. Нина Дюлгерова да призове да ми бъде забранено да пиша ( многократно съм публикувал този цитат, но този път ще го спестя). Всъщност от празнодумието и малоумието на Блъсковата “публициситка” се вижда следното: само смисленият човек( журналист) си дава сметка, че е по-добре да замълчи, вместо да ръси глупости.
Блъсков този път се самоопределя като журналист ( не като гл. редактор, не като собственик). А обикновено най-обича(ше) да се перчи като “занаятчия”, което е доста по-точна (само)оценка. Защото за такива като него, които се вълнуват предимно от парата ( както и в това пасквилче), журналистиката е сведена именно до занаятчийство. Произвежда на матрицата си думи на ишлеме.
Цитирам го изцяло, тъй като кратко е, но пък безкрайно бездарно – направо е учебникарски пример за илюстрация на хибрид между графоман и грандоман. Насладете му се ( особено на разбиранията му, според които “без пари и мама на тате не дава”)!
“Да разследвам ми копней душата
Страда мойта журналистическа душа с половинвековен стаж в занаята! Страда и копней да разследва, да открива гадовете, оглозгали кокала на народа. Да изтръгва от корен злото. Да разкрива козните на световните изедници. Да забучи с остро перо в хербария на историята мухата „цеце“ на корупцията.
Извиквам високо този мой душевен копнеж с надеждата, че някое ЦРУ или някоя „Америка за България“ ще го чуе. И не само ще го чуе, но и ще ми сподели милион, милион и нещо евро от скромния си бюджет. И тогава ще видят всички репортери с граници и без граници как се разследва! Всяка сутрин на световния журналистически простор ще просвам чифт или два жълти политически, олигархически или диктаторски гащи и друго по-така бельо.
Но не би! Цереутата и америките за България наливат пари в пясъците на правилната световна и родна разследваща журналистика, а до мен и копейка не стига. Така остава сиротен копнежът на душата и химикалката ми. И незнайно защо на ум ми идва алтруистичната аксиома, че без пари и мама на тате не дава! “
Тъпо, тъпо … по-тъпо и от автора!
Все едно, че чета Бай Ганьо.
Простотоя до шия и на няколко (поне!) питиета…
“Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!”
Нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Хитрият Бай Ганец си пази агарянския ямурлук в гардероба.
Блъсков с тази си снимка ще откаже доста карикатуристи от занаята им.
Все едно, че е писано днес и точно за Блъсков ! 🙂
„Бай Ганьо журналист“ – Алеко Константинов
София, 17 март 1895 г.
….. От улицата се зачу крясъкът на едно хлапе: “Но-ви ве-стни-ци. Народно величие-е-е!”
Какво Народно величие? Има си хас!
… Гедрос, какъв е този вестник, сега викаха из улицата?
– Как! Мигар вий не знаете за вестника на бай Ганя Балкански?
– Сериозно ви казвам. Ганьо Балкански, редактор-стопанин на вестник “Народно величие”. А-а, то е цяла история. Мигар не знаете?
– А бе ти сериозно ли говориш?
– Сериозно бе, брате. Чакайте да ви разкажа. Днес ми разправиха тази история подробно и аз ще ви я предам тъй, като че съм бил там.
Разпоредихме се да затворят вратата на вътрешния салон и Гедрос почна. Ето какво ни разказа той:
У бай Ганя свикано събрание. Събрали се: сам стопанинът, Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина, и разсъждават – като какво предприятие да заловят, за да се възползуват най-изгодно от положението.
– Трябва и ние да клъвнем по нещо – казва бай Ганьо, – току-тъй на сухо патриотизъм – бошлаф. Я ми кажете вий сега, както стоят работите, като откъде може да се удари най-добър келепир? Ти, Гочоолу, какво ще речеш?
– Аз ли? Да ти кажа правичката, бай Ганьо, аз пак си оставам на мойта мисъл: да отворим един руски трактир.
– Какво?!
– Един руски трактир да отворим – отговаря сериозно и решително Гочоолу.
– А бе че ти – как? Пак ли обърна с Матушката? – чуди се бай Ганьо.
– Ама ела да се разберем, не е работата тук за Матушката, работата е – какъв вятър вей…
– Де? В главата ти?
– В България. Ахмак е този, който не се възползува. Сега му е времето – един трактир. Аз съм шетал из Московията, поотбирам що-годе. Един трактир с две отделения – дворянско и мужицко.
– Че у нас де ще намериш мужици! – пита в недоумение бай Ганьо.
– Е па, най-после всички дворяни ли сме бе, бай Ганьо?
– Хубаво, по-нататък?
– По-нататък: ще му изтърсим една музика, орган – ти трябва да си виждал, бай Ганьо?
– Аз ако не видя, кой ще види – отговаря надменно господин Балкански.
– Имаш право. Един орган и, разбира се, чай. Ще напазарим десетина хлапета, ама да не бъдат чернооки, да изглеждат като русначета; ще им нахлуем по едни ботуши, по една червена риза, па ще ги подстрижем по казашки – ето ти тебе цял трактир! Ще докараме руски вестници, водка закуски, па тегли отгоре и един надпис – “Руский трактир”, – па си накриви шапката. А?
– Не одобрявам! – извика тържествено Дочоолу. – Не одобрявам! Ако е работата да ударим келепир от вятъра, дето е повял, то най-добре ще бъде да отворим една фабрика за квас…
– Ударихме кьоравото! – изсмя се Данко Харсъзина. – Ти фурна ли искаш да отваряш?
– Не бе, брате – за руски квас ми е думата. То е едно таквоз… като туйнака, крушевица го кажи, боза го кажи…
– Хубава работа! Бозаджии ще ставаме сега – обижда се Харсъзина.
– Не бе, кардаш, не е работата за питието – името е важно; да речем само: “руски квас”! – ще се изпотрепат да тичат. Не си ли чул френците какво правят сега. Пара удариха, пара – не шега!
– Бошлаф. Аз не ща квас – заяви недоволен Данко.
– Ами какво искаш – пита го сърдито Дочоолу.
– Я кажи да видим?
– Да основем една банка! – изтърсва Данко Харсъзина.
– Ти си дурак!
– Защо?
– Оставете кавгите настрана – вмесва се бай Ганьо.
– Защо да съм дурак! – продължава разгневен Данко и стреля кръвнишки погледи към Дочоолу…..
– Чакайте аз да ви кажа сега какво съм намислил – извиква авторитетно бай Ганьо и става прав. – Знаете ли с какво? Нито с трактир ще прокопсаме, нито банка ще уредим като хората, а пък твоя руски квас, Дочоолу, хептен проста работа, ами да ви кажа ли аз вам какво?
Гочоолу, Дочоолу и Харсъзина са превърнати в слух и нетърпение.
– Да ви кажа ли вам какво? А?
– Е, кажи де, стига си мълчал – продумва нервозно Данко.
– Шш! Бързата кучка слепи ги ражда. Да ви кажа ли? А? Господа! Вестник да издаваме! – изтърсва бай Ганьо и на лицето му изгрява тържество.
Ако някое морско чудовище се вмъкнеше в онзи момент в стаята на нашите събеседници, то едва ли би могло да увеличи поражающето впечатление, което произведоха последните думи на бай Ганя. В първата минута като вцепенени, в следующата – Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина почнаха да се споглеждат плахо-плахо, като че се питаха: ,,Да не е изхвръкнала, не дай боже, някоя чивия на бай Ганя ?” Не иде ни да се засмееш, ни да го съжалиш. Ще кипне. Еле Гочоолу най-сетне, страх не страх, решава се отдалече да му загатне:
– Твоя милост, бай Ганьо, обичаш сегиз-тогиз, хе-хе, да прощаваш, искам да кажа, обичаш… туйнака… зевзеклиците, та думата ми е, хе-хе…
– Какво?
– Не бе, бай Ганьо, аз само така рекох да… таквозинака… А бе, твоя милост, нещо вестник… сериозно ли?
– Как тъй “сериозно ли”? Ами че как инак? Разбира се, че сериозно! Че голям мурафет ли е един вестник да се издава? Тури си едно перде на очите (па и няма нужда), па псувай наляво и надясно. Ами как!
– Е, като бъде тъй, аз съм съгласен – заявява Данко Харсъзина.
– Тъй, ами как! Ще викаме Гуня Адвокатина, той е майстор на уводните статии, па ний – кое дописки, кое антрефилета, кое телеграми. Нали е работа да омаскарим тогоз-оногоз – за туй нещо не се иска кой знае каква философия. Данко, я се запусни, моля ти се, до писалището, та повикай тука Гуня Адвокатина.
– Тоз хайдучага видите ли го? – каза бай Ганьо, след като излиза Данко Харсъзина. – За псувни като бъде – остави го! Ще те изпсува тъй, че бъбрека ще те смъдне. Мати-маскара направя човека. Ама било право, било криво, и окото му не мига. Страшен вагабонтин!….
И сега, когато бай Ганьо им излага плана си за издаването на вестник, за неговото направление и за лицата, които ще вземат участие – Гочоолу и Дочоолу усещат, че нещо ги смъдва в един затънтен край на техните сърца, сещат те, че има нещо опак в тая работа, има нещо таквоз, което не трябва да бъде; но върху тежкия слой, който притиска към дъното тия чисти чувства, бай Ганьо при-бавя нов пласт и ги задушава. Той сладкодумно, с увлечение, със страст им излага материалните изгоди, които ще се получат от тяхното предприятие. А по-убедителни аргументи не са нужни за Гочоолу и Дочоолу.
Вратата се отварят и на прага се показва Гуньо Адвокатина със своята лисича остра муцунка, след него влиза Данко Харсъзина.
– Гуньо бе., ти какво ще речеш? – обръща се приятелски бай Ганьо. – Ний искаме да издаваме един вестник, а?
– Защо не, да издаваме. Кьораво има ли? – пита Гуньо с подмигване и с бързо шаване на пръстите си.
– Ти си гледай кефа.
– Ама има ли?
– Има, има, гледай си кефа.
– Добре. Какъв вестник да издаваме – за правителството ли, или опозиция? Казвай скоро, че ме чакат клиенти.
– Сега там е цаката – дали правителствен, дали опозиция? Не знам, дявола да го вземе, колко ще изтраят днешните.
– Казвай скоро, че ме чакат клиенти.
– Знаеш ли какво, Гуньо? – съображава бай Ганьо, без да обръща внимание на думите на адвокатина. – Аз мисля сега засега да я караме с правителството…
– Тъй, тъй, най-добре с правителството – бързат да заявят Гочоолу и Дочоолу.
Бай Ганьо ги изглежда сърдито, задето му пресичат думата, и продължава:
– … Па сетне, като подушим, че им се разклатят краката, да им ритнем едно текме и с новите пак на власт, а?
– Става. Обещаха ли ви нещичко?
– То се знай, без него не може.
– Като е тъй, да почнем – решава Гуньо Адвокатина и тук се захваща един разговор за начина, по който ще издават вестника, и за един вид направление, което ще следва техният орган по известни въпроси. Взема се решение да се съобразяват с времето и с обстоятелствата, па и с келепира, ако е “рекъл господ”. За Русия “ще пущаме по едно: нашата освободителка, братския руски народ, да живей Царя Освободителя (бог да го прости), ама инак, като видим зор, ще си караме пак старата 3адунайская губерния”. За Македония ще се поумълчаваме, знаеш, не иде някак си, времето не помага. Австрия кое, туй-онуй, тройствен съюз – хич не уйдисва…
– Ами с младежите, с младежите какво ще правим? – обажда се Гочоолу. – И те почнаха да шават!
– Ще ги залъгваме, какво ще правиш, белалии хлапета, по някой път и шапка даже ще им клатиш, време таквоз дошло, няма какво да се стори – дума с въздишка бай Ганьо.
– Няма какво да се стори ли?! – ръмжи Данко Харсъзина и очите му тъмнеят. – Пуста сопа неокастрена! Аз да ги пипна тях, че…
– Остави ги сега, недей! Седни си на мястото. Има време.
– Хайде по-скоро, бай Ганьо, че клиенти ме чакат – извиква нетърпеливо Гуньо Адвокатина.
– Я чувай, Гуньо, знаеш ли… (холан, остави се с твоите пусти клиенти!)… знаеш ли какво? Ти седни тази вечер, па напиши една уводна статия. Тегли му едно верноподаничество, че сам княза да се слиса. Тури му там: Ваши смирени чада, Наш баща и татко, в праха на Августейшите Ви нозе, нареди ги там като броеница, ти знаеш как. Па помени и за народа една-две думи, както му е реда. Разбра ли ме? Така. Па сетне тегли един калай на опозицията. Кажи там: Онези предатели, онези…
– Предатели остаря вече, да турим мерзавци – поправя Гуньо.
– Е добре, тури мерзавци. Па да не забравиш да туриш и фаталния за българския народ. Дявол да я вземе, много ми се харесва тази дума “фаталния”! Като кажа така ф… ф… фаталния, сякаш че ффащам някого за гушата… Страшно ми се харесва!
– А пък мен най ми харесва, като напопържам някого – изтърси чистосърдечно Данко Харсъзина, – отлеква ми н’ам как на душата!
– Ашколсун бе, Харсъз, да живейш! – провиква се възхитен бай Ганьо и потупва Данка по рамото. – Работата е опечена. Ти, Гуньо, ще напишеш, както рекох, уводната статия, тъй ли? А вий, Гочоолу, и ти, Дочоолу, някои дописки, някои телеграми да изкалъпите.
– Че какви телеграми, какви дописки? – запитват в недоумение двоицата.
– Какви ли? Всякакви. Не виждате ли другите вестници? Пишете там: Ваше Царско Височество, народа ликува коленопреклонно и едногласно моли Всевишния… и прочее; наблъскайте там, каквото ви дойде на ума. Кажете там: Българският народ е дал хиляди доказателства, че когато се коснат до правата му, всички до един стават на крак… и… таквозинака… със сълзи на очите… и тъй нататък. Най-сетне какво ще ми дращете много-много; напсувайте опозицията, па вер селям. Ами! Какво ще седнем сега да се лигавим с разни философии. И кой ще те разбере! Нали е работата да замажем очи – карай колата. Не е ли тъй ?
– Е, хайде сбогом, че ме чакат клиенти – измъмра Гуньо Адвокатина и си взе шапката.
– Чакат те тебе дяволите… Нейсе. Хайде, сбогом. Па чувай, Гуньо, утре рано уводната да бъде готова. Много здраве!
Гуньо се упътва към вратата. След него стават Гочоолу и Дочоолу, на които бай Ганьо дава нужните инструкции.
– Чувайте бе, господа, че най-важното сме забравили – извика бай Ганьо подире им, – ами че как ще кръстим нашия вестник?
– Добре, кайш бе, бай Ганьо, ама че сме… такива! – отзовават се Гочоолу и Дочоолу.
– Туй е един сериозен въпрос – казва Гуньо Адвокатина – и знаете ли защо е сериозен? Защото онези дяволи взели всичките хубави имена, не оставили за нас. Ама все ще се намерят. Аз мисля, най си е на мястото да кръстим нашия вестник Справедливост, па ще прибавим в скоби едно фин дю сийекъл1.
– Какво?
– Тя е французка дума, вий не я разбирате.
– Не щеме ний французки; латински, ако можеш, тури нещо, колкото за адет.
– Да му теглим едно Tempora mutantur?…
– Тегли му, ако си е на място. Ти, Гочоолу, на какво си мнение? – обръща се бай Ганьо.
– “Справедливост” е хубава дума, ама чини ми се, че Народна мъдрост ще бъде още по-хубава – отговаря Гочоолу.
– Не съм съгласен – обажда се Дочоолу, – туй име много попско изглежда, по-добре Българска гордост да го наречем.
– Ами ти, Харсъз, какво ще речеш?
– Аз ли? Че знам ли аз? Да му изтърсим една Народна храброст, па да става, каквото ще. Ще турим за отговорен редактор Саръ-Чизмели Мехмедаа, а?
– Всичко бошлаф. Да ви кажа ли аз вам? – заявява авторитетно бай Ганьо. – Нашия вестник ще кръстим или България за нас, или Народно величие. Изберете си едно от двете.
– “Народно величие”! Съгласен! “Народно величие”! Тъй, тъй, да живей!
– Е сбогом, бай Ганьо.
– Сбогом.
Гочоолу, Дочоолу и Гуньо Адвокатина излизат.
– Ти, Данко, остани, ний с тебе ще пишем антрефилета.
– Добре. Заръчай сега да донесат мастика и мезе и да почнем работата. Па да не домъкнат пак кисела бамя, гледай там някое мезе по-като хората – тук вестник има да се пише, не е шега.
Донесоха мастика и мезе. Ама ще попита бай Манолчо, какво мезе? То не е важно, важното е, че бай Ганьо и Данко Харсъзина се запретнаха да ръководят общественото мнение.
– Данко бе, нашия комшия страшно ми се пери, учен бил, честен бил и н’ам какви дивотии. Да му теглим ли един калай?
– Калай не, ами със земята барабар го направваме – заявява специалистът на псувните.
И почва се писането… “Научаваме се, че…” – пише бай Ганьо и излага върху един лист бяла хартия такива черни хули срещу своя съсед, за каквито не само че не се е “научавал” някой път, но нито насън му са минавали. Пише бай Ганьо, пише и зачерква, той е все недоволен от ядовитостта на своите стрели: крадец е за него нежна думица, той я зачерква и пише хайдук, но тая дума е станала обикновена, бай Ганьо добавя пладнешки и я съединява с едно фатален. Съседът, жена му, децата му, родът му – излизат под перото на бай Ганя феноменални изверги… Той чете своето произведение на Данка Харсъзина. Данко, със светнали от мастиката очи, поощрява с въодушевление майстора на антрефилетата.
– Карай, карай, карай! Блъскай, майка му стара, пред нищо недей се спира, пред нищо! Блъскаай! – гърми Данко Харсъзина, като че командува някое артилерийско сражение…
– Ето, господа, как се е основал органът на бай Ганя – завършва разказа си Гедрос.
Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещнеш в тази книжка някои цинични думи и сцени, аз не можах да ги избягна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганя без цинизми – заповядай!
Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…
София, 17 март 1895 г.
1 Fin du siècle (бел. на Ал. К.) – Края на века (XIX век) (фр.)горе
Из делниците на един луд
Тони Филипов, д-р, 2014
Понеделник, 21април
Бареков върти кебапчета на гражданите от квартал Челопечене. Не да им купи, както всички правят, а лично им пече! Турбо ихтибар!
…От всички работи, с които се е захващал Бареков, тая най-много му отива. Това е лично мнение, не ви го натрапвам.
Пък в „Труд” чета: „Бареков днес посещава Челопечене и Факултето”. Интересно ми стана, щото този вестник вече от два дена е на Петьо Блъсков. Още в петък отишъл в редакцията и встъпил в длъжност. Голям майтап! Венелина Гочева продава нещо, което не притежава. А Петьо Блъсков, чийто бизнес вече четвърт век е да прави вестници и да ги продава, го купува. И става на краставичар краставици… Да видя с очите си как Блъсков вади пари и плаща „Труд” пак няма да повярвам. Много семпъл номер, много… Но явно се е преценило, че на такава публика такъв номер стига, както и оповестеното от Ирен Кръстева „напускане на българския медиен пазар”. Местан се направи на мъж: “Отправих силна препоръка, няма да използвам по-краен израз, той да се раздели с медиите си, ако иска да разчита на продължаваща политическа кариера в ДПС. Струва ми се, че препоръката, повтарям няма да използвам по-силна дума, е чута и научих от вестниците, че той вече не е собственик и на вестници”.
Наскоро бившият земеделски министър от квотата на ДПС Мехмед Дикме обясни: „Пеевски е с неограничени права в партията, той е над Местан. Влиза в неговия кабинет както поиска без да се съобразява с програмата му…”
По-нататъшното изказване на Местан оставя у нас подозрение за сериозна ментална ретардация. “Анормално е, открива със седем години закъснение Местан, един политик да е собственик на медии… и в Европа не се гледа с добро око на подобна връзка политика-медии…”
Пеевски е медиен магнат от 2007 г., когато купи вестниците на Блъсков. И после трупаше издания и разпространителски фирми както катеричка лешници! Но тогава нямаше кой да се сети, че е укоримо! И с целия тоя багаж го предлагаха за шеф на ДАНС! Обаче, ако депутат с медии е укоримо, медиен магнат за шеф на ДАНС е направо престъпно.
Много мразя това гювендийско поведение на българските политици…
Вторник, 22 април
Журналистите питат Плевнелиев за тайната му среща с шефа на EVN Щефан Шишковиц във Виена. И той иронизира: „Имах още една тайна среща в Австрия – с вицепрезидента на „Амазон”. Нямаше дори да разбера, че иронизира, ако не беше заглавието в „Труд”: „Плевнелиев иронизира…”
Дето вика френският сценарист и режисьор Саша Гитри, можеш да се преструваш на сериозен или на умрял, но не можеш да се преструваш на остроумен. Макар че, според нас, Плевнелиев и на сериозен не може да се преструва. Като го погледна и ме напушва институционален смях, ако мога така да се изразя. Чета, че и вицето му Попова почнало вече да го критикува публично и то на позитански диалект… Трябвало той и екипът му повече да се постараят в юридическата обосновка за връщането на законопроектите.
Та на Плевнелиев му остава единствено да се преструва на умрял.
Колкото повече пораствам, толкова повече съм склонен да повярвам на Клемансо за двата ненужни органа – простатата и президентът на републиката…
Вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън пристигнал в Киев, за да подкрепи прозападните преходни власти, които са изправени пред сепаратистки бунтове в източната част на страната, предаде Франс прес. Но Франс прес премълча, че преди да иде в Киев, Байдън мина през София и се консултира с Плевнелиев. И Плевнелиев му даде пълната си подкрепа. И Байдън затова сега е толкова ербап. Е, може и да не е само за това…
Вигенин, един друг деец, който седи като кръпка на поста, вика за решението на ЕП за “Южен поток”: Искането на евродепутатите за спиране на проекта не трябва да се преувеличава”. Не казва, че трябва да се омаловажава, но подтекстът е точно такъв – не им обръщайте внимание.
Тия няма да мирясат, доде не ни извадят и от ЕС, и от НАТО… Накрая и от България ще ни извадят. Истината ви казвам!
Сряда, 23 април . . .
Няма ли неговия вестник дългове? Преди години в-к труд имаше около 30 000 000 дълг.
Българинът е както всички останали народи!
Всичко зависи дали са демократични изборите!
До сега, за 33 години,
поради абсурдният праг на преференции,
няма избран нито един независим непартиен кандидат.
Дори Иво Инджев, който има стотици хиляди симпатизанти и посетители на В БЕСЕДКАТА,
няма никакъв шанс да бъде депутат!
Дори и да желае!
Ако не целуне ръката на някой партиен лидер!
Наближават избори!
От изборите зависи всичко останало след това!
Изборите правеха разликата между Западна Европа и социалистическия концлагер в Източна Европа!
Изборите правеха разликата между ГФР и ГДР!
Изборите сега правят разликата между Южна Корея и КНДР!
Изборите сега правят разликата между САЩ и Русия!
РБ е в демократичния ЕС, но изборите са псевдодемократични, както в Русия!
За изборът на депутатите не са решаващи дадените за него преференции,
а дали е подставен на избираемо място в партийните листи!
Само един пример!
Някой нормален мисли ли, че
Антон Тодоров, написал ШАЙКА за ГЕРБ и Борисов,
щеше да бъде депутат на ГЕРБ?
Ако Борисов не го бе поставил на избираемо място?
За да му запуши устата!
За да бъдат изборите в България демократични, а не фарс,
са необходими някои прости промени в Избирателния закон:
-Активна регистрация.За да не бъдат фалшиви избирателните списъци, със стотици хиляди фалшиви избиратели!
Всеки български гражданин,
по закон,
трябва да присъства
само ВЕДНЪЖ и само в ЕДИН избирателен списък!
Според НСИ населението на страната е 6 520 314 души, към 6 Януари 2022г.
Броят на избирателите в избирателните списъци при предаването им на СИК, е 6 620 820 за изборите на 02.10.2022.
ПЪЛЕН АБСУРД!ПЪЛЕН АБСУРД!
-Кандидатите в партийните листи да се подреждат по азбучен ред!
-Гласуване, без отбелязана преференция, да се отчита като невалидно!
Само тогава в Парламента ще има народни представители, а не бутончета на партийните лидери!
Само тогава РБ в ЕС ще бъде демократична държава, а не задния двор на Кремъл!
ПП предлагали да се гласува някаква декларация, за развитието на РБ.
И нито дума за нов демократичен Избирателен закон!
Това са парламентарни алабализми!
Но са заблуда за българските граждани!
Защото от изборите, зависи всичко останало, след това!
Нали?
КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…
Слава Україні! Героям слава!
ПП.
100% съм сигурен, че
знакови градове, като
София,
Пловдив,
Варна,
Бургас,
Стара Загора,
Плевен,
ще бъдат изтръгнати от лапите на Борисов и шайката му!
Ако ПП и ДБ се явят с общи кандидати на местните избори!
100% съм сигурен, че
ако ПП и ДБ се явят с общи кандидатски листи на парламентарните избори,
ще ги спечелят убедително!
100% съм сигурен, че
ако ПП и ДБ върнат възможността на българите
да избират депутатите,
като гласуване, без отбелязана преференция, да се отчита като невалидно,
ПП и ДБ ще спечелят дори конституционно мнозинство!
Тоя блюдолизен казионен ШУТьналисть тръгнал да говори за “алтруизъм?!? Каква гнусно лицемерие и цинична наглост!
Тоя да вземе да напише КОЙ е истинският му гасударь, който го е монтирал за аватар на пропагандните-клюкарските му хартиени парцали???
И един “съвет” от мен, на изпроводяк!
Нека кръсти парцала си – “сопольскаЯ правда”!
Това най-много подхожда за неговото дебелашко селяшко дебелокожие и рублоядство, и всеядна зависимост от неговите РУБЛОвладельци!!!
Иди на хуйло си!
Мда-а, и списваше петя сополят заедно с кадровия офицерин на ДС валера найдьонович цяла “демократична прессгруппа” в едно мазенце, с няколко само пишещи машинки, помните ли? А найдьонович бе едновременно зам.-гл. редактор на “Дума” и “демократ” в “прессгуппата” в партизански ник “перо филипски”. И бесня доста найдьонович срещу разследванията на Антон Тодоров в предаването “Документите”, как така тоя се докопал до съкровената тайната на сем. найдьоновичи, че дедото найдьонович бил полковник в НКВД, и на какво приличало това, и ще те съсипя, Тодоров. И закриха предаването “Документите” 3 седмици по-късно. На фона на това бай Ганю си е направо чавдарче.
Иначе, днес Макрон праща на Зеленски леките танкове АМХ 10RC. Те са бързи, плуват и се представиха отлично в Залива срещу руZките Т-74 като бронеизтребители, флангова защита и мобилна огнева подкрепа.
Без мисъл в главата ли? Или се прави на луд?
Блъскай,Блъсков, блъска,попържай,ама като като не ти е ясно какъв вятър духа! Героите на безсмъртния Алеко бай Ганьо и Данко Харсъзина не са имали Кой да ги наставлява А сета Кой трябва да се разпорежда на кого Блъсков да се кланя.
В Казахстан са трудни времената за избягалите от мобилизация руснаци, а жените в Казахстан нямат грешка:
https://t.me/marshalvdv/15602
Къде “борците” за християнски ценности???
Позор!
Богословската академия във Волос разпространи текст, в който осъжда като църковно лъжеучение идеологията за „руския свят“, възприета преди двадесет години като външнополитическа доктрина в Русия и активно прокламирана от Московска патриаршия. В богословския текст се обяснява защо тази идеология противоречи на Евангелието и е несъвместима с православната вяра. Декларацията на гръцките богослови беше разпространена на 13 март, а досега под нея са се подписали повече от петстотин преподаватели и богослови от цял свят.
Ето и текста на декларацията:
https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100662/catid,50/id,71296/view,article/
Не искам да адвокатствам на колегата (по графоманска линия) Блъсков, но текстът му е написан с чувство за хумор. Имам и доказателства. На много от читателите той напомня зя Бай Ганю. А поведението и репликите на Бай Ганю са плод на Алековото чувство за хумор. Може и да пародира, но хуморът му прозира (Алеко имам предвид).
Винаги съм смятал, че атаката срещу формата (основателна или не) отклонява вниманието от глупостта на съдържанието. Заглавието много точно подчертава второто.
А колегата Блъсков бърка термина “разследващ журналис” с “поръчков журналист”. Не съм журналист, но ми се струва, че поръчковият журналист казва дай милион и нещо и ще направя това и това. И ако е добър занаятчия, го прави, че и оттатък. Фактът че не за първи път обсъждаме глупостите на в. “Труд” показва, че колегата добре се справя. Надявам се, че го прави за рубли, защото ако е от глупост, ще е много глупаво… А разследващият журналист казва, направил съм това и тава, но липсата на спедства ми пречи да отида по-натам. Да Ви се намира милион и нещо? (ако останем на плоскостта на Блъсковата естетика).
Само за рускоговорящи с чувство за хумор: Нашел квартиру, где деньги Борисова лежат, но ключа так и не найду.
А колкото до графоманията, всички тук, освен Иво Инджев, сме повече или по-малко графомани (в добрия смисъл на думата де).
На всички хубава и весела година!
“Българинът е както всички останали народи!”
Не съм съгласен!
Посочете ми друг народ, който да празнува националния си празник, като развява чуждо знаме.
Тогава ще се съглася с Вас…
Beal
05.01.2023 в 10:00
“Посочете ми друг народ, който да празнува националния си празник, като развява чуждо знаме”.
ВСИЧКИ държави от социалистическия концлагер,
развяваха червеното знаме на СССР с петолъчка, сърп и чук, нали?
А ти ми кажи, мислиш ли, че
Антон Тодоров, написал ШАЙКА за ГЕРБ и Борисов,
щеше да бъде депутат на ГЕРБ?
Ако Борисов не го бе поставил на избираемо място?
За да му запуши устата!
Което е доказателство, че изборът на депутатите не зависи от преференциите
на симпатизантите на собствените партии, нали?
Beal
05.01.2023 в 10:00
П.П.
Трябва ли да ти припомням,
че преди години Тома Биков твърдеше,
че Борисов е престъпник и мястото му е в затвора!
Но Борисов скопи бика,
като го сложи на избираемо място!
Днес устатият вол Тома депутат от ГЕРБ!
Българите гласуват, но нищо не избират!
Изборът на депутатите изобщо не зависи от дадените за тях преференции,
а от това дали са подставени на избираемо място, нали?