Не си правя илюзии, че мога да компенсирам постепенното, но все по-(не)видимо ( за безчувствената към чуждото човешко страдание публика) отстъпление от темата за руската агресия срещу Украйна в българските новинарски емисии. Но все пак, ако четете това, получавате алтернативна възможност в това отношение.
Водещата тема от ( има-няма от два-три месеца) в това отношение са боевете за малкия град Бахмут и за още по-малкото селище Соледар. Неговото евентуално превземане руската пропаганда се опитва да сравни по значение едва ли не с битката за Сталинград.
Аналогията е във факта, че в Соледар се водят боеве къща за къща. Съветският маршал Чуйков успява по този начин да противопостави в Сталинград висок боен дух на германците, лишавайки ги от превъзходството на тежкото им оръжие.
Също така аналогично е съвременно руско отношение към собствените жертви, мотивирано обаче в бандата на руските наемници да си рискуват живота заради високото заплащане като главорези от частната армия на Пригожин, а не като защитници на родината на чужда територия.
Мащабът на аналогията със Сталинград е смехотворен не само заради факта, че контролът над Соледар не променя абсолютно нищо в баланса на силите, а има чисто пропаганден ефект. Става дума за селище от градски тип, за каквото по украинските стандарти се обявяват места с население до 10 000 души, т.е. голямо село. Бахмут (беш)е няколко пъти по-голям, но е подобен случай от гледна точка на неговото значение за хода на войната.
Другата част от “смешката” е във факта, че московската пропаганда инатливо настоява да нарича със съветските им названия преименуваните от украинците селища. За тях Лиман, превзет есента на миналата година от украинците, е “Красни лиман”. Бахмут е “Артьомовск” ( на снимката преди и след руското нашествие).
Соледар е все така Соледар, макар по съветско време да се е казвал Карло-Ли́бкнехтовск. В руската мрежа шегаджии лансират своето обяснение. Според тях пропагадноните в Москва не могат да произнесат това сложно словосъчетание.
Мръсната тотална война на Путлер в Украйна предизвиква украински отговор ( но само срещу военни цели). При това с помощта на Турция, която вече изигра важна роля при спирането на руското нашествие в неговото начало чрез убийствената ефективност дроновете “Байрактар” срещу настъпващите танкови колони на колонизаторите.
Турция изпраща на Украйна касетъчни артилерийски снаряди. Всеки от тях помита в голям периметър при разрив танкове и пехота чрез 88 малки “бомби”. Забранени са в САЩ, но Турция разполага с такива и вече снабдява Украйна. Въпреки своята “дружба” с Москва, която кани да достроява ядрената й централа и въвлича в схеми за търговия със зърно и газ ( от които Анкара печели най-много като прекупвач и продавач след това).
Ами Китай-тази предполагаема другарска държава на Русия? Току-що се отказа от руските въглища с (не)официалното обяснение, че не са качествени.
Заменя ги с “вражеско” снабдяване от Австралия, изтъкнат противник на руската агресия в Украйна и донор на оръжия за Киев.
Не е просто символика. Общо 60 на сто от електроенергията в Китай се произвежда от въглища.
“Путин се е побъркал”, заявил китайски официален източник за Financial Timeshttps:, който се ангажира с твърдението, че Пекин не се доверява на Путин. Според източници на най-авторитетното за световния бизнес издание Путин не е предупредил Си Дзинпин, че ще нападне Украйна. Измамил го е, че ще предприеме “мерки” само, ако Украйна нападне Русия.
Все още няма яснота за какво точно са се договорили ЕС и НАТО на безпрецедентната си като формат среща в Брюксел ( завършила с подписване на договор). Акцентът е свързан с противопоставянето на руската агресия не оставя съмнения за никого.
Западът си почина по Коледа и сега отново засилва санкционния натиск върху Кремъл. На път е 10-тият санкционен пакет на Евросъюза. Той ще запушва пробойните в снабдяване на Русия със санкционирани стоки. Цел на мерките ще бъдат Беларус и Иран. Както и ядреният сектор на Русия.
В крак с тази тенденция се развиват намеренията и вече задействаните мерки на западните държави за снабдяване на Украйна с все по-тежки и далекобойни оръжия. Толкова тежки и далекобойни, че бившият командващ сухопътните сили на САЩ в Европа генерал Бен Ходжис се подписа под прогноза, че до август Украйна ще си върне Крим. Никога не ме е подвеждал и го цитирам по тази причина.
Разгръща се нещо като състезание между западни държави кой кого поощрява в това атлантическо семейство в подпомагането на Украйна с оръжия, за които доскоро в западните столица се “ослушваха” ( казано на разговорен войнишки език).
Француците вече предоставиха леки танкове, наричани “убийци на танкове”. Германците са на път с нещо “по-тежко” от своите арсенали. Поляците обещаха именно германски “Леопарди” – лично се произнесе вече президентът Дуда ( докато у нас пропагандоните дуднат в хор с руските си началници, че Полша се канела да се облажи със западни територии от разпадаща се Украйна).
Великобритания планира да изпрати танкове на Украйна.
Какво става с “втората армия в света”? Има някои неясноти. Според CNN плътността на руския артилерийски огън на фронта е намалял с 75 на сто. Дали наистина се усеща недостиг на снаряди или руските масови убийци най-после са разбрали, че със системното унищожаване на украински селища с артилерийски огън не постигат нищо, освен още яростна омраза сред украинците и презрение по света?
Какво предстои?
По украински данни ( дали украинците имат полза да си измислят нещо подобно?) предстои да влезнат в строя ( още) три армейски украински корпуса до началото на пролетта. Става дума за добре обучени и въоръжени по натовски стандарти нови 75 000 души под оръжие.
Ето и щрихи от грозната картинка относно красивия живот на дечицата на някои от главните московски войнолюбци.
За всичко, което сте прочели по-горе, някой може да каже, че е “пропаганда” или “измислица” ( на моето пристрастно въображение – въпреки цитираните от мен източници). Но относно данните за красивия живот на руските овластени галеници насред масовата смърт на руското пушечно месо в Украйна няма как да се възрази. Те сами се хвалят един през друг в интернет.
Вероника Наришкина, дъщерята на най-големия привърженик на първия ядрен удар в най-близкото обкръжение на Путлер, си прекарва празниците в натовска Турция Също на Сейшелите острови и на остров Бали, където нощувката струва поне 500 долара. Новата година е отпразнувала в Дубай, най-скъпата туристическа дестинация в света,
Ксения, щерката ва военни министър Сергей Шойгу, си е починала от руската зима в дубайския хотел Caesars Palace.
По-малко известният у нас и по-света, но познат в Русия като един от най-яростните антиамериканци руски “сенатор” Джабаров, е изпровводил сина си в Сан Фрациско и Лос Анжелис ( дали е поплувал в наводненията там?). Разходил се е също в натовска Норвегия и в Швеция, кандидатираща се за НАТО.
Юлия, снахата на фашизоидната председателка на Съвет на Федерацията Матвиенко, е ударила в земята конкуренцията в това отношение. Похвалила се е с гостуване в хотел Waldorf Astotia на Малдивите, където нощувката струва 3000 евро.
Както се казва в един хумористичен български филм: найс, а?
А ето и български “принос” към европейската солидарност с Украйна:
Изхвърлена гола на стълбището. Пребитата жена е втора жертва на барикадиралия се бивш шофьор в МВР
“Тя е украинка, от друго стадо, а ние сме колеги”, обяснявал насилникът на полицаите. Те си хихикали и го потупвали по рамото ?!
https://offnews.bg/112/izhvarlena-gola-na-stalbishteto-prebitata-zhena-e-vtora-zhertva-na-ba-793270.html
То съвсем обяснимо , путинските рублоядски “медии” и СМИ в задунайския му Бандитустань нямат нито един журналист, всички са шоуналисти, назначени за разпространяване на “балансирана” путлеристка пропаГАДность! Какво остава да имат журналисти на терен в Украйна! За сравнение, дори по време на любимият им тато-ди-тути-каскети, в Ливан кореспондент беше г-н Инджев, на мястото на партийният кадър Гарелов!
Вероятно такова е положението и путлеристките “служби” ОПГ-ДАНС, ОПГ-РУМНО, ОПГ-ПГУ , които нямат никакво доверие със съюзническите служби от НАТО и ЕС, САЩ и Англия, и те не им предоставят никаква информация за реалното положение в Украйна! А пък с Украйна доверието им към задунайските шоуналисти и “служби” е никакво и неможем да очакваме никакво сътрудничество от тях, още повече че и в посолството няма посланик, също както и в НАТО!
Това е , лицето на НРБь пред света е решетниковият фатмашки реZZиЛдент лумПен гадевичь и неговите фатмашки и ченгесарски дИбили от щаба му! Които напълно отговарят на “изискванията” към льотчиците от времената на бащицата им Сталинь – проZZти, яки и безусловно изпълняващи заповедите на партийните си ЗКПЧ-та! Идите на хуйло си!
Всеки рабски “народ” си заслужава съдбата и подигравките от съюзниците , украинците и от другите нации!
Преди време на Каспаров имаше статия, в която се коментираха воплите, че семействата и най-вече децата, не носят отговорност за делата (престъпленията) на родителите си. Да, това е така, ако са се разграничи ли от престъпниците и сами почетно си изкарват прехраната. Но ако живеят по курортите с откраднатите пари, то те са съучастници.
От една страна е жалко, че Западът няма време и нерви да прави санкционни списъци на семействата на руските клептократи (хеле пък при тяхното количество) Но от друга страна тази тяхна наглост може пък да поразтърси заспалите мужици….
Е, понякога и аз пиша неща, на които не вярвам…
Нещо много драматично се случи в Русия
Войната не е вече “в телевизора”. Всяко руско семейство познава друго, загубило в Украйна син или съпруг.
Преди време написах книга със заглавие “Русия: една история на страна без история”.
В началото ѝ зададох въпроса: Има ли Русия история? Стигнах до извода, че няма.
Тя стои отстрани на историята и гледа на съседните (европейски) страни, в които историята протича, със смес от недоумение, завист и презрение.
Дойде време да задам следващия въпрос: Има ли Русия общество?
Този въпрос възниква по естествен път от реакцията на руснаците не само на чудовищната война, която отприщиха в Украйна,
но и на чудовищните жертви, които те дават вече четири месеца, пред и около украинското градче Бахмут.
Русия дава огромни жертви
Между 1961 и 1973 година американците губят 58 300 войници във Виетнам.
Тези жертви водят до дългогодишна съпротива, която отприщва истинска революция не само в Америка, но и из целия цивилизован свят.
Между 1979 и 1989 година в Афганистан СССР губи 15 000 човека.
Резултатът е, че СССР се разпада.
По експертни оценки, от септември насам само на тридесетината километра фронт пред Бахмут руснаците са загубили поне 40 000 убити.
Това е почти три пъти повече, отколкото за десет години в Афганистан и толкова, колкото американците губят в най-тежките пет години във Виетнам.
Всичките тези 40 000 са паднали в усилието да се превземе градче, което по българските стандарти е равносилно на Джулюница.
Да, там минава път, който в едната посока води към Златарица, Елена и Сливен, а в другата посока излиза на пътя София-Варна.
Да, на 15 километра има летище.
Но – 40 000 убити за Джулюница?
Колко смърт може да понесе това “общество”?
Реакцията на руското общество – за разлика от американското през 1960-те години и от съветското през 1980-те – е нулева.
Не става дума само за Бахмут.
Дотук общите загуби за десетте месеца украинска война са 110 000 убити –
осем пъти повече, отколкото за десет години в Афганистан и двойно повече, отколкото за 12 години във Виетнам.
Всяко руско семейство вече познава друго семейство, което е загубило син или съпруг в Украйна.
Това не е война, която се води „в телевизора“; тя е сред руснаците.
Не се наблюдават обаче никакви брожения сред хората.
Какво е това общество, което е способно с лекота да търпи такива жертви?
И това ли ще бъде отново положението, когато 200-те хиляди руснаци, мобилизирани през септември, измрат някъде до март-април,
а следващите 300 000, които Путин ще мобилизира тия дни, измрат до август?
Колко смърт може да понесе това „общество“?
Явно 100 хиляди не му правят никакво впечатление.
Същото ли ще бъде на кота 500 хиляди?
Един милион?
Три?
Може би е по-лесно да разделим руското общество на засегнати сегменти и да ги огледаме един по един.
Да вземем сегмента от войници, които умират пред Бахмут.
От четири месеца там атакува руска пехота по начин, характерен за Първата световна война – на „вълни, до 5-6 на ден.
Жертвите след такъв ден са около 600, т.е. два мирновременни батальона или един подсилен такъв.
Представете си войник, който чака реда си да участва в поредната „вълна“.
Той е гледал как в 8 сутринта се вдигат в атака 100 човека, от които в някаква степен живи се връщат 7-8.
След два часа, в 10, тръгват следващите 100.
И от тях се връщат 7-8.
Следва нова вълна в 12 часа, със същия резултат.
Сега си представяме нашия войник, да го наречем Серьожка от ул. „Малая Бронная“, чийто ред идва в 14 часа.
Защо онези руснаци тъгуваха, а днешните – не
Той цяла сутрин е гледал какво се случва – но се вдига и тръгва с другите 99.
Знае, че от тях живи ще останат 7-8.
Но върви.
Гази по трупове от септември, които са вече скелети;
по трупове от ноември, които са в състояние на пихтия;
и по все още топлите трупове на своите другари, загинали преди два часа.
Може би заобикаля тялото на своя приятел Витька от ул. „Моховая“.
След минути самият той се превръща в топъл труп, по който ще газят следващите 100 човека, планирани за 16 часа,
докато и те не станат трупове, по които да ходят следващите вълни.
Между другото, песента „Серьожка с Малой Бронной и Витька с Моховой“ е изпята през 1960-те години от чудесния съветски певец Марк Бернес.
Тази песен е израз на тъгата на тогавашните руснаци за момчетата, неуспели да станат мъже, тъй като са загинали по фронтовете на Отечествената война.
Онези руснаци тъгуваха по своите мъртви момчета и след две десетилетия.
Сегашните дори не ги забелязват…
Какво обаче се случва в главите на самите тези момчета, докарани от „Малая Бронная“ и „Моховая“ днес в Украйна?
Как така се изправят и тръгват на абсолютно сигурна смърт, за да могат техните началници да рапортуват „нагоре“, че са доближили някаква Джулюница с още 20 метра?
Добре, ако пазиш собствения си дом, това поведение е лесно за разбиране.
Ако си на чужда земя, но воюваш за ясно разбираема и добра кауза – също, макар само донякъде.
Но да правиш това на чужда територия в примитивна колониална война, чиято цел никой не ти е обяснил?
Движението на майките
Тук нещо дълбоко не е наред.
Членовете на едно съвременно общество не правят така.
Също така, в едно такова общество различните групи хора си помагат, когато изпаднат в беда.
Да видим, какво прави групата хора, най-близка до безсмислено загиващите пред Бахмут – техните майки.
По време на двете чеченски войни (1994-96 и 1999-2000 години) движението на майките на руските войници се превръща в мощен фактор на вътрешната политика.
Именно майките натискат властите да не се гаврят с техните деца и именно те бродят из Чечения, за да освободят своите пленени синове, зарязани от руската държава.
Организират медийни изяви, обръщения, протести, петиции, отворени писма, апели до международни организации.
Днес от това няма и помен.
Освен два спорадични протеста на по десетина майки през пролетта и есента на 2022 г., нищо подобно не виждаме в тази война.
Майките и на живите, и на мъртвите си траят, както правят всички останали в Русия.
Някои дори благодарят на Путин по телевизията, че е дал възможност на тяхното дете да загине за родината.
Други признават пред журналисти, че не вдигат шум, за да не ги лиши властта от парична компенсация за смъртта на синовете им.
Връзките в обществото са окончателно разкъсани
Когато една група хора, която може да помогне на друга група, изпаднала в беда, не го прави – това не е съвременно общество.
Това не е дори традиционно, семейно-базирано формирование, тъй като групата, която в случая не помага – това са родителите на бедстващите в Украйна войници.
Очевидно в Русия на Путин са разкъсани не само хоризонталните връзки на солидарност, характерни за едно модерно общество,
но и вертикалните, които крепят традиционните селски общества.
Това състояние на нещата дава отговор на фундаменталния въпрос, зададен от Стинг в песента „Russians“ от 1985 година.
Основното послание, рефренът на песента е, че голяма война няма да има, „ако руснаците също обичат децата си“
(But what might save us, me and you / Is if the Russians love their children too).
Още тогава, през 1985-та, всички си задаваха въпроса:
ами ако руснаците не си обичат децата?
Ако са готови да ги жертват във война, само и само да има война?
Нещо много драматично се е случило в Русия.
Аз помня руснаците от 60-те та до края на 90-те години.
Негласната идеология, която ги сплотяваше тогава, беше: „Никога повече война“.
По тази причина търпяха дори идиотското управление на Леонид Брежнев („Поне няма война“).
В първите две десетилетия на 21-ви век Путин лично подмени тази идеология с друга: „Можем да повторим“ – т.е. отново да превземем с военна сила половин Европа.
С избледняването на спомените от Втората световна война руснаците очевидно се поддадоха на този ура-патриотизъм.
Човешкият живот вече не е ценност в Русия
Но и това не обяснява онова, което описах по-горе.
Ако в ситуацията бе замесена единствено сменената идеология, то тогава руснаците с лекота биха тръгнали към Украйна „да повтарят“,
но бързо биха се отказали, след като стане ясно, че този път не могат да повторят.
Не наблюдаваме нищо такова.
Очевидно действат някакви фактори, които не виждаме.
Според Елла Полякова, бившата председателка на Комитета на войнишките майки в Санкт Петербург, основният фактор е свързан – както при Стинг – с обичта:
„Човешкият живот престана да бъде ценност в Русия…
Майките вече не са майки, синовете не са синове… не вярват в себе си, не вярват, че животът е ценност сам по себе си – виждаме такава масова не-обич.
Хората не разбират защо живеят, накъде вървят, какво подписват, защо… Русия бе поразена от масова не-обич“.
Тази жена не си фантазира.
Тя е виждала и осмислила неща, за които ние имаме само най-бегла представа.
И е стигнала до извода, че руснаците не знаят защо живеят и затова не се обичат един друг, нито дори самите себе си.
Загубата на чувството за смисъл и на чувството за близост с ближния прави съществуването на едно общество невъзможно.
Няма нищо, което да осмисли живеенето заедно, нито пък да му даде някаква надежда за бъдещето.
Как Русия загуби бъдещето
Загубата на бъдещето води до потъване в миналото („Можем да повторим“).
Загубата на надеждата, на свой ред, лишава от смисъл самото живеене.
Целта на руския живот, както от години тръби местният нацист Александър Дугин, се оказва смъртта.
Тук вече разбираме посланието на руския „патриарх“, полковник Гундяев, който неотдавна каза на руските мъже следното:
„Вместо да мрете от водка, ходете да мрете на фронта, да има поне някакъв смисъл от вас“.
Като че става разбираемо както поведението на войниците пред Бахмут, така и на техните майки.
След като единственият смисъл от живеенето е да се умре, то няма драма.
Умрял – изпълнил си предназначението.
Давайте следващия, после по-следващия и така – до последния.
Защото само умирането има смисъл и ценност.
Това е окончателният край.
Една страна може да живее без история, както Русия демонстрира в последните 500 години.
Просто се върти в един и същи кръг, без да напредва наникъде.
И все пак си се върти.
Но не виждам как една страна може да живее, без да има нито модерно, нито традиционно общество.
Единствената останала възможност е връщането към начин на живот, организиран покрай племена, скитащи се из степите и газещи из блатата на руската безпределност.
Вероятно ще има и някакви остатъчни градове, из които ще се стрелят различни банди – нещо като Сомалия или Хаити.
Ако войната не спре скоро и Путин не бъде свален, може би точно това ще се окаже неговото наследство.
И – не, не съм ги урочасал аз руснаците, когато през 2008 година написах, че Русия вероятно няма да надживее Путин…
Автор: Евгений Дайнов
КЛУБ ИЛИЯ МИНЕВ…Предай нататък…
Слава Україні! Героям слава!
П.П.
За по-кратко и по-ясно!
Изродът Путлер е еманация руснаците
на изродили се от 105 години комунизъм!
изглежда за компенсация на международната изолация на спортистите на РФ,моят любим футболен отбор на ”Левски” София ще играе в Дубаи три контролни мача с руски отбори.Това е,трябва да се покаже,че не сме истински европейци и демократи,а кандидат евроазиици,изглежда,че Дубайската ваканция е платена от руснаци..
Така работят украинските артилеристи. НА първото видео ще видите унищожаването на позициите на руската пехота. https://t.me/usinfantryman/12577 На второто видео ще видите уникалната траектория, която описва тялото на руския пехотинец когато взрива го изхвърля от укритието: https://t.me/usinfantryman/12576
Избити руски войници в Бахмут, купища трупове: https://t.me/usinfantryman/12588?single https://t.me/usinfantryman/12589?single https://t.me/usinfantryman/12590?single
Канадските бронирани машини вече са на фронта в Украйна: https://t.me/usinfantryman/12620
Пленени “вагнеровци” разказват за “месомелачката” Бахмут: https://t.me/ukrarmed_forces/26999
Така се избиват “вагнеровци” в Соледар, видеото е от 07.01.2023 год. https://t.me/voynareal/47954
Видьо Видев,
човешкият живот никога не е бил ценност в русия и огромните жертви, които дава са единственото й достойнство – както пише Ерофеев в Енциклопедия на руската душа: ” Хитлер може и да не й е създал такъв железобетонен статус на морална неприкосновеност като на евреите, но въпреки това й го е създал. През 30-те години той примамва на страната на съветска Русия цялата прогресивна западна интелигенция, чиито членове стават съветски мисловни шпиони, в началото на 40-те – целия западен свят. Без неприкосновеността си Русия не предизвиква никакво уважение. И обикновено развращава онези, които се приближават до нея…” – а на майките в русия се дава гласност дотолкова, до колкото както в случая на войните за смазване на Чечня жертвите са основание за следващата война – трагедията на майките е ЧАСТ ОТ ПРОПАГАНДАТА ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА – излиза ли от този контекст, се заглушават по един или друг начин, ако не се трансформират в гордост за синовете-герои -Ерофеев пише:” Вечната и безпомощна идея Русия да бъде измъкната насила от блатото минава от книга в книга и в крайна сметка става досадна… у късния Гогол има проблясък на определящото национално съзнание, смес от камшик и сладникаво лицемерие, но дори и той не е намерил сили да доведе мисълта си докрай. Предателите и някои чужденци искрено са се опитвали да представят Русия като страна на злото и нещастието, но са го правели само с политически или туристически интерес и затова не са достатъчно последователни. Ние всеки път се плашим от новите доказателства, че тук всеки е мишена. Но идва време, когато страната на търчащите мишени се оказва неконкурентоспособна и общото дело, основано на страха и жертвеността, накрая не издържа компютърните претоварвания.Ако продължим в този дух, можем да кажем, че “легообразната” Русия най-вероятно ще изчезне от лицето на Земята… Развитието на реформите означава унищожаването на народа във вида, в който съществува. Ще рече – по дяволите и мъжете, и жените.Като на тежко болен, на Русия никой не й казва истината.” – путин, като всеки преди него, крепи империята на злото по единствено възможния начин – с камари трупове ,защото всяка промяна в легообразната империя има антируски характер. И без външен враг , който да крепи цяла картинката “русия” почва отново и отново да се руши …
https://icecreamst.com/2018/01/08/от-руската-империя-до-разпада-на-онд/
Като се говори за танкове, някой знае ли какви танкове има русия 1940 г. и с какъв произход са те? Ще съм блрагодарен и на линкове! Благодаря предварително за информацията!
Повече от 1 милион богати и умни руснаци, които нямат връзки с кликата на Путин, избягаха от Русия, за да не се превърнат в пушечно месо в Украйна.
В Русия са останали бедни и глупави хора, които са готови да изпълнят повелята на полковника от КГБ Гундяев: По-добре да умрете в битка в Украйна, отколкото от водка в Русия.
Децата на войнолюбците от кликата на Путин казват със своето поведение ясно и разбираемо: Войната иска жертви, няма да сме ние.
Todor Todorov 💙💛,
– T-34: народжений у Харкові
https://armyinform.com.ua/2020/03/21/t-34-narodzhenyj-u-harkovi/
– https://zaborona.com/voyiny-ukrayiny-znyshhyly-suchasnu-gordist-armiyi-rosiyi-zbroyeyu-zrazka-1940-h-video/
– Рождение “стального кулака”. Почему танк Т-34 до сих пор в строю
https://tass.ru/armiya-i-opk/7361589
Не знам как е при повечето от вас, но мен тези клипове, на които се вижда как умират хора, ме потрисат дълбоко. В никакъв случай не им се радвам, макар да знам, че това са орки, точно търсещи смъртта си в чужда земя. Затова повечето линкове дори не ги отварям.
@Окам, и мен ме потрисат но трябва да се знае срещу каква варварска сган се изправяме и трябва да знаем, че украинската желязна армия се бие и за нас.
Има още по-потресаващи видеа, които ако ги видите ще онемеете.
Има видео, качено от руснаци, на което се вижда как руски войник убива от упор предаващи се украинци, които са хвърлили оръжие.
Аз лично вече не знам, защото това видео е видяно и от украински войници, как украинците ще реагират на това и как ще се отрази на предаващите се в плен руснаци.
Моля се само украинските войници да запазят своя морален облик и да не се понесат по вълната на отмъщението, да останат християни и да не убиват предаващите се руснаци.
Запознайте се със жестокостите, които са вършели румънци и руснаци с българското и турското население на Добруджа през ПСВ:
https://bulgarianhistory.org/okurvavenata-dobrudzha/