България между железницата на Барон Хирш и спекулаците един друг Хирш в наши дни

На февруари присъствах на представянето на книгата на Марк Крамер “ СССР и Източна Европа”. Беше българска премиера за американския професор с богата академична и институционална биография.

 

 

 

 

“Сред уважилите събитието бяха министър-председателят на България Филип Димитров (1991-1992), министърът на външните работи Надежда Нейнски (1997-2001), писателят и журналист Иво Инджев и създателят на „Отворено общество“ Свилен Спасов”, се казва в резюмето на издателство Сиела.

Не бих преразказвал събитието, но днес съм провокиран да направя връзка. Авторът на книгата, която е написал в България по време на пандемията и излиза първо на български език(!) беше попитан да коментира Сиймур Хирш и неговата подкрепа за войната на Путин срещу Украйна. Деликатният му, но твърд отговор относно известния в САЩ ( и популярен сред яростните антиамериканци по света) носител на “Пулицър” Хърш беше категоричен. Отрече рашистката позицията на Хърш.

Марк Крамер ( на снимката) явно познава отлично българската политическа флора и фауна ( тиквите, хищниците, вкл. динозаврите). Разбира български без превод. Даде ми автограф на български.

 

 

 

 

 

Ето защо е интересно да се помни мнението му, по най-пиперливата от години нашенска политическа тема. Регистрирал съм го:

 

 

 

 

 

 

“Борисов и Гешев правят всичко възможно арестите на ( руски -бел. ИИ) шпиони да помогне на тяхната управляваща в България партия ГЕРБ на парламентарните избори тази неделя, представяйки се за доблестни защитници на националната сигурност на България”. 

Това се казва в анализ на Mark Kramer,  Director of the Cold War Studies Project at the Davis center.

Но да се върна на Сиймур Хирш. Изказал се е отвъд океана, че на дъното на Северно море тъкмо (гадните) му сънародници са взривили ( прекрасния германски газопровод) “Северен поток”.  Получило му се е като “Знам кой го направи миналото лято”- като в един филм на ужасите. И нали е носител на “Пулицър”, Сульо и Пульо веднаха се опулиха с препечатки у наше село. Все пак един адски полезен идиот е взривил с разкритие (макар по неназовани източници) загадката кой е взривил “Северен поток” и – очаквано, като за него, е обвинил сънародниците си.

Нека спомена няколко акцента от каузите, които Хирш защитава през десетилетията. 

Печели наградата “Пулицър” през 1970 г. с разкрития за военното престъпление на американската армия в Ми Лай ( само си представете нещо подобно от рашистка страна, което да донесе “Пулицър”, а не “пуля”, т.е. куршум в тила на сънародника с журналистическа карта!). 

Героят от битката срещу Америка, която тя загуби на вътрешния фронт, също така пледира срещу:

-Президента Обама за намесата на САЩ в Либия през 2011 без да е поискал намесата на Конгреса ( едно към едно като позицията на Путлер, който твърди, че най-голямата му грешка през годините е, че не е попречил на Запада да свали Кадафи).

-Срещу ликвидирането на Осама Бин Ладен като заговор между САЩ и Пакистан.

-Сътрудничеството на САЩ с Израел срещу иранската терористична организация “Хизбуллах”.

-Версията на САЩ, че свалянето на южнокорейския пътнически самолет от руски изтребител (полет Кал 007, септември 1983 г.) е изцяло по вина на Съветския съюз, вместо което лансира твърдения за споделена вина от американска страна.

Има и още, но обяснението в наши дни, че Западът е предизвикал рашисткото нахлуване в Украйна заради НАМЕРЕНИЕТО ( курсивът мой)  бившата съветска република да бъде приета в НАТО е повече от достатъчно, за да стане ясно що за полезен за Путлер идиот е същият, когото днес нашистките рашистки сайтове вдигнаха на пиедестал с поредния му реверанс относно взривяването на “Северен поток”- пак от неговите лоши, много лоши американски сънародници.

Марк Крамер напомни по повод онова намерение, че преди руската инвазия то е имало около 15-20 на сто подкрепа сред лидерите на НАТО и абсурдно да се твърди, че това е било достатъчно да предизвика нашествието в Украйна.

Днес, да добавя, Украйна де факто е член на НАТО по силата на факта, че все повече се превъоръжава по натовски стандарти, воюва по натовски стандарти и ги надхвърля заедно с всички очаквания за нещо подобно. Катализаторът на това мълниеносно развитие е именно Путлер с неговата агресия.

За финал ще ви изненадам: изобщо не изключвам тъкмо американците да са взривили газовата зависимост на Германия от раzия. Изглежда логично, след като още Рейгън безуспешно и безутешно умоляваше през 80-те години на миналия век съюзниците си в Европа да не допускат стратегическата грешка да изпадат в зависимост от руските енергийни доставки. Едва явната енергийна война на Кремъл срещу зарибените западни пазари потвърди правотата на Рейгън, а “взривяването” на подводния газопровод беше по-скоро символично следствие на рашисткото нахлуване в Украйна.

Само че най-интересното, което съм си оставил за края, е въпросът: защо Кремъл не е така категоричен за американска диверсия, както полезният идиот Хирш? Какво кара рашистката пропаганда, която вижда американски враг под миндера на всеки Иваншука, да се прави на глупак и да не посочи с пръст обвинително американците тъкмо в този случай? 

Да не би този път Москва да се пази от “реклама” на американското всемогъщество, от което няма спасение, на фона което изпъква жалката картинка с издънките на днешното КГБ по света? Защото, какво излиза: ако пожелаят, американците могат да стигнат и до дъното на океана, за да си постигнат целите, какво остава за легитимна наземна мишена като един побъркан диктатор, заплашващ света с ядрена война.

Безполезно е да питам защо полезните идиоти на Кремъл, като Хирш, който гради цялата си кариера върху бомбастични твърдения на “анонимни източници”, отказват да си зададат този простичък за сложността на положението, в което сам се натика Кремъл.

Простите потребители на рашистка пропаганда, разпространявана от рашизоидите у нас не разсъждават със сложни категории. Важното за тях е, че “един американец каза”. Пък и авторитетен е ( като носител на “Пулицър” от преди повече от половин век), що да не се позоват на толкова достоверен в наши дни западник ( щото на източник кой ти вярва в днешно време)! 

Големият спор от края на 19 век в България, дали железницата на барон Хирш, първата на българска земя, да свърже страната ни с Европа на Запад или с “освободителката” на Североизток ( по сантиментални причини”), е бил категорично спечелен от проевропейските българи. 

Опитите за ревизия на европейските приоритети на България продължават и днес от привържениците на един друг Хирш, но железницата им няма шанс да обърне хода на историята въпреки “железните” анонимни доказателства на техния американски кумир за необходимостта от нещо подобно. 

 

 

 

 

https://www.google.com/search?client=safari&rls=en&q=%D0%A1%D0%B8%D0%B9%D0%BC%D1%83%D1%80+%D0%A5%D1%8A%D1%80%D1%88&ie=UTF-8&oe=UTF-8